НЕ ВИДЯ ЛИ…

Леонид Мартинов

превод: Никола Инджов


Най-смълчаният от големите руски поети на ХХ век. Но около него нямаше мълчание, а един прелестен московски шепот на полугласните литературни четения извън официалните естради, трибуни, арени. Леонид Мартинов бе обичан поет, но когато след дълго отсъствие от нормалния живот се завърна и започна да пише извън терора на ГУЛАГ, успя да си спечели и врагове - орденоносните представители на т.н. “секретарска литература”. И пак мълчаха около него, и пак го четяха в будните руски храмове на поезията - едностайните московски квартири.


* * *
Не видя ли -
по нашия град скита странник.
Не разбра ли -
по нашия град скита странник.
Другоселец и не по тукашна мярка,
ту наблизо, ту надалече се мярка,
пуска дребна монета в кафеавтомата,
в телефонни кабини върти циферблата,
за едно си говори и си говори:
- Успокойте се, тръгвам оттук много скоро!

Аз съм странникът!
На тридесет и три вече,
бях в квартирите ваши и сутрин, и вечер,
спях на стари дивани при случайни познати,
на семейни албуми
полагах глава с мисли крилати.
Сутрин като излизах сещахте се за мене,
“Гост е - сещахте се - гост почти неизменен,
но от друга страна, не чак толкоз желан е.
Ама няма как, хаос у нас - постоянен!”
- Гост е - обяснявахте мимоходом на съседа
и попътно започвахте с мене беседа:
- Как така и задълго ли?
- Заминавам.
- Но защо? Останете за обед…
- Закъснявам.
- Поне чай един топъл…
- Недейте, недейте…
- Впрочем, посвирете ни малко на флейта!
Да! Аз имах такава вълшебна флейта,
за милиони не бих продал моята флейта,
бях разучил на нея една само песен:
“В Лукоморие има чертог чудесен”…
Ето за какво вечер свирех на двора,
убеждавах, напомнях - разберете, че след
броени дни заминавам. На брат и съсед
прошепнете, че аз заминавам. И скоро!
Заминавам, където блестят изумруди
и лежат под земята скъпоценните руди,
там, където янтарът с морето спори!
Хайде с мене натам, в Лукоморие!
О! Никъде няма край по-чудесен!
И тогава се сбираха, позовани от песен,
хора. Разни хора. Видях, че са много.
И на прага ми зидар попита строго:
- Кой съгради чертога?
Учител по история
попита кой е открил Лукоморие?
Какво да му отговоря - аз още не зная.
Един плановик казваше: “Усилията си не пилейте,
не са големи ресурсите на Луккрая,
та песни не пейте, не свирете на флейта.
Бе дошъл и някакъв старец брадат, а
всъщност пратеник на Книжната палата:
- Лукоморие! Призовавате в Лукоморие?
То фолклор бе до вчера, днес фолклор и е!
А безделникът в раираната пижама
се надсмя: - Вие строите въздушен замък!
И съседи, които не участваха в спора,
все мърмореха:
- А?
- Какво?
- Лукоморие?
- Мухоморие?
- Какво ти там Мухоморие!
- За какво става дума? Каква история?
- Мухоборие, драги! Сто грама налейте!
- Чакайте, у съседите свирят на флейта.
Флейта, флейта!
С радост те вземах в ръцете ми,
деца правеха лъкове в нозете ми,
но намръщена майка ме плаши:
- Приказките са ваши, а децата са наши!
Най-напред да възпитате деца съумейте,
чак тогава ги подлъгвайте с флейта!
Скривах флейтата и защо само говорех,
а не тръгнах с експреса за Лукоморие?
Да бях стигнал отдавна планини високи
и възлязъл отдавна на простори широки!
Обяснете доверително, че аз заминавам.
Успокойте се, утешете се, заминавам!
Ще утихне гневът на старците твърди,
злата майка на детето си не ще се сърди.
Ще замлъкне съседа, ще забълбука вана,
ще се изправят със звън пружините на дивана.
Но признайте си,
аз ви зовях предвидливо:
дойде време - по проспекти и булеварди щастливо
всички вие след мене поехте, поехте след мене,
да, по моите следи, следи неизменни.
И безделникът в своята раирана пижама,
и децата невинни, и злата им мама,
и клюкарката, и дървеницата от дивана…
О, ясност прозрачна на изгрева над чертога!
Размерен грохот на вълни - гласовете на океана.
Тъй се случи.
Ние сме заедно.
Без магия.
По различни причини водя ви аз самия.
Успокойте се, утешете се, не изпадайте в тревога,
аз ви водя по път и широк, това мога!
Не към бездна ви странникът води,
приличен на приказните бързоходи,
този същият, който ви спа на дивана,
който има кожа с полъх от океана,
непохватен такъв, с меча шуба наметнат.
…Реки, гори, равнини, тъга безпросветна -
видяхте ли? В мъглата аленеят предпланините,
там, зад тях, на морето играят вълните.
Планини и море… Но къде е то, Лукоморие?
Къде е то, Лукоморие? Твоето Лукоморие?

1935-1945