Ангел Александров

Аварията в Чернобилската АЕЦ през месец април 1986 година и разпространението на техногенни радионуклиди над територията на Народна република България предизвиква ситуация, при която облъчването на българското население е следвало да се оценява по Норми за радиационна безопасност - 72 (НРБ-72). Те са съобразени с изискванията на международните органи за радиационна защита и Световната здравна организация и съдържат основните критерии за оценка на медико-биологичните последици за хората и обектите от околната среда. Събраните при разследването материали бяха анализирани в аспекта на правилата за радиационна безопасност и последвалите медико-биологични аномалии, които са от естеството да предизвикат смърт, леки, средни или тежки телесни увреждания. Наложи се изводът, че липсват правни основания за инкриминиране на дейност, сочеща нарушения на НРБ-72. В хода на предварителното следствие се установи, че инкорпорираните от българското население техногенни радионуклиди са предизвикали така наречените малки дози радиация, които не са способни да предизвикат ранни соматични ефекти, т.е. преки телесни увреждания. Реализираната аварийна доза от българските граждани през първата година от аварията, оценена според НРБ-72 по генетично значимата доза и по соматичната доза за отделни лица от населението не е превишавала допустимите граници. Макар че се боравеше със средностатистически величини, изцяло приех заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, тъй като изводите й кореспондираха и със съображенията на специалистите от международната атомна агенция МАГАТЕ и Световната здравна организация. Подобни изводи по принцип не срещаха възражения от различни категории специалисти по радиобиология и радиационна хигиена. Оспорваше се представителността на данните, с които се борави при оценка на дозите, но с уговорката, че в условията на подобна аварийна ситуация е невъзможно дори за мащабите на най-напредналите страни да се обхванат всички контингенти на населението.
От гледна точка на възприетия в звената за радиационна защита принцип АЛАРА - толкова малко, колкото е разумно постижимо, - аз счетох за укоримо поведението на ръководството на Постоянната правителствена комисия, че не са доведени в достъпна и разбираема форма лъчезащитните мероприятия до онези части от населението на страната, които по обясними причини са били изключени от радиационен контрол. Този принцип отчасти бе залегнал в отделни разпоредби на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели.
Бях поставил задача на съдебномедицинската експертиза да даде оценка за канцерогенния и генетичен риск за българското население от получената аварийна колективна еквивалентна доза. Оценен по рисковите коефициенти на Международната комисия по радиологична защита, вероятните последици сочеха, че за следващите 50 години ще има 98 случая на генетични увреждания, лечим рак при 695 лица и летален изход за 123 лица. На фона на общата заболеваемост в страната и при въздействието на редица други фактори, тези случаи няма да могат да бъдат достоверно отличени, заключаваха специалистите.
Както казваше незабравимият ни преподавател по съдебна статистика професор Анастас Тотев, логиката на средностатистическата отчетност е странна, но трудно оспорима. Най-силни академични послания сред студентската общност носеше христоматийният пример как през зимата народът на воля лапа кисело зеле, а по-отбраните ни съотечественици в това време измъчват хранителният си тракт със свински мръвки. Подир този всенароден зимен пир годишните статистически анализи недвусмислено убеждават и гладните, че целокупната нация доволства, нахранена с пикантни блюда от свинско със зеле. Забелязал съм, че с този магьоснически трик особено сполучливо си служат министрите, отговарящи за социалните и здравните дейности. На основната маса от хората, които изпълняват ролята на средностатистически величини, не им остава друг избор, освен този да превиват врат под тежестта на виртуално препълнената потребителска кошница. Разбира се, че тези с по-голям късмет си отидоха от този свят, щастливо озарени от нескончаемите реформаторски експерименти в посочените области.
За да приключа със статистическите главоблъсканици, ще отбележа, че членовете и председателят на Постоянната правителствена комисия, още през далечната 1986 година безхаберно бяха казали Бог да ги прости най-малко на 123-ма българи. Притиснат от аргументите на ортодоксалната медицина, бях принуден да приема за силно преувеличени и необосновани от научна гледна точка твърденията в някои публикации за появяващи се случаи на малформации, спонтанни аборти и туморни заболявания, като последица от радиоактивните замърсявания вследствие аварията в Чернобилската АЕЦ. Наложи се изводът, че подобни заболявания не могат да бъдат отчетени, поради невъзможността да се установи причинна връзка от въздействието на радиационните фактори върху здравословното състояние на населението при така установените малки дози радиация.
Както вече посочих, другият аспект на последиците от радиоактивните замърсявания след аварията в Чернобилската АЕЦ бяха причинените имуществени вреди на икономиката на страната. Събраните доказателства при проведеното разследване определено ми дадоха основание да приема, че в голямата си част те са функция от необосновани, ненавременни и некомпетентни действия на председателя на ППК Григор Стоичков. Действията му следваше да се квалифицират като обществено опасни при непредпазливост на формата на вината, поради това, че е нарушил правилата за радиационна безопасност, като е допускал, че могат да последват значителни имуществени вреди. Аргументите си черпех от следните фактически обстоятелства:
Съгласно нормативната уредба, ликвидирането на последиците при крупни производствени аварии е възложено на ППК. Наложеният от нейния председател Григор Стоичков авторитарен стил на ръководство и действия е позволил по всички основни въпроси да взема еднолични управленчески решения. По същество комисията не е функционирала като колективен орган, който е следвало да предлага на правителството най-удачните и законосъобразни мерки. В голяма степен решенията на председателя на ППК са били мотивирани от политическа целесъобразност и конюнктурни съображения, което в крайна сметка е предопределило настъпването на вреди в размер на над седем милиона лева. Неоправдано от гледна точка на конкретната радиационна обстановка към 24 май, е обявеното чрез средствата за масова информация съобщение на ППК, с което са отменени въведените ограничения. Това е станало по време, когато застрашително е започнало нарастването на цезиеви радионуклиди във фуражната и хранителна растителност. Показателна е пасивността на Григор Стоичков към заключенията на назначената от него временна експертна комисия. В началото на месец юли комисията е настояла да се спре събирането, изкупуването и консумацията на билки от лятно-есенния сезон на 1986 г. Поради неадекватна реакция е последвала вреда за народното стопанство в размер на 2,5 милиона лева.
Не са предприети никакви мерки да се намали повишената радиоактивност на фуражните култури, използвани за храна на продуктивните животни, въпреки няколкократните предупреждения на експертната комисия към ППК, поверителния доклад на МНЗ и анализите на Селскостопанската академия. От страна на председателя на ППК не са последвали разпореждания до Националния аграрно-промишлен съюз, вследствие на което са изплатени значителни суми за контрол върху допълнително заразената продукция по време на втория радиационен пик, за унищожаването на такава и влагането на средства за деконтаминация на радиоактивни млечни и месни продукти. Не са изпълнени предписанията на експертната комисия от края на месец декември 1986 г. на правителствено ниво да бъдат обсъдени предложените лъчезащитни мерки. Не са направени съответните икономически разчети за доставката и ползването на чисти фуражи, което е било и най-сериозната предпоставка за ликвидиране на последиците от втория радиационен пик.
Въпреки че по линия на Министерството на външните работи Григор Стоичков периодично е получавал информация за налаганото ембарго при износа на стоки от нашата страна, той не е разпоредил на износните централи да предприемат съответните мерки. В резултат на това са върнати от износ три кораба с живи животни и животинска продукция, като икономиката е понесла загуби в размер на 546 хиляди щатски долара. Опитите на отделни министерства и научни институти да насочат вниманието на председателя на ППК към възможните последствия за страната са останали безрезултатни. По предложение на полк. Белоконски и полк. Босевски от Военномедицинската академия, министърът на отбраната Добри Джуров разпорежда превантивни лъчезащитни мерки за личния състав на армията. Същите са подложени на не аргументирана критика в секретна докладна записка на Григор Стоичков до Секретариата на ЦК на БКП. В подписано от него писмо до органите на държавна власт по места той дава указания, че общи разпореждания за страната по въпросите за ликвидиране на последиците от чернобилската авария се дават само от ППК.
Общият размер на понесените загуби за икономиката, установени от счетоводно-икономическата експертиза, възлизаха на близо осем милиона лева. Счетох, че при обсъждане кръга на наказателно-отговорните лица, имащи отношение към настъпилите имуществени вреди, не следва да се изключва и бившият председател на Държавния съвет на Народна Република България Тодор Живков. Както сочеха в показанията си разпитаните по делото свидетели, той е имал пряко отношение към всички последствия от аварията. Най-убедителния аргумент, че Живков е съзнавал опасностите от радиационното облъчване е даденото разпореждане на лично подчинения му началник на УБО. Службите на това управление са подлагали на ежедневен контрол всички хранителни продукти, консумирани от Живков, семейството му и обслужвания контингент на УБО. Спрямо продуктивните животни в стопанство „Врана” е налаган режим на хранене и контрол върху фуража, какъвто не е правен по отношение на големи контингенти от населението. По същото време, когато в лабораторията, ползвана за нуждите на УБО са извършвани сутрешни и вечерни проверки за радиоактивност на млякото, в планинските и селските райони на страната децата са консумирали овче и козе мляко със страховито съдържание на радиоактивен йод-131. Ако се приеме хипотезата, изразена в заключението на съдебномедицинската експертиза, че децата са консумирали в продължение на 20 дни по 1 литър такова мляко, то в крехките им организми е инкорпориран йод-131 тринадесет пъти над пределно допустимото годишно постъпление. Пасивното отношение на Тодор Живков към усложнената радиационна обстановка при неограничените му прерогативи да упражнява разпоредителни функции във всяка област го прави съпричастен към допуснатите нарушения на правилата за радиационна безопасност. За реализирането на наказателната отговорност не се изискваше специално качество на дееца. Безусловно Живков, в качеството си на председател на Държавния съвет на Народна република България, е имал правомощия да разпореди на изпълнителните органи съответните лъчезащитни мерки за населението и обектите на околната среда. Такъв е бил и смисълът на депозираните до него доклади на министър-председателя и председателя на ППК.
По време на извършване на посочените деяния Григор Стоичков е бил член на правителството, а Тодор Живков председател на ДС на НРБ и наказателно-процесуалните правила налагаха предварителното следствие срещу тях да продължи и приключи от прокурор при Главна прокуратура на НРБ. На това основание постанових:
„Сл. дело №15/1990 год. - по описа на Главно следствено управление на МВР да бъде изпратено на Софийска градска прокуратура с мнение, наказателната отговорност на Григор Стоичков и Тодор Живков да бъде реализирана след провеждане на предварително следствие срещу тях от прокурор при Главна прокуратура на НРБ.”
Прокуратурата не възприе аргументите на следствието по отношение кръга на наказателно-отговорните лица и обвинителен акт беше изготвен само по отношение на Григор Стоичков и проф. Любомир Шиндеров - главен санитарен инспектор на републиката. Утеха за мен бе обстоятелството, че Върховният съд обективно оцени деветмесечния ми труд, събран в петдесет и два тома материали, въз основа на които издаде осъдителни присъди.