ИЗРЕЧЕНИЯ - ПЪРВА ЧАСТ

Йордан Янков

*
Природните дарби са винаги новородени - нуждаят се от отглеждане.

*
Да забравяме - едно от прекрасните свойства на нашия мозък.

*
Превеждайки една творба, преводачът се стреми максимално да пренесе на другия език нейния дух. Но никак не би било зле да се усеща и нейното тяло.

*
Ти търсиш самота сред тълпата - и за чудо я намираш на всяка крачка.

*
Приказките на Шехерезада изглежда, че са намек за някаква безкрайност на живота.

*
Да откриеш хубавия поетичен детайл късно през нощта. И да го осветиш с въгленчето на цигарата си.

*
Криел съм се зад думите си. Какво по-хубаво от това? Пред тях ли да изляза? Нали те са трайните, а аз съм тленният?

*
Някога разговарям с някого на ум. Дори се улавям в многословия.

*
Присъствието на събеседника срещу тебе събужда в главата ти мисли, които не биха те споходили, ако го нямаше.

*
Барбизонците в средата на ХІХ век видяха природата най-точно и най-живо в сравнение с предходниците си. Дошли след тях, на импресионистите не им оставаше друго, освен да нарисуват въздуха, в който тя (природата) е потопена.

*
За всичко си има хора: и такива, които събират само трохите, изпадали от софрата на Славата.

*
Иди при художника и се опитай да го разбереш. А не да го тикаш в предварително готовите си вкусови калъпи.

*
Ако писателят ти предлага сдъвкана храна, върни му я - да я предлага на беззъби читатели.

*
Най-живият: оня, който никога не си е помислял, че диша.

*
Историята: низ от окървавени амбиции.

*
“Въпрос на вкус” казват най-често ония, у които липсва всякакъв вкус.

*
За мене винаги по-важно е било не какво да правя, а какво да не правя.

*
Добре информираните хора. Това не са ли ония, които някога в училище наричахме зубрачи? Информацията (лесно приетото знание) бързо се забравя. Може да знаеш по-малко, но трябва непременно да го разбираш. Защото не знанието, а разбирането ляга в основата на твоя интелект. Само то става неразделна част от твоята житейска философия.

*
Да се възторгваш е по-лесно, отколкото да се съмняваш. Това, второто, си го позволяват по-силните.

*
Колячът. Снимал се е в ръце с живо агънце…

*
Мисъл на Пикасо - ключ към изкуството на ХХ век: “Аз рисувам нещата така, както ги мисля, а не така, както ги виждам.”

*
Името може да умре преди човека.

*
Литературата не лекува болки. Тя ги събужда.

*
Учител по философия на император Марк Аврелий е робът му Епиктет. Уникален случай, в който животът търси равновесие. За жалост - рядък.

*
Хващат се за гушите, едва след като са се убедили, че имат чувства един към друг.

*
Колкото по-малко знаеш за другия, толкова по-истинска би трябвало да бъде любовта ти към него.

*
Думата отива по-надълбоко от забития нож.

*
Изглежда, че везната на взаимните чувства не може да бъде никога в пълно равновесие. Винаги по-слабият обича повече.

*
Радостта ти е голяма, когато откриеш у някой прочут философ мисли, които предварително си осъзнал по свои пътища. Чувстваш се горд, че си единомишленик със Сенека например.

*
Гоген доведе небето до клоните на дърветата. А фовистите - до челата си.

*
Забравата е облекчение на съвестта.

*
Ритъмът в речта се внушава не толкова от думите, колкото от паузите между тях.

*
Не остаряват думите. Остаряват мислите.

*
Талантът ражда. Опитът моделира.

*
Разумът слага любовта на мястото й. Но вече любов ли е това?

*
Най-често сгъстената мисъл няма нищо общо с краткостта.

*
“Думата дупка не прави.” Тази поговорка не обезсмисля ли поезията?

*
Разочарованието е винаги по-енергично от очарованието.

*
Всеки човек по света мълчи на свой език.

*
В историята на етруските ще се окажат най-възторжените хора. Имали са бог на възхищението.

*
Миналото не е такова, каквото е в паметта ни. Там то е украсено от нашата носталгия.

*
Човека, когото обичаме, не ни трябва винаги. Но мисълта, че го има, ни е нужна постоянно.

*
Късно нощем в главата на поета остават най-нужните мисли. Ненужните са заспали.

*
Лесно е да се чете много. Трудно е да се чете малко.

*
Дали това, което се прави зад гърба ни, не е по-истинско от това, което се прави пред очите ни?

*
Гьоте: “Всичко, с което съм съгласен, е и мое.” Какъв простор за човешкото самочувствие!

*
Истина е, че животните повече разбират нашия език, отколкото ние техния.

*
Няма последно насилие. Всяко насилие е въведение към следващото.

*
Актьорът. Прекрасната му игра сякаш остана само във въздуха.

*
Вярно е, че всяко творчество е борба. Но каква? Ти да се бориш за творбата си, или тя да се бори за тебе?

*
Стилът е своеобразие - без еднообразие.