БАБА ЗИМА
БАБА ЗИМА
Уж е стара,
очилата -
как ли вижда
в тъмнината?
На прозореца
изплела
най-красивата
дантела.
СНЕЖИНКА
Една снежинка
към мен устреми се -
целуна челцето,
от обич стопи се.
БЯЛО КАЛПАЧЕ
Нашето коминче
има си калпаче.
Колко му прилича -
като на юначе.
Подарила му го
снощи Баба Зима…
Ще помоля Слънчо
да не му го взима.
ВЯТЪР
Вятърът силно
хлопна вратата -
влезе, стаи се
сред тъмнината.
Где да го диря
сама не зная…
Знам, че е вътре
в нашата стая.
ЗВЕЗДИЧКА
Има на небето
мъничка звездичка.
Исках да я пипна
с моята ръчичка.
Тя ми се усмихна
и сама ми рече:
- Ако знаеш само
колко съм далече!
Вечер от високо
все тъй ярко светя,
за да ме опише
в стихове поета.
ИЗГЛЕД
Бистро е небето,
бистър е балкана -
драго ми е сутрин
раничко да стана,
да погледам тези
ширини безкрайни,
дето крият толкоз
хубости и тайни!
ЩУРЧЕ
Кой почука и събуди
малкото щурче?
То във отговор запя
с тъничко гласче.
Слънчице игриво
буди го от сън:
- Хайде, мило мое,
да излезеш вън.
Само не забравяй,
грабвай тамбурата -
с нея цяло лято
весели полята!
