СМИСЪЛЪТ НА ДЕЛОТО НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ПРАЗНУВАНЕТО НА 24 МАЙ В СВЕТА НА ЦИВИЛИЗАЦИОННИТЕ ИДЕИ

Стефан Чурешки

Правото на съществуване на модерната българска държава, стъпила в основанието си за съществуване върху историческия прецедент в миналото, доказва значението на историята за нашето битие. Нашата държава не е само географско присъствие на Европейския континент. Основният ни довод е философско-исторически и той гласи, че българите са имали своя държавност още от епохата на Ранното средновековие. Затова поуките от историята са основен компонент на онова, което се нарича философско наследство на българите. За българите от векове насам идеалът на нацията се състои във философска еманципация на народността в многообразния свят на култури, които европейският югоизток предлага. Това е мотивът българите да изберат православието като своя религия, това е мотивът те да настояват за славянска писменост, това е мотивът в България да се говори за Възраждане през ХІХ век. Фактически гордостта от фактите от нашето минало не произтича само от славните военно-политически събития на древността, а от обстоятелството, че един малък народ като българите винаги успешно е отстоявал правото си на философска самобитност в света на идеите. Данните от автентичната българска история доказват, че българите в своя свободен държавно-политически път са се стремели да развиват своя оригинална хуманна философия и съответно цивилизационна доктрина, която да гарантира свободата на народността и на личността, т.е. да ги еманципира религиозно и философски в мултикултурна и мултирасова среда. Това е идеята на създаването на славянската азбука, която е способна да породи, заедно с православната философия, автентично културно мислене сред народа. Фактите показват, че Първото българско царство страни от античната гръкоримска философия, а византинизацията на България през Късното средновековие е била гледана с недоверие от страна на старобългарските учени и мислители. Борбите за българско училище през Възраждането и за самостоятелна Църква през ХІХ век също са част от стремежа за автентичност и оригиналност на българското развитие. Затова празникът на 24 май е символ на философията на Възраждането, когато за първи път се чества на всеобщо национално равнище делото на солунските просветители Кирил и Методий.
В паметта на Църквата и на вярващите светите солунски братя са почитани като равноапостолни, т.е. като равни на апостолите, избрани от Христос да разпространяват вярата и да проповядват сред народите. Тази висока оценка на Св. Св. Кирил и Методий е подкрепена както от запазения за тях спомен в народната памет, така и от признанието, която такава културна институция като папския институт им даде. Защото днес солунските братя са почитани като покровители на Европа и влизайки в Европа като старинна култура, ние чрез делото на Кирил и Методий правим едно връщане към самите себе си. Затова, за да запазим нашата автентична национална самоличност и в бъдеще, ние се нуждаем повече от всякога от осмисляне на делото на солунските братя и от актуализиране на тяхната цивилизационна идея чрез превода на божествените книги на български език. Защото идеята на солунските братя е чрез славянския език да се конструират християнските граници на Европа. Създаването на славянобългарската азбука позволява на славяните да възприемат казаното в Света Библия, да разбират текста на божествената света литургия и да развиват своя литература, която да говори за Бога и да тълкува Неговите послания към човечеството. Затова мисията на двамата братя е световна и тя не подлежи на разрушение от времето, нито подлежи на оспорване от страна на чуждестранни учени и духовници. Затова и създаването на старобългарската азбука освобождава умствения и емоционалния потенциал на нацията, който се изразява в създаването на блестяща литература и книжовност до падането под турско робство, когато българската Църква става част от Вселенската патриаршия и така ние попадаме под гръцка духовна власт, която спира нашето автентично духовно и интелектуално развитие за 500 години. Блясъкът на българското богословие и висша хуманитаристика днес може да бъде възвърнат ако ние философски оценим делото на Кирил и Методий като църквостроители и като създатели на азбука, която може да опише явленията от битието не по-лошо от всяка друга азбука, която човешкият гений е създал. На 24 май ние почитаме факта, че Св. Св. Кирил и Методий предават посланията на Библията и на светоотческата литература на разбираем за народа език и така и най-обикновеният българин е успявал да разбере смисъла на посланията, които Бог отправя към човечеството в неговия тежък и пълен с трудности цивилизационен път. И е добре в днешния силно профанизиран и вулгаризиран свят да си припомним, че българинът Св. Кирил е бил преподавател по философия, секретар на Св. патриарх Фотий и библиотекар, и да започнем да ценим хуманитаристиката и книжовното знание като извор на поука и мъдрост на вековете.
Ако човек погледне мисиите на Кирил и Методий като служители на Църквата, той ще види, че всъщност дейността на двамата солунски братя очертава границите на културния свят през Средновековието. Затова ние се прекланяме пред паметта им и затова в старобългарската литература, която не е търпяла никакви външни влияния, а е зависела единствено от ума и съвестта на старобългарския автор, темата за Кирил и Методий е подавляваща. Най-много оригинални български произведения са създадени именно за делото на двамата равноапостолни дейци на Църквата, което показва недвусмислено, че българите много добре са осъзнавали значението на християнизацията на българския език и на способността да създаваш правомерни логически перспективни модели на света, защото езикът е способност за конструкция на въображаеми и реални светове, които формират представите и мисленето на хората. А нашето народно мислене, според фактите от менталната и духовната ни култура, в оригиналния си вид е дълбоко християнско мислене, което почита религиозното, епическото и историческото начало на нашето свободно философско мислене.
Запазването и развиването на българския език е нашият принос към завета на двамата солунски гении на религиозното и хуманитарното познание и нашата почит към тях не бива да се изразява само в манифестации и лозунги за величието на тяхното дело. Защото няма явление в битието на човечеството и изказана идея в света, която да не може да се преведе на славянобългарски език и чрез този автентичен превод ние да можем да разпознаем явленията в хода на световната история в бъдеще според техния философски и религиозен характер. Така, благодарение на делото на двамата солунски братя и жаждата за просвета у българите, ние ще можем да отделяме правилно добро от зло. Благодарение на нашите културни и образователни достижения в миналото и съвременността ние ще успеем да конструираме перспективни модели на познанието, които ще наредят българите на страната на доброто и истината, в защитата на които се обосновава и смисълът на уникалния човешки живот.
Оригиналните данни от цялостната българска история показват, че българите са създадени като народ по религиозен принцип, като основен народностен култ е бил култа към истината и знанието. Затова централната интрига в българската история е състоянието на религиозния въпрос и научните закономерности на историята изискват много добро познаване както на фундаментите на българската религиозност, така и владеене на българския език, чиято чистота е всъщност чистота на вярата, както са ни я завещали църковните и просветните ни деятели.
Затова запазването на научни центрове по старобългаристика и литература ще защити нашата българска самоличност, исторически конструирана като православие, славянобългаризъм и национална идея. Впрочем, от данните на историята се вижда, че ние на световно равнище имаме само военни и книжовници - съдбата на днешната българска войска и научен потенциал е показател за къде се е запътила българската държавност с мълчаливото и безучастно съдействие на БПЦ.