ЯПОНСКИ СТИХОВЕ

Израел Шамир

превод: Георги Ангелов

ЗИМЕН ДЕН В ГРАДИНАТА ХИБИЯ, ТОКИО

В клоните на ниските борове
слънцето прелива
езерото се вълнува
бръчки по водата,
плува красива риба
и езерото гони слънчеви зайчета по бора.
Колко ниско е зимното слънце
по-ниско от японските борове
по-ниско от бедрата на японките.
В такива дни
в чуждите зимни градове
няма отчаяние,
само спокойната самота на пътника,
когото чакат
топли пижами в хотела.


 

1.
В дланите ми скули отпусни
да падне лицето ти в тях
като капчица дъжд


 

2.
Твоите скули
като две лястовички
пулсират в ръцете ми


 

3.
Обърни лице
както се обръща шхуна
с пълна пара


 

6.
Дай ми да се влея в теб
като планинска река в спокойно море
да тека между песъчливите плитчини
на белите ти нозе


 

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ТОКИО, 5.45 СУТРИНТА

Първият влак прогърмя зад прозореца
в есенното небе - ниски облаци
когато се яви в съня ми
сърцето ми замря
жената до мен видя същия сън
и земята потрепери.


 

ПЪТНИК В ТОКИО
1.
Тридесет пролети живея на земята
но не я наричам своя.
Ходя по нея с торба през рамо.


 

4.
Като самозванец съм
в очите на
сериозните блондини и застрашителните брюнети.
- Нима има такива?
Не, няма.
Простете на самотния шатен
цялата му
екзотичност,
всекидневност
и загубеност.
Простете,
самозванец съм.
А кой съм бил -
забравих.
Марсианец?
Русалка?
Дух?
Ехо?


 

5.
Разплети
старата блуза на любовта ни
направи си от нея шал
изплети я отново както искаш,
но запази преждата
Щастие на свободата и дързостта,
като че ли съм отново на шестнайсет
като че ли седя, провесил крака
в калния средноазиатски влак,
пълзящ по Бет Пак Дал.


 

СТИХОВЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МАО ОТ КНИГАТА “СКРИТИТЕ ПРЕЛЕСТИ НА ЗЕМЯТА”

Ин и Ян достигат апогея си в деветия ден на деветата луна, в «последния ден на годината» - в съдния ден Йом Кипур. Покойният Председател Мао посветил на Йом Кипур такива стихове:

Не земята,
човекът старее.
Всяка година
идва отново деветият ден на деветата луна
и в този последен ден на годината
само по-сладко мирише детелината на бойното поле.
И в този ден от година на година
есенният вятър вие все по-яростно,
неприличащ на великолепието на пролетта,
но по-добре, отколкото великолепието на пролетите,
затова и куполът на света е защитен със замръзнали
вода и суша.