СТИХОВЕ

Пиер дьо Ронсар

превод от старофренски: Лилия Панова

ЕЛЕГИЯ 16

И тъй за бащините ми предтечи…
Отвъд Унгария, в едни земи далечни,
където Дунавът, скован от лед,
на Тракия антична е съсед,
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар -
богат на злато, градове, земя.
Пламтящ да встъпи в истинска война,
един от неговите синове,
от своята родина надалеч,
през равната Унгария превел
войската си. Във своя поход смел
Германия през юга прекосил,
Бургундия, Шампань, но продължил
и доблестно под френски знамена
воювал редом с Филип Валоа,
да разгромят британците до крак.
За храброст винаги оставял знак.
Към Франция за вярна служба в дар,
по бреговете плодни на Лоар,
имения от краля придобил.
Той новия си дом тук построил.
Забравяйки за братя и баща,
на своите потомци дал съдба,
а на очите мои светлина.


 

НА МАРИЯ ОТ БУРГЬОЙ

Увлечен бях в Анжу по нежната Мари,
в сто хилядите песни дето й дарих.
По начини различни възпявах любовта.
Тя бе за мен по-скъпа от всичко на света.
Но после дълги дни далече бях оттук.
О, орисия зла! Тя влюби се във друг.
Откакто в оня час духа си отделих
от нейното сърце, не съм написал стих…
И заживях като вдовец сирот,
безпътна страст преследващ като вагабонт -
на тъмнокоси в плен, с блондинки във ръце…
Но няма вече трепет в моето сърце.


 

НА СВОЯТА ДУША

Душа, ти верен спътник на поета,
стопанката на тялото ми клето!
На мъртвите във царството студено
ти бавно слизаш долу, доверчива
сама, посърнала от бледост сива,
завинаги от мене отделена…
Така е просто - нямаш угризения
за престъпления, отрови, злоба,
над теб не тегне никаква прокоба.
Презряла злато и благоволения,
последвай тихо своята съдба
и не смущавай моя отдих - спя.