ТОЗИ ЧУДЕН СВЯТ – ТЕАТЪРЪТ

Панчо Панчев

Светът е пълен с чудеса. Едни от тях са дело на природата, други - на човешкия ум и талант, труд и порив.
Отваряш книга и магията на буквите и скритите зад тях образи и мисли те пренасят в други светове. Поглеждаш картина и пред теб се отваря вълшебен прозорец… Не само писателите и художниците, всички творци на изкуството са чудодейци. Но ако книгите или картините се създават обикновено от един човек, другите художествени ценности - филмите и театралните представления например, се правят от големи групи хора - кинематографисти или театрали. Такива са писателите - сценаристи и драматурзи, режисьорите, художниците на декорите и на дрехите (наречени сценографи и костюмографи), композиторите, специалистите по осветление, озвучаване, грим, а също и най-популярните участници в магията на киното и на сценичното изкуство - артистите.
Но ако най-популярни (някои ги смятат и за най-важни, защото без тях никакво представление не е възможно) са актьорите, то първи, защото всичко започва от тях, са писателите драматурзи…
Вървите си вие по улицата, виждате интересен плакат и решавате да идете на театър. „Речено-сторено” - казва народът. Купувате си билет и ето ви пред широките, светли двери на театралната сграда. Употребявам думичката „двери”, а не „врата”, тъй като всяко посещение в храма на Мелпомена (богинята на театъра) е празник, затова по-подходяща е старинната дума „двери”, която има приповдигнат, тържествен смисъл… Тихи фоайета и коридори ви отвеждат до гардероба и после - до залата, за да заемете мястото си. Осветлението започва да намалява. Завесата се вдига…
И ето го началото на пиесата.
За зрителя това наистина е началото, но за всички участници, за хората от другата страна на завесата, началото е било отдавна. Както казах, театралната идея започва на масата на писателя драматург. Не. И това не е вярно. Началото е още по-назад, още по-отдавна.
Учителката на моя малък син ми разказваше как преди години тогавашните първокласници написали на листчета кой какъв иска да стане, пъхнали своите желания в празна бутилка, запушили я и я заровили в двора на училището, а отгоре посадили сребърно борче. Когато учениците станат абитуриенти, ще я извадят и ще видят детските си мечти за бъдещето.
Тази малка история може да крие в себе си началото на една предстояща - след година, две или повече - театрална премиера. Обикновено става така… Писателят започва да мисли върху нещо, което му е направило впечатление, прибавя към него други интересни случки. Постепенно започват да се оформят и образите на основните герои, зараждат се любопитни разсъждения, докато всичко това се сглоби в цялостен сюжет (съдържанието на пиесата).
В пиесата си писателят драматург изцяло трябва да се скрие зад героите си. Оставя ги те да действат и да говорят, и само чрез своите постъпки и реплики да разкрият характерите си. Много често героите са носители на противоположни възгледи, които пораждат конфликти и сблъсъци. Тези сблъсъци са в основата на драматургичното произведение. Благодарение на тях в течение на действието героите стават по-добри, по-мъдри или по-справедливи.
Докато пише, авторът на пиеси непрекъснато влиза в ролите на своите герои, за да постъпва и говори убедително от тяхно име. През цялото време на писането драматургът си представя и сценичната обстановка, и разположението на действащите лица - с една дума: играе си всеки епизод наум, във въображението си…
А когато първият вариант на творбата му е готов, той го оставя да отлежи, взима мнението на свои приятели - писатели, театрали или обикновени зрители и прави повече или по-малко промени, съкращения, добавки…
Чак тогава започват репетициите в театъра. Започва работата на режисьора и артистите, на художниците и всички други, без които не може да се стигне до вълнуващия ден и час на премиерата.
Когато завесата се вдига и започва чудото-театър!