ИМЕ НА СЕЛОТО И ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ(*)

Георги Граматиков

Какво е името на селото през Античността и Средновековието, едва ли един ден ще бъде установено. И до днес близката до селото височина, където е било селището през вековете, се нарича “Хисара”. Разрушаването на някогашните крепости и трайното установяване на османските турци в българските земи по време на Средновековието променя начина на живот на българите. Една голяма част от тях, прокудени по време на нашествието в планините, отново се връщат по родните места и започват да обработват земята, с която вече разполагат новите турски феодали, ставайки лично зависими от тях.
Сега условията вече са твърде различни. Българското население е в крайно неблагоприятно положение - използвани и ограбвани са плодовете на неговия труд, подлагано е на грабежи, опустошения, кърджалийски и аянски бунтове и пр., които превръщат цели български райони и села в мохамедански. Така най-вероятно възниква и новото селище в близост до местността “Хисара”, което турците наричат Юсюзкьой. Кога е основано то, вече едва ли може да се каже. Може би един ден османските документи ще разкрият повече подробности за това. Но в селото години наред и в най-ново време, от поколение на поколение се предава една легенда за създаването на селото.
През 1930 г. дългогодишният главен учител Димитър Точев, роден в Долната махала на Сираково, записва разпространеното и до днес предание за създаването на старото село Юсюзкьой. Както писахме по-горе, още през древността и по време на Средновековието селището се намира на височината “Хисара”. С идването на османските нашественици селището слиза в равнината и се установява на 2 км. от днешното село. При една холерна епидемия, която върлува по тези места, голяма част от населението умира, а останалата част се изселва в близката планина. Само трима братя - сираци, останали сами, се установяват трайно в района на днешното село. Така се слага началото на новото село, което е наречено Юсюзкьой, което в превод означава Сирашко село.
Непосредствено след Освобождението, в официалната статистика на Източно Румелийското население от 1880 г. селището е записано с името Юксюзкьой, като в първоначалното название е вмъкната буквата „к”. Само 5 години по-късно, при преброяването през 1885 г., наименованието вече е Юксюз-кьой - поставено е тире между Юксюз и кьой. Малко по-късно, през 1893 г., в Списъка на населените места в Княжество България селото се изписва като Юсуз-кьой. Тук е пропусната буквата „к”, а буквата „ю” е заменена с „у”.
В друга една статистика за земеделското стопанство от 1897 г. името на селото е изписано Юсюз-Кьой, като отново буквата „у” се заменя с „ю”, а кьой е отделено отново с тире и е изписано с главна буква. Това се повтаря в няколко земеделски статистики от края на ХІХ в., но допускаме, че изписването с главна буква на думата кьой е редакторска грешка.
Не можем да изброяваме всички източници от края на ХІХ и началото на ХХ в., които изписват името по различен начин. Може би причина за това е трудното му фонетично звучене и произношение. Продължава тенденцията в много официални документи името веднъж да се изписва като Юксюз-кьой, друг път като Юсюз-кьой, трети път като Юсуз-кьой. Но постепенно, с реформите в българския книжовен език, най-голяма гражданственост в почти всички статистически и демографски източници придобива названието Юсуз-кьой. Нещо повече. В почти всички официални статистически изследвания на българската държава за движението на населението през първата половина на ХХ в., в редица официални издания за преброяванията и броя на населението в Царство България, в редица земеделски статистики и др. се приема към новото име на всяко селище в страната ни в скоби да се изписва и старото име на селището преди неговото преименуване. Така и през 20-те и 30-те години на ХХ в. старото име на селото се изписва Юсуз-кьой. По-късно, през 40-те години, с новите промени в българския книжовен език буквата „у” в името на селото се заменя с „ю”, така че днес правилно е да изписваме старото име на Сираково с името Юсюзкьой.

Един от важните въпроси, който се разглежда от държавните органи в началото на ХХ в., е за названията - имената на населените места и за промяната им. По мнението на компетентните специалисти, промяната в названията на населените места трябва да става с най-голяма предпазливост и внимателно. От историческа гледна точка името на дадено населено място има изключително значение, защото чрез него се обяснява обикновено произхода на селището. Чрез етимологията си то хвърля светлина върху формиране на селището, етническия му състав и т.н.
Сериозните проблеми, които трябва да се решат с промените на имената на населените места в страната, намират израз в приетия закон от края на 1902 г., където се казва, че “променяне имената на градовете, селата, махалите и колибите става по законодателен ред”. При преименуване на градове, села, колиби и махали, чиито имена са на чужд език, предпочитат се българските преводи на тия имена.
През 1906 г. със закон, утвърден с указ №462 от 13 декември 1906 г., старото име на селото Юсюзкьой е сменено в превод на български - Сираково. Тогава са сменени имената и на други български села и градове. Решено е пълно заменяне на старите с нови наименования, превеждане на български език значението на старите наименования, видоизменение или осмисляне на имената.
Долната махала, наречена в ново време неофициално Долно Сираково в говоримия език, по информация на местните жители след основаването се наричала Габрово. Това е обяснимо, защото тези, които идват тук, са всички от старото село Габрово и смятат, че и новооснованото от тях селище може да носи неофициално това име. Други пък по същото време наричат Долната махала с името Фера. Това име, пак по спомените на местните жители, идва от съкращаване на името на цар Фердинанд. То е един вид признание и благодарност за това, че в началото на неговото управление долномахленци получават възможност да се установят тук и да получат земя, за да се препитават семействата им.
Тези наименования официално никога не се използват в работата на общинската администрация, гражданските регистри на населението и в училищната практика. Нито в един запазен документ на селото от Освобождението до най-ново време тези две имена не са вписани и използвани. Само в църковните регистри през 30-те години на ХХ в. при кръщаване на деца или венчаване на младоженци от Долната махала е записано, че са от Фера. Може би от некомпетентност или по силата на това, че местното население помежду си нарича Долната махала с името Фера, свещеникът официално изписва това име като месторождение на новородените или младоженците, без да се съобразява с официалното име на селото.
Тези две наименования са известни на някои държавни институции, защото при обнародване през 1930 г. на Списък на населените места в България според преброяването на 31 декември 1926 г., са допуснати две основни грешки. Записано е, че Горната махала е заселена с българи от село Габрово и че това става през 1894 г. Но пък за първи и единствен път в официална статистика е записано, че тази махала се нарича от населението още с имената Габрово и Фера. Името на селото е записано също погрешно, като кьой е с главна буква - Юсуз-Кьой.
Днес Сираково официално е едно селище, така, както е регистрирано още откакто има официална статистика на държавните институции и с едно административно управление - кметство или община. Но неофициално в много случаи продължават да се използват получилите гражданственост наименования Долната и Горната махала или Долно и Горно Сираково. Между двете махали има едно разстояние от близо 2 км., което ги дели, и това е причината за съществуването на това условно разделение.

Досега не са правени каквито и да било изследвания върху демографското развитие на населението на Сираково, обхващащи периода преди Освобождението на България, за да имаме достатъчно определени представи за демографските процеси и в частност за раждаемостта в по-далечното историческо минало на селото. Първите сведения за състава и броя на населението са от 1880 г. В редица исторически, статистически и демографски източници на българската държава, в регистрите за гражданското състояние, които се водят от кметството в селото и други, съществуват достатъчно сведения, които ни дават възможност да проследим доколкото е възможно демографското развитие на населението от това малко селище в полите на Източните Родопи, които плавно се сливат с равнинна Тракия.
Първите свободни години в развитието на Сираково са свързани с историческата съдба на Източна Румелия. Утвърждаването на Органическия устав от султана и избирането на главен управител на Източна Румелия са начало на новото административно-гражданско организиране на страната според постановленията на изработения от Европейската комисия основен закон. Административното му устройство се свързва с това, което е наложено от закона. Селото е в състава на новоучредения Хасковски окръг и околия, а новите органи и избраната административна управа за всички селища в областта имат за задача да установят и поддържат ред, както и да подготвят населението по места за самостоятелен административен и политически живот.
Първата демографска статистика за състава на населението в Сираково е направена през 1880 г. В официалната статистика на Източнорумелийското население с. Юксюзкюй, така е записано името на селото, има 59 къщи, в които живеят 168 семейства. Броят на жителите е 348, от които 176 мъже и 168 жени, всички турци и само 4 цигани - 1 мъж и три жени.(1)
Тези демографски данни на Източно Румелийското правителство за Сираково ни подсказват, че селото е твърде малко през годините на османското владичество в българските земи. Малкият брой на жителите и домовете, в които живеят, едва ли са били някакъв фактор в живота на региона. Населението е изключително от турски етнически произход и тук не се развиват каквито и да било процеси, характерни за Българското възраждане.
След Освобождението на България се извършват редовни преброявания на населението. В резултат на това се установява точният брой на жителите на Сираково към годината на преброяването, като се отбелязва и техният етнически произход.
На 1 януари 1885 г. в Източна Румелия има още едно преброяване. Сега броят на населението в Сираково е 483 души. От тях 247 са мъже и 236 жени. По етнически състав освен турци в селото живеят 24 мъже и 24 жени, родени в Русия, без да е определена тяхната народност. По-късно, при следващите преброявания, тази малка група се определя като татари. Най-вероятно те да са заселени временно тук, защото малко по-късно вече не са в състава на населението на селото. Или, само за 4 години жителите на селото се увеличават със 135. Цялото население е с мохамеданско вероизповедание, поданици са на Източна Румелия и само 6 мъже са грамотни.
Този сравнително голям прираст на населението в селото може да се обясни с миграционните процеси, които се извършват по това време, вследствие последиците от Освободителната война и статута на Източна Румелия като автономна област. По това време Сираково продължава да е заселено изключително с турско население, а най-вероятно тук се заселват още мюсюлмани от селата в района, където преобладава българското население.(2)
В една друга статистика, издадена от държавните власти през 1921 г. се използват резултатите от преброяването през 1885 г., като се потвърждава броят на жителите, който е 483, но е записано че 454 души са турци, а 29 са цигани. Сега, вместо броят на татарите, е записан броят на циганите. Коя е причината за това несъответствие относно етническия състав на населението в селото е трудно да се обясни.(3)
На 1 януари 1888 г. има ново преброяване на населението в Северна и Южна България. Броят на жителите е 464 души като от тях 250 са мъже и 214 жени. От тях 404 души са родени в Сираково, а 60 души другаде. По домакинства населението е разпределено така: 1 домакинство е от 1 член, 64 домакинства са от 1 до 5 члена, 39 са от 5 до 10 члена и 2 домакинства са с повече от 10 члена, или общо в селото има 106 домакинства. Не е посочен етническият състав на населението, но е записано, че всички жители са мюсюлмани, а православни, т.е. християни, няма. Всички жители на селото говорят турски език и са български поданици. Само 4 мъже от селото са грамотни.(4)
Почти същите данни се потвърждават и в издадената през 1921 г. обобщаваща статистика на населението в България. Използвайки резултатите от преброяването на 1 януари1888 г. отново се потвърждава, че жителите на селото са 464, от които 463 са турци и 1 жител неопределен по етнически признак. И сега не е отбелязано, че в състава на населението на селото присъства и малка група татари от Русия. Най-вероятно тази малка група да е причислена към общия брой на турците, защото изповядват мохамеданска вяра. Тази малка група е причислена към тези 60 души, които не са родени в селото, а другаде. Защото същата статистика, използвайки данните от преброяването на 1 януари 1893 г., потвърждава, че в селото все още живеят 31 татари и 5 цигани.(5)
Според преброяванията на населението през 1880 г., 1885 г. и 1888 г. официално в Сираково се потвърждава, че не живеят българи. В нашите търсения в регистрите за гражданското състояние се натъкваме на няколко случая, където се съобщава, че някои от жителите на селото са родени тук в средата на ХІХ в. Дали това е грешка на служебното лице или наистина в Сираково живеят българи още преди Освобождението, може би един ден документите от онова време ще разкрият истината.
Не така обаче стои въпросът със състава на населението на Сираково през следващите години, когато в резултат на Съединението от 1885 г. в България се извършват изключително важни обществено-политически и стопански промени. Можем да приемем, че това е годината, която е преломен момент в новата история на селото. Новата обществено политическа и стопанска обстановка дава възможност да започне най-голямата миграция на населението от района към и от Сираково. Започва един бавен процес на изселване на турското население. То продава своите земи на българите от съседните села, които по икономически причини се заселват тук постепенно. Това започващо миграционно движение изменя големината, функциите и вида на селото и определя новия български облик на селището.
Окръжният управител на Хасково в своя отчет през 1892 г. отбелязва, че само за една година от окръга са се изселели 1283 души от турския етнос. “Турското население, пише той, ежегодно и постепенно се изселва. Главна причина за това е закоренелият фанатизъм и че те не могат да се примирят с това положение. Заселващи се през тази година няма”.(6)
Само две години след това, през 1894 г., окръжният управител, анализирайки причините за изселването на турското население, пише за тези процеси, твърде загрижен. “От турското население се изселват тия, които са продали имотите си. Те твърде лекомислено гледат на изселването и лошите му последствия. Затова тъй бързо се решават да разпродават имотите си и да напущат хубавите си родни места. За да може да се ограничи това фатално и съсипателно за тях изселване, длъжност е на техните по-влиятелни и разумни сънародници, ходжи и имами да ги увещават да не продават и да не напущат имотите си, които им дават добър приход за поминък, толкоз повече като виждат, че правителството, в старанието си да ги задържи в страната, прави им всевъзможни отстъпки като: заменяване личната военна повинност с военен откуп, подържането и плащането определени заплати на шериатските им съдии - мюфтии и др. Като причини за изселването си турското население от чисто турските села посочва и това, че селата им се присъединявали към съседните български села и общини и тия последните се месели в работата им, завладявали ги и не ги оставяли свободно да се ползват от селските пасища и балталъци /гори б.а./. За отстраняването на този повод за оплакване от страна на турското население, аз съм на мнение при разглеждане заявленията по сгрупирването на общините, турските села да се оставят да образуват отделни самостоятелни общини”.(7)

За един кратък период броят на българското население бързо се увеличава, а за сметка на това турското население изцяло се изселва. Връх в това отношение са последните години на ХІХ в. и началото на ХХ в.
Най-напред миграционното движение на българите към Сираково е свързано с намирането на земя за обработване. Започва едно спокойно преселване на жители от планинските села и тези, където обработваемата земя не е достатъчна за всички в определено селище. Към Сираково се насочват жители от днешните села Брястово, Сусам, Буково, Сърница, Татарево, Николово, Брягово /Първомайско/, Черногорово, Драгойново, Спахиево, Радиево и Болярово.
Още през 1880 г. се приема Закон за населяване на ненаселените земи, с който за пръв път у нас се поставя по законодателен път въпросът за вътрешно преселване и заселване. Първият член на този Закон гласи: “По всичките ненаселени /празни/ земи в България могат да се заселват, съгласно с тоя закон, българи от чужди земи, които се занимават със земеделие и скотовъдство”. По-конкретните условия са посочени в чл. 5: “На едно семейство ще се дава за заселване и обработване - земя, съобразно с числото на членовете му, и качеството на земята, от 30 до 40 дюлюма, а такова и съразмерно пасбище за скотовете му”.
Едно от основните съображения на този закон е заселените да бъдат от “българско произхождение, да приемат българското поданство и при заселването им да се пази да не би да се стесняват местните жители”.
От този закон се възползва българското население от село Габрово, тогава в границите на Турската империя, днес село в Кърджалийска област. Това източно-родопско население, което се преселва компактно през 1891 г. от планинските места на Източните Родопи в равнината формира едно ново селище, което става съставна част от старото село Сираково. Така се формира т.н. Долна махала на селото, а за старото село се използва определението Горната махала. И днес двете махали на селото неофициално се наричат Горно и Долно Сираково, които през годините са обединени в едно селище с едно административно управление, едно училище, което се разделя на две самостоятелни училища в края на 30-те години на ХХ в. Двете махали изграждат в различно време свои църкви.
В нашите търсения с какъв нормативен акт и как административно е уредено заселването на българите от Габрово в землището на старото село Сираково срещнахме много трудности. По спомени на жители на селото, вероятно за това има издаден указ от княз Фердинанд и затова жителите на Долната махала наричат неофициално помежду си селището Фера. Това не е убягнало от официалните държавни власти, които отбелязват, както ще видим по-нататък, че селището е известно и с това наименование. Фера е умалително на името Фердинанд и се използва от жителите като признание, че по времето на княз Фердинанд, те получават възможност да се заселят в свободните български земи.
Всъщност, наистина когато младият Фердинанд става княз на обединена България, непосредствено след Съединението, когато към него са отправени всички надежди за освобождение и независимост на българските земи, останали под властта на Турската империя, преселниците от Габрово намират добър прием в свободна България. Но административно въпросът със заселването на габровци в землището на село Сираково се решава не с указ на княз Фердинанд, а от Хасковския окръжен управител и съгласувано с Министерството на финансите.
В своето изложение пред окръжните съветници през 1891 г. Окръжният управител заявява:
“…Тук е мястото му да Ви съобщя, господа съветници, че населението на едно българско село Габрово, което след Съединението беше останало в Кърджалийска околия, притеснявано и постоянно онеправдано от турските власти, е било принудено да напусне всичките си недвижими имущества и да дойде тук да търси спокойствие и да се наслаждава и то на свободата, на която ние се радваме. За заселването на тия нови гости състоящи се от 41 семейства, повереното ми управление с разрешение на финансовото министерство отведе им земи за обработване и места за къщи в землището на селото Юсюс-кюй, Хасковска околия. Освен тези габровски семейства има и други 7-8 семейства от същото село, които по-рано, преди 3-4 години още, са се изселели и заселели в с. Лъджа-Татаркьой /дн. Татарево б.а./. И за тези семейства управлението ми ще ходатайства пред надлежното министерство, за да им се отведе земя за ниви и къщи от землищата на селата Брястово и Лъджа-Татаркьой, тъй като и те са напуснали имуществата си в с. Габрово, понеже турските власти не им са позволили да ги продадат”.(8)
Не е необходимо да правим коментар на казаното от Хасковския окръжен управител. Думите му разкриват цялата истина по заселването на Долната махала в Сираково през 1891 г. Освен това единствено от тази информация научаваме, че жители на село Габрово преди това са се заселели в днешното село Татарево.
При настъпилите нови условия след Съединението най-голямо отражение върху движението на населението към Сираково е решаването на аграрния въпрос. То се осъществява чрез прилагането на “Закона за подобрение състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи”, издаден на 10 декември 1880 г. При условията на новата българска държава прилагането на този закон практически се очертава като аграрен преврат.
В изменението на същия закон през 1883 г. държавните земи се отнемат от завладелите ги селяни и се връщат на държавата. Именно такива земи са предоставени на една част от жителите на село Габрово, които отсядат завинаги тук. Преселилите се получават според броя на членовете на семействата си определена земя. Така се формира дребното селско стопанство, станало основа за развитието на селището като съставна част на завареното старо село Сираково, чиито корени се крият далеч в античността, средновековието и османския период.

Съгласно закона, приет от ІХ Обикновено народно събрание през 1897 г., общото преброяване на населението в страната се извършва на всеки пет години. След влизането в сила на този закон и въз основа на неговите постановления са предприети и извършени редовните общи преброявания през годините 1900, 1905 и 1910 г.
Между отделните преброявания Централното статистическо управление води текуща отчетност на естественото и механичното движение на населението, въз основа на която броят му се изчислява за всяка година. Това позволява да се проследи неговото движение както по годините на преброяванията, така и ежегодно или през определени периоди.
Броят на населението на Сираково според извършените преброявания непрестанно расте. Нарастването се обуславя от миграционните процеси, които стават тук в края на ХІХ и началото на ХХ в. и възпроизводството на населението.
Нарастването броя на населението между отделните преброявания се осъществява с различни темпове. Сравнително ниските темпове на увеличаването на населението през първите години, когато селото се заселва с българи, се определя от значителната емиграция на турското население. През този период в Сираково емиграцията на турското население се увеличава до неговото окончателно изселване, а заселването на селото с български етнически елемент с всяка година се увеличава.
Твърде интересно е да знаем, че според Списъка на общините в Княжество България от 1891 г. в Сираково живеят 103 домакинства, а броят на жителите му е 412 души, определени като турци. Други етноси не са отбелязани. Или в сравнение с броя на жителите на селото през 1888 г., за 3 години те са намалели с 52 души. Това намаление можем да приемем като начало на процеса на изселване на турското етническо население.(9)
От друга страна знаем, че през същата 1891 г. в Долната махала се заселват преселниците от Габрово, а в този списък на общините в Сираково не са отбелязани, че живеят българи. В такъв случай трябва да приемем, че когато се подготвят и предават сведенията за състава на населението в селото, което можем да приемем, че е в началото на годината, то все още заселването не е започнало. Би следвало да търсим началото на идването на българите от село Габрово през втората половина на 1891 г.
Твърде интересни и важни за историята на селото са данните от преброяването на населението на 1 януари 1893 г., които потвърждават миграционните процеси, които се извършват в Сираково. За първи път при преброяването в селото вече има и българи. Общият брой на населението сега е 745 души, от които 391 са мъже и 354 жени. Всички живеят в състава на 133 домакинства, като 40 са с по 4 члена, 84 с 5 до 10 члена и 9 домакинства са от 10 и повече члена.
По вероизповедание за първи път в селото има православни християни. Това са 157 мъже и 118 жени, или общо българите наброяват 275 души. От тях 122 мъже и 102 жени, или общо 224 души са родени в Турция. Това са жителите на Долната махала, които се преселват от Габрово. Именно това са първите официални данни за броя на населението, което се преселва тук и увеличава общия брой на жителите на Сираково.
Другите 51 християни, които са родени в България, са всъщност първите заселници в селото. Или следва да приемем, че със заселването на българите от село Габрово през 1891 г. в Сираково - Долната махала, започва и заселването с българско население на селото и в Горната махала.
Общият брой на мюсюлманите е 234 мъже и 236 жени, или общо 470 души. Те са родени в селото. Към тях се прибавят 5 души цигани и други 31 души, които говорят други езици. Родени в Русия са 15 мъже и 13 жени, или общо 28 души. В тази статистика те не са определени от каква народност са. От цялото турско и българско население са грамотни едва 16 мъже.(10)
В статистиката от 1921 г., която използва резултатите от горното преброяване, данните почти се повтарят. Така на 1 януари 1893 г. селото наброява 745 жители от които 434 турци, 275 българи и 5 цигани като 31 души които говорят други езици се определят като татари. През 1893 г. не е регистрирана нито една женитба, а броят на ражданията е 5 момчета и 4 момичета, или общо 9 раждания. Регистрирано е че са починали 5 души - 3 мъже и 2 жени.(11)
Трайното установяване на новопреселилите се българи в Сираково, осигуряването им с работна земя, изграждането на селото и всички останали процеси допринасят за постепенно увеличаване на раждаемостта. За някои години тя е доста висока, което е от значение за нарастване броя на населението. Винаги раждаемостта далеч изпреварва броя на починалите жители за една година в селото. Така в повечето случаи населението на селото има положителен естествен прираст, респективно разширено възпроизводство на населението.
Така само 5 години след преброяването от 1893 г., през 1898 г. раждаемостта в Сираково скача повече от три пъти. За една година тук са родени 13 момчета и 20 момичета, или общо 33 души, което е един изключително голям прираст за населението. Женитбите са 6, като от тях само 2 души са грамотни. Починали са 6 мъже и 9 жени.(12)
На следващата 1899 г. раждаемостта на населението в Сираково се увеличава с 25 души. През годината са родени 13 момчета и 12 момичета. Починали са 8 мъже и 3 жени, или общо 11 души. Женитбите между новозаселените българи са само 4, като 3 мъже от тях са грамотни.(13)
При преброяването на населението на 31 декември 1900 г. турското население е почти изселено. Сега селото наброява 615 жители, от които 556 са българи, 2 турци, 27 цигани и 30 каракачани, говорещи гръцки език. Наличието на каракачани в селото се обяснява с това, че те са номади, които със стадата си пребивават временно тук. С променените стопански условия техният брой намалява, а тези, които остават се съсредоточават по билата на Централна и Източна Стара планина.(14)
В по-рано публикуваната статистика за преброяването на населението на 31 декември 1900 г. е посочен същият брой на населението - 615 души, но тук отново е посочен броят на ражданията, които са 8 момчета и 11 момичета, или общо 19 раждания, починалите са 7 мъже и 1 жена, общо 9 души, а женитбите в селото са отново 4, като от тях 4 души са грамотни.(15)
Анализирайки броя и състава на населението през 1900 г., трябва да отбележим, че само за около 7 години цялото турско население от селото се изселва, а на тяхно място през тези години са заселени близо 250 българи от различни селища на района. Този процес на заселване с по-малко прираст на населението продължава през следващите години.
На следващата 1901 г. прирастът на населението в Сираково прави отново един своеобразен скок. Само за една година са родени 15 момчета и 17 момичета, или общо броят на ражданията достига 32 души. Не е малък и броят на женитбите, които сега достигат 13 като от тях само 3 души са грамотни. Починалите са 7 мъже и 7 жени.(16)
И само една година по-късно, през 1902 г., броят на ражданията продължава да е висок. Родени са 14 момчета и 14 момичета или общо 28 души. Женитбите са 9, като от тях 4 мъже са грамотни, а починалите са 8 мъже и 6 жени.(17)
През 1905 г. жителите на Сираково наброяват 681 души, от които 641 са българи, 2 се определят като гърци, 16 цигани и 22 каракачани. Така в края на 1905 г. в селото живеят 349 мъже и 332 жени. От общия брой на населението 257 души са родени в селото, а останалата част са родени в други селища на околията, окръга и страната. Или, с други думи, от заселването на селото с българи и малката част от други етноси, тук се ражда близо 1/3 от сираковци. Или само за 5 години българите се увеличават с 85 души. Това увеличение идва не само от заселването на нови жители на селото, а и от броя на ражданията, като приспаднем, разбира се, броя на починалите през тези години. Тези цифри идват да ни подскажат, че заселването на Сираково с население от съседните села в началото на ХХ в. е почти приключило или миграцията към селото е на път да бъде преустановена. Именно отсега новите жители на Сираково се раждат тук. Процесът на заселването на селото, който можем да считаме за завършен, довежда до създаването на едно селище, състоящо се от две махали, които през годините водят един и същ стопански и обществено-политически живот и са с общо административно управление. Всички жители са православни християни и само 16-те души от циганския етнос са мюсюлмани.(18)
До 1910 г., когато отново става преброяване на населението в страната, жителите на Сираково достигат до 748 души, като 729 са българи, а 19 души - цигани. От тях 287 души са мъже и 361 са жени. Въобще, селото през годините не остава без съжителството с цигани, колкото и малко да са те. Каракачаните вече не присъстват в живота на селото. Само българско етническо население и малко цигани живеят в селото до края на разглеждания период. От тях 186 мъже и 169 жени са родени в Сираково, а останалата част в други населени места. Последните са родителите и близките на родените в селото жители, чийто брой постепенно намалява през годините по естествен път.
В селото има 114 сгради, т.е. къщи, където живеят 748 души. Цялото население живее в състава на 127 домакинства. От тях 6 домакинства са с 2 члена, 12 домакинства са с 3 члена, 18 домакинства са с 4 члена, 27 домакинства са с 5 члена, 17 домакинства са с 6 члена, 19 домакинства са със 7 члена, 10 домакинства са с 8 члена, 9 домакинства са с 9 члена, 4 домакинства са с 10 члена, 3 домакинства са с 11 члена, 1 домакинство е с 12 члена и още 1 домакинство е с 13 члена.
За първи път в официалната статистика се отбелязва, че към “Сираково се числи м. Горната махала, която е заселена от преселници из Турция”. Цитирам дословно източника на информация, за да обърна внимание на читателя, че е допусната грешка, вместо Долната махала е записано Горната махала. Буквата “м” е съкращение на думата махала. Тази грешка, както ще видим по-нататък, се повтаря още 1-2 пъти.(19)
Когато през 1921 г. се издава един нов Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г., където много от по-горе посочените преброявания и брой на жителите на Сираково се потвърждават за втори път, се повтаря отново грешката от 1910 г., като е подчертано, че “към Сираково се числи махала Горна махала, която е заселена през 1891 г. от преселници българи из Турция”. Тази грешка се повтаря и през 1911 г.(20)
И отново тази грешка, за четвърти път се повтаря при публикуването броя на населението в България през 1924 г., според преброяванията на 31 декември 1920 г. И тук е записано, че към Сираково се числи махала Горна махала, която е заселена от преселници българи от Турция.(21)
И още веднъж тази грешка е допусната през 1930 г., когато се обнародва броят на населението в страната според преброяването на 31 декември 1926 г. Пак в забележка е записано, че към Сираково се числи махала Горна махала, която е заселена с преселници от Турция през 1894 г. Тази грешка на годината на преселването е може би допусната, както и това че не Горната, а Долната махала е заселена с преселници българи от Турция, по невнимание или незнание на длъжностните лица, които са подготвяли тези официални списъци на населените места в България.(22)

Поради избухване на Първата световна война, в която България взема участие и претърпява втората национална катастрофа, е причината да не се извърши петгодишното редовно преброяване, което се подготвя да стане на 31 декември 1915 г.
Дирекцията на статистиката приема следващото преброяване на населението в страната да стане през 1920 г. Предприемат се подготвителни мерки, които целят да се улесни работата в самия ден на преброяването. Съгласно закона за преброяването и по традиция от миналото, към общото преброяване на населението се включват и преброяванията на сградите и домашните животни, птиците, пчелните кошери, превозните средства и земеделските оръдия и машини.
Преброяването става на 31 декември 1920 г. То се извършва главно от общинските служители, учителите по селата и по-интелигентни и можещи земеделски стопани. След окончателната обработка резултатите от преброяването са обнародвани през следващите години.
На 31 декември 1920 г. в Сираково живеят 863 души, като 425 са мъже и 438 жени. Трайното отседналото в двете махали на селото българското население живее в състава на 124 домакинства. 7 от тези домакинства са с по 2 члена, 11 домакинства са с по 3 члена, 11 с по 4 члена, 19 с по 5 члена, 11 с по 6 члена, 20 с по 7 члена, 10 с по 8 члена, 7 с по 9 члена, 11 с по 10 члена и 17 с по 11 и повече члена. От общия брой на населението 6 души са временно пребиваващи в селото.
Интересното е, че тук се прави една твърде интересна статистика. От заселването на селото през 1891 г. с българи до края на 1920 г. в Сираково са родени 408 мъже и 417 жени, или общо през тези години са родени 825 души. Останалите 38 души от общия брой на населението в селото са родени в селата на околията - 31 души и 7 - в други окръзи и околии.
Ражданията в селото и откриването на училище в двете махали определя и големия брой грамотност на това население. От общия брой на населението 200 мъже и 362 жени са грамотни. Или броят грамотни - 562 души е по-голям от този на неграмотните, които са 301 души.(23)
В по-рано публикувания Списък на населените места в Царство България, според преброяванията на 31 декември 1920 г., се посочва, че Сираково е разположено на 300-500 м. надморска височина и има 125 сгради, а домакинствата са 124, като се отбелязва че в селото живеят 866 души, като 863 души са местно оседнало население, а 3 са поставени в графата бежанци, емигранти, руси и др.(24)
Само след 6 години при преброяването на населението в България на 31 декември 1926 г. броят на сградите вече е 169, а броят на домакинствата в резултат на големия прираст през годините е нараснал на 170. Големият прираст на населението непосредствено след войните е причината то да наброява 1046 души, от които само 4 души са поставени в графата бежанци, емигранти, руси и др.
Добър е прирастът на населението в Сираково през следващите 8 години. При преброяването на 31 декември 1934 г. населението му се увеличава на 1193 души, или за тези години броят на населението се увеличава със 147. Въпреки икономическите трудности през годините на Втората световна война, лишенията, които понасят жителите на селото, след 9 години естественият прираст на населението в Сираково продължава да бъде възходящ. Така през 1943 г. в Сираково вече живеят 1280 души, обединени в 217 домакинства, а в края на 1946 г. те вече наброяват 1336 души, или с 243 в повече в сравнение с 1934 г. и с 87 повече в сравнение с 1943 г.(25)
За прираста на населението в селото през годините безспорно от значение са раждаемостта и смъртността. Те се влияят от извънредно много фактори. По същество това са биологични, природни, демографски, социално-икономически и др. Влиянието на всеки един от тях е твърде сложно и непрекъснато се изменя с развитието на обществения, стопанския и политически живот в страната. Величината на ражданията обикновено зависи от броя на населението. По правило на по-голям брой население съответстват и повече раждания. От края на ХІХ в. до 1946 г. населението на селото се е увеличило близо два пъти. Това увеличение е най-вече от броя на ражданията, което през годините в повечето случаи е възходящ процес.
В първите години от заселването на Сираково с българско население има сравнително малък брой раждания и женитби, което можем да си обясним с миграционните процеси, които вървят в селото. В повечето случаи тук се заселват цели семейства, чиято възрастова структура не влияе на раждаемостта, а най-вече на увеличаване броя на населението. Но между тях все още няма установени трайни взаимоотношения, а децата им все още не са дорасли, за да създадат семейства. От друга страна, продължава процесът на постепенното изселване на турското население, което с всяка година намалява, а това, което е все още останало, има съвсем незначителен принос в ражданията. Когато тези процеси постепенно стихват, започва да се наблюдава увеличаване броя на женитбите и като последствие от това и една по-голяма раждаемост. Така през 1899 г. в Сираково са регистрирани 4 женитби, а ражданията са 25 и то само българи. Починали са 11 души.(26)
Първите бракове или женитби между българското население, които се сключват в Сираково и са записани в регистъра за гражданското състояние, са през 1898 г. Обикновено те стават в присъствието на енорийския свещеник и на свидетели, които в повечето случаи са неграмотни и ги подписва общинският писар. Бракосъчетанието в първите години става в къщата на младоженеца. След построяването на църкви в двете махали винаги бракосъчетанието се извършва в тях. По това време енорийски свещеник е Йордан Фотев.
Браковете в Сираково обикновено се сключват между момчета и момичета, които са родени в селата, откъдето са дошли. Задължително се изписва месторождението им и интересно е, че в първите години на преселилите се българи и в двете махали, сключването на бракове става само между тези, които са от едно и също село. Тази закономерност се запазва дълги години, но има и изключения, когато започват постепенно да се сключват и бракове между младежи, родени в различни села, но вече жители на Сираково. Едва по-късно, след Балканските войни, децата, които са родени в Сираково, навършили пълнолетие, започват да сключват брак. Динамиката на сключването на браковете през годините е различна. Не може да се установи някаква закономерност или да се приеме, че има през известни периоди спад или по-голяма активност. Също така не може да кажем, че при сключването на брак от значение са и социалните условия.
Най-много бракове в Сираково се сключват по традиция през зимните месеци, когато няма усилена селскостопанска работа. През летните месеци почти няма сключване на бракове. За по-малко бракове през другите сезони на годината от значение е и забраната на църквата, която забранява сключването на такива през 7 седмичния Великденски пост, 2 седмици около средата на август и др. Не са регистрирани бракоразводи.
Раждането на децата в Сираково става при домашни условия. Обикновено родителите заявяват пред кмета на селото деня на раждането на детето, което се вписва в гражданския регистър за годината. Можем да приемем, че динамиката на раждаемостта в Сираково от началото на ХХ в. до 1946 г. е възходяща. През определени периоди обаче тя спада с по-бавни или по-бързи темпове или пък става възходяща. Това дава основание в нейното развитие да няма определени периоди.
От началото на ХХ в. до 1944 г. можем да приемем, че има една възходяща динамика на раждаемостта, която е ясно изразена. Динамиката и равнището на раждаемостта през този период могат да се обяснят главно със съществуващите икономически и демографски условия. С трайното отсядане на населението в двете махали на Сираково се създават значително по-спокойни условия на живот. Селското стопанство като основен отрасъл на селото започва да укрепва. Заедно с това растат и нуждите от работна сила в отделните домакинства. Примитивният начин на водене на земеделието и животновъдството позволява трудът на децата да се използва още от най-ранна възраст. Освен това ниското жизнено равнище и културната изостаналост на населението не предявяват големи изисквания при тяхното отглеждане и възпитание.
Не се променя динамиката на раждаемостта по време на войните. Показателите през тези години по нищо не се отличават от останалите. Не се забелязва спад на раждаемостта и в края на 20-те и 30-те години на ХХ в. с настъпването на световната стопанска криза, която предизвиква глад и недоимък сред голяма част от българското население в страната. Все още старото патриархално семейство в селото е запазено и не е повлияно от новите икономически условия.
През този период броят на ражданията е между 20 и над 40. За да се добие по-точна представа за техния брой ще преведем всички налични сведения заедно. По години техният брой е следният: 1895 г. женитби - 0, раждания - 9; 1899 г. женитби - 25, раждания - 4; 1900 г. женитби - 6, раждания - 19; 1901 г. женитби - 13, раждания - 32; 1902 г. женитби - 9, раждания - 28; 1903 г. женитби - 5, раждания - 30; 1904 г. женитби - 2, раждания - 26; 1905 г. женитби - 14, раждания - 35; 1906 г. женитби - 7, раждания - 19; 1907 г. женитби - 10, раждания - 40; 1908 г. женитби - 0, раждания - 28; 1909 г. женитби - 9, раждания 31; 1910 г. женитби - 4, раждания - 14; 1911 г. женитби - 8, раждания - 30, 1912 г. женитби - 2, раждания - 40; 1913 г. женитби - ?, раждания - 15; 1914 г. женитби - 13, раждания - 40; 1915 г. женитби - 8, раждания - 42; 1916 г. женитби - 8, раждания - 15; 1917 г. женитби - 3, раждания - 20; 1918 г. женитби - 3, раждания - 14; 1919 г. женитби - 14, раждания - 47; 1920 г. женитби - 0, раждания - 14; 1922 г. женитби - 9, раждания - 26; 1923 г. женитби - 10, раждания - 41; 1924 г. женитби - 9, раждания - 39; 1925 г. женитби - 0, раждания - 20; 1926 г. женитби - 3, раждания - 34; 1927 г. женитби - 5, раждания - 24; 1928 г. женитби - 9, раждания - 40; 1929 г. женитби - 10, раждания - 31; 1930 г. женитби - 7, раждания - 38; 1931 г. женитби - 12, раждания - 38; 1932 г. женитби - 14, раждания - 38; 1933 г. женитби - 15, раждания - 26; 1934 г. женитби - 8, раждания - 46; 1935 г. женитби - 5, раждания - 27; 1936 г. женитби - 7, раждания - 46; 1937 г. женитби - ?, раждания - 30; 1938 г. женитби - ?, раждания - 34; 1939 г. женитби - 8, раждания 28; 1940 г. женитби - 20, раждания - 28; 1941 г. женитби - 14, раждания - 19; 1942 г. женитби - 7, раждания - 27; 1943 г. раждания - 16; 1944 г. раждания - 19.
Горните данни недвусмислено показват, че възпроизводството на населението в Сираково през разглеждания период се развива в сравнително високи темпове. В повечето случаи сираковските семейства са многодетни, каквито са и семействата в почти цялата страна. Не можем да отбележим, че има някакъв спад през годините на войните, когато страната ни е изправена пред редица икономически трудности. Само един пример да вземем в това отношение. Непосредствено след Първата световна война, когато България преживява втората национална катастрофа, когато страната е изправена пред икономическа криза, през 1919 г. в Сираково се раждат 47 деца. Такъв брой раждания има и през 1936 г. - 46 деца и т.н.
Не без значение за демографското състояние на Сираково е и смъртността. Тук не можем да установим някакво съотношение кога през разглеждания период тя е по-голяма или по-малка. Може би показателите на общата смъртност в селото през различните години се дължи не само поради застаряване на една част от населението, но и поради крайно ниското равнище на медицинската помощ и ниската санитарна култура, които благоприятстват за увеличаването на смъртността.
Смъртността всред селското население можем да приемем и като резултат на по-ниското жизнено равнище, по-слабата им медицинска обезпеченост и по-високата раждаемост. От значение е и детската смъртност сред населението. Смъртността при различните възрастови групи е в тясна връзка със степента на влиянието на основните причини за това.
За съжаление, в регистрите за гражданското състояние на населението от Сираково в повечето случаи при издаването на смъртния акт на починалия не се споменава причината за смъртта. Обикновено в акта се споменава, че е починал в дома си, часът и датата на установяване на смъртта. Тези, които са починали в болницата в Хасково, имат издаден смъртен акт, в който е вписана причината за смъртта. Болничният смъртен акт се вписва в регистъра за починалите.
По години починалите в Сираково са: през 1885 г. - 5 души, 1892 г. - 5 души, 1898 г. - 14 души, 1899 г. - 11 души, 1900 г. - 8 души, 1901 г. - 12 души, 1902 г. - 13 души, 1903 г. - 13 души, 1904 г. - 19 души, 1905 г. - 10 души, 1906 г. - 14 души, 1907 г. - 13 души, 1908 г. - 10 души, 1909 г. - 17 души, 1910 г. - 5 души, 1911 г. - 7 души, 1912 г. - 7 души, 1913 г. - 14 души, 1914 г. - 11 души, 1915 г. - 19 души, 1916 г. - 14, 1916 г. - 14, 1917 г. - 9, 1918 г. - 7, 1919 г. - 21, 1920 г. - 3 души, 1921 г. - 10 души, 1922 г. - 5 души, 1923 г. - 22 души, 1924 г. - 8 души, 1925 г. - 6 души, 1926 г. - 1 човек, 1927 г. - 12 души, 1928 г. - 9 души, 1929 г. - 13 души, 1930 г. - 16 души, 1931 г. - 26 души, 1932 г. - 17 души, 1933 г. - 19 души, 1934 г. - 5 души, 1935 г.- 18 души, 1936 г. - 8 души, 1937 г. - 15 души, 1938 г. - 15 души, 1939 г. - 22 души, 1940 г. - 11 души, 1941 г. - 9 души, 1942 г. - 14 души, 1943 г. - 10 души, 1944 г. - 14 души и 1945 г. - 17 души, като в това число са и убитите на фронта сираковци.(27)
От горната статистика става ясно, че смъртността в Сираково ту се засилва, ту намалява през различните години. Не можем да определим причините поради които в някои години смъртността е много голяма, а през други години намалява значително. Обикновено смъртността на населението се движи между 10 и 20 души починали на година, но има и години, когато смъртността е под десет души. В повечето случаи смъртта е покосила най-много възрастните хора. По-малко са починалите деца.

Направеният анализ на демографското развитие на Сираково след Освобождението до 1944 г. показва, че развитието на селището изявява в основни линии всички процеси, които се извършват в страната ни през този период. Населението по години, независимо от стопанските и обществено-политически условия и незначителните колебания, расте постепенно и сравнително плавно. То се определя преди всичко от две явления - раждаемост и смъртност, и по-точно от взаимоотношенията между тях. Поради това равнището и съотношението между тях зависи от интензивността и типа на възпроизводството и структурата на населението. Обикновено броят на ражданията превишава броя на починалите. Именно поради това селото има винаги положителен естествен прираст. Така селището се разраства, благоустроява, изграждат се сгради за училищата, общинската администрация, църкви и улици. В тези процеси активно участва населението на селото, което живее и изповядва своя традиционен бит и култура и е малка неделима част от българското общество.

БЕЛЕЖКИ

(1) Официална статистика на Източно Румелийското население. Пд., 1880, с. 36.
(2) Резултати от преброяването на броя на населението в Източна Румелия на 1 януари 1885 г., кн. ІІІ, Пд., 1885, с. 15
(3) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910, С., 1921, с. 434.
(4) Резултати от преброяване на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888 г., кн. ХХІІ, С., 1888, с. 6, 14, 26, 36, 46.
(5) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г. С.1921с. 434.
(6) Изложение за състоянието на Хасковски окръг през 1891-1892 г. Хасково, 1892, с. 2.
(7) Изложение за състоянието на Хасковски окръг през 1893-1894 г. Хасково, 1894, с. 5-6.
(8) Изложение за състоянието на Хасковски окръг през 1890-1891. Хасково, с. 5
(9) Списък на общините в Княжество България. С., 1891 г., с. 189
(10) Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 1 януари 1893 г., кн. ХХІ, С., 1893, с. 6, 14, 28, 36, 533.
(11) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г. С, 1921 с. 434.
(12) Движение на населението през 1898 г., ч. І, С., 1900, с. 113.
(13) Движение на населението през 1899 г., ч. І, С., 1901, с. 113.
(14) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910, С., 1921, с. 434. (15) Движение на населението през 1900 г., ч. І, С., 1902, с. 111.
(16) Движение на населението през 1901 г. Раждания, умирания и женитби, ч. І, С., 1903, с. 81.
(17) Движение на населението през 1902 г., ч. І, С., 1906, с. 105.
(18) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г. С., 1921, с. 434; Резултати от преброяване на населението в царство България на 31 декември 1905 г. С., 1911, с. 38-39, 82.
(19) Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1910 г. С., 1912, с. 40; Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г. С., 1921, с. 434; Резултати от преброяване на населението в царство България на 31 декември 1910 г., т. 10, С., 1923, с. 13, 38, 66-67, 121.
(20) Списък на населените места в Царство България от Освобождението 1879 до 1910 г. С., 1921, с. 434; Списък на населените места в Царство България. С., 1911, с. 101.
(21) Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1920 г. С., 1924, с. 71.
(22) Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г. С., 1930, с. 86.
(23) Резултати от преброяването на населението в Царство България на 31 декември 1920 г. С., 1930, с. 32, 64.
(24) Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1920 г. С., 1924, с. 71.
(25) Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г. С., 1930, с. 86; Списък на населените места в Царство България. С., 1937, с. 58; Списък на населените места в НРБ. С., 1973, с. 232; ТДА - Х - во, ф. 100к, оп. 1, а. е. 108, л. 15.
(26) Раждания, умирания и женитби през 1895 година по населени места. С., 1898 г., с. 224; Архив на кметството в с. Сираково. Регистър за гражданското състояние за 1899 г.
(27) Архив на кметството в с. Сираково. Регистър за гражданското състояние за 1900-1944 г. Раждания, умирания и женитби през 1895 г. по населени места. С., 1898, с. 224.

(*) Предложеният текст е откъс от непубликуваната история на село Сираково, Хасковско „Две махали под кръста” с автори Георги Граматиков и Йордан Нанчев