ЧЕРНОБИЛ НЕ БИЛ, НИ БИЛ

Ангел Александров

Пролетта на 1990 г. Демокрацията в нейните най-проявни форми - плурализма и гласността, шеташе по всички периметри на общественото пространство. Духът беше излязъл от бутилката и вестникарската хартия не стигаше да бъде казано и написано всичко таено в душите. Появиха се и първите писания на тема Чернобил, дори в издания за които до момента никой не бе чувал. Но след публикации в по-четените вестници като „Земеделско знаме” и „Отечествен фронт” стихията от въпроси не можеше да бъде удържана. В един хубав мартенски ден на 1990 година ме извика заместник-началникът на Главно следствено управление Сахатчиев. Връчи ми една тъничка папка и я представи като материали по делото за последиците от радиоактивните замърсявания след аварията в украинската атомна електроцентрала в Чернобил. В нея имаше всичко на всичко два листа - постановление за образуване на предварително производство и една страница от в. „Земеделско знаме”, съдържаща публикация по темата. За радиацията имах скромни познания от ученическите години и наред с организацията по разследването, започнах самоподготовка по усвояване на терминологията, а впоследствие и по придобиване на знания за самия ядрен процес, ползван за нуждите на ядрената енергетика. От читателска гледна точка е скучновато, но за да стане ясната картина впоследствие, ще маркирам някои основни постановки, касаещи радиацията и радиобиологичните последици върху човека и околната среда.

Самият термин радиация има латински произход и в буквален превод означава излъчване, т.е. процес, при който се изпускат вълни и частици. Българските норми за радиационна безопасност дефинират йонизиращите лъчения като такива, чието взаимодействие със средата води до образуването на електрически товари с различни знаци. Директни йонизиращи лъчения са тези заредени частици, които имат достатъчно голяма кинетична енергия, за да излъчват при удар. Косвено или индиректно йонизиращи лъчения са рентгеновите и гама лъчите, които, преминавайки през веществото, освобождават заредени частици или предизвикват ядрени реакции, при които се получават заредени частици. В радиобиологията радиоактивните нуклиди, които се намират в природата, се определят като природни или естествени източници, а тези, които се получават изкуствено, са техногенни и в повечето случаи са източници на директно йонизиращи лъчения. Радионуклидите променят спонтанно, самопроизволно електрическия си заряд, масата и енергетичното си състояние, като изпускат при това заредени частици и гама-лъчи. Тези именно спонтанни промени се наричат радиоактивност, като тяхната активност е в зависимост от броя на радиоактивните превръщания в единица време. Измервателната единица за активност по международните норми е бекерелът.

Основно от научните доклади на наши учени, както и от доклада на ООН, успях да документирам фактическата обстановка, при която беше настъпила аварията, а също така и последиците от нея върху територията и населението на България:

На 26 април 1986 година в 01:23 ч. московско време в четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР възниква авария. Това се е случило при провеждане на технически тест върху турбинния генератор по време на планирано изключване реактора на блока. Тестът е бил предназначен за установяване възможностите на турбинния генератор в състояние на временно прекратяване на електрическия ток от станцията да доставя електрическа енергия за кратък период от време, докато резервните дизелови генератори подадат аварийно захранване. Поначало предписаните процедури са били незадоволителни от гледна точка на безопасността, но в същото време операторите, в грубо нарушение на технологичните правила, изключили важни защитни системи на реактора. Възникналите в тази ситуация неконтролируеми нестабилности предизвикали генериране на нарастващ брой парни обеми в активната зона на реактора. Освободената огромна кинетична енергия отхвърлила хилядатонната покривна плоча, която при падането си разкъсала всички охладителни системи. Последвалата експлозия, съпроводена от пожар, увредила конструкцията на реактора. Така в продължение на повече от 10 дена се е стигнало до освобождаването на големи количества техногенни радионуклиди в околната среда. Първоначалните експлозии и топлина от пожара пренесли радиоактивни частици на височина 1500 метра. Радиоактивните облаци от замърсен въздух преминали през почти всички европейски страни, като освободената радиоактивност се разнесла по цялото Северно полукълбо на планетата.

Разпространението на радиоактивно замърсените въздушни маси най-напред е ставало в северозападна посока, но от 29 април в продължение на няколко денонощия се насочва на юг. Първото значително повишаване радиоактивността на въздуха в България и атмосферните отлагания на територията на страната са регистрирани в следобедните часове на 1 май 1986 год. от мрежата пунктове на Главно управление „Хидрология и метеорология”. Измерените стойности на аерозолната радиоактивност във въздуха са показали увеличение стотици пъти над допустимото, а придружаващите ги повсеместни валежи спомогнали за ускоряване отлагането на радиоактивните аерозоли. В първите дни на месец май 1986 година селскостопанските растения са станали резервоар, който е поел значителна част от радиоактивните отлагания. По този начин е поставено началото на миграционни процеси, осъществили се в биологическите и хранителните вериги на животните и човека. Най-голямо радиоактивно замърсяване или т.нар. контаминация, се е получило при ранните зеленчуци, билките, житните култури, както и хранителните продукти от растителен и животински произход. При изследвания на повърхностното замърсяване върху територии в София, професорите Узунов и Бончев от катедрата по Атомна физика при Софийския университет откриват специфичен радиоактивен фактор „горещи частици”. Незабавното изследване на природата им установява, че това е разпрашено атомно гориво от авариралия чернобилски реактор. Както свидетелстваха двамата учени, ако допреди години откриването на една такава частица е било световно научно събитие и тя е получавала името на откривателя си, то в първите дни на месец май на територията на слънчева София, на всеки квадратен метър е имало средно по четири-пет такива дробоубийци. Поради специфичното им бета-лъчение и опасността от радиобиологичното им въздействие при попадане в белия дроб на хората веднага с доклад са били уведомени компетентните държавни институции. Още в началото на разследването забелязах колко внимателно властите са боравили с придобиваната по случая информация. Непосредствено след първото заседание на комисията по бедствията и авариите е подготвен протокол, в една от точките на който е предвидено уведомяване на населението на страната. Длъжностно лице, натоварено с правомощия да го стори, старателно с черен флумастер беше зачертало именно този пасаж.

В усилията си да разнищя пъзела, на първо време призовах за свидетел Георги Белички - изпълняващ длъжността заместник-председател на постоянната правителствена комисия за бедствия и аварии. Човек с богат практически опит, той беше сочен за инициатор на идеята да бъде доведено до знанието на хората, че аварията в Чернобил може да предизвика вредни последици за здравето на населението. Още след първите ми общи и въвеждащи в темата въпроси какво всъщност се е случило, той в типичния живковско-бодряшки стил отвърна:

- Стана тя, каквато стана. Ние го чакахме от НАТО, а то дойде от брато!

Всичките ми опити да го вкарам в следствения коловоз и да науча кой е наложил забраната за уведомлението останаха напразни. В усилията си да бъде убедителен в тезата, че българинът не вярва на неща, които с ръка не може да пипнe, ме заглавичкваше с разни забавни истории. Така бях заставен да се осведомя, че баджанакът му от Ихтиман, след като научил за аварията, дал на кучето си да пие прясно мляко, а съпругата била поканена да консумира салата от марули, за да докаже предаността си. След като се убедил, че най-верните му съратници в живота не предали богу дух, на другия ден спокойно започнал да употребява нарочените за отровни храни.

Не по-различен в поведението си пред разследващите се оказа и неговият духовен и партиен татко. В поредицата от фактически обстоятелства, запълващи ребуса от действия на официалните власти по случая Чернобил, непрекъснато се набиваше на очи, че държавният глава Тодор Живков е държан непрекъснато в течение на случващото се. Интересът му е бил ориентиран най-вече по отношение на последиците от аварията и мерките, които се предприемат в другите европейски държави. Това, разбира се, е ставало по тайните дипломатически канали и истината е била известна само на тесен кръг посветени, поименно посочвани в секретните шифрограми на външно министерство. Сякаш е ставало дума за езотерични тайни, предмет на дискусии в теософско дружество, а не за информация, касаеща живота и здравето на цяла нация. В хода на разследването с прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев призовахме на разпит Тодор Живков. След като беше уведомен за характера и параметрите на въпросите, които интересуват следствието, Живков зае поза на мъченик и се опита да изтъкне, че всъщност е станал най-величавата българска жертва на радиоактивния облак. Започна с това, че на 3 май 1986 година ловувал по билото на Стара планина, където според него се изсипал най-много радиоактивен прах. Рисуваше ловните си похождения като вменена му от някого тегоба. С характерното за всеки ловец вживяване в ситуацията сподели как на стари години нарамил пушка и в борба с балканските трънаци дебнел да отстреля някоя достойна за ранга му гадинка. Ала не щеш ли, подлите горбачовски енергетици му посипали главата с радиоактивна пепел. Горкият, обрекъл се да води българската нация към комунизъма, бе попаднал на неблагонадежден стратегически съюзник. Истината беше друга обаче и част от нея се съдържаше в свидетелските показания на Георги Атанасов, по това време министър-председател на България.

С оглед усложнената радиационна обстановка, на 4 май 1986 година, под ръководството на Георги Атанасов е проведено разширено съвещание с участието на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети. След дискусия върху първоначалните оценки на специалистите от Селскостопанската академия и Министерството на народното здраве, устно са разпоредени следните мерки:

- Да не се консумират листникови зеленчуци и да се спре продажбата им на обществения и частния пазар;

- Овчето мляко да се насочи за преработка на трайни продукти;

- Да се осигури системен контрол за замърсеността на водата, а заводите за безалкохолни напитки да имат готовност да снабдяват населението с минерална вода;

- Да се осигури контрол над продукцията в предприятията за детски храни;

- Да се измиват редовно улиците, алеите в парковете и площадките в детските градини и училищата;

- Да се ограничи изхранването на животните със зелен фураж.

В следобедните часове на същия ден, при откриването на пловдивския панаир, Георги Атанасов докладвал на Живков за обстановката и набелязаните мерки. Наред с това предложил същите да бъдат официално оповестени чрез средствата за масова информация. Както обикновено, държавната глава и в този момент била с взор, отправен към светлото бъдеще. Тя само се поклатила неопределено, което питащият веднага разгадал като твърдо несъгласие. За да не стане недоразумение, членът на политбюро Гриша Филипов с подчертан руски акцент, полувъпросително-полузаплашително попитал:

- А какво ще кажат братушките?

След този вледеняващ волята аргумент никой от водачите на издръжливото и на радиация българско племе не си позволил да поставя неудобни за вожда въпроси.

Та ето с тези факти от разговора и протокола за разпит на Г. Атанасов, заедно с прокурора Дойчев, се опитахме да поосвежим паметта на Живков, като го приканихме да вземе отношение. Видимо разгневен от словоохотливостта на свидетеля, позволил си да коментира пред плебса поведение на богобелязани, той реагира доста невъздържано:

- Георги Атанасов е една абсолютна гайда. Той беше най-слабият министър-председател на България от шейсет години насам!

Целият разпит протече на фона на подобни интермедийни изяви на Живков. С цветисти бисери от личния си репертоар, той се опита да размие възможността за преценка на неговото лично участие в организиране и провеждане на мероприятията за предпазване на населението от радиоактивните замърсявания. Многократно в своите заключения временната експертна комисия е подчертавала, че регламентирането на лъчезащитните мероприятия трябва да става спешно на държавно и правителствено ниво, тъй като ефективността им е функция от времето на тяхната реализация. Обстановката в края на 1986 година се е характеризирала с появата на т.нар. втори радиационен пик. Данните от измерванията на радиоактивността в човешкото тяло са показвали отчетлива тенденция към покачване. В докладите си експертите сочат, че ако тази обстановка се запази до получаването на нова реколта фуражни растения, съществува реална опасност да бъде надхвърлен пределът на годишното постъпление на радионуклиди в българското население. Като основна причина за това се изтъква обстоятелството, че продуктивните животни се изхранват с радиоактивно замърсени фуражи.

Живков получава информация за аварията и от посланика на СССР у нас М. Греков. На 13 май 1986 год. радиационната обстановка е била обсъдена и на заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което е възложена задача на председателя на МС да изготви информация. Това е сторено, но действията на компетентния да реагира орган са неадекватни, тъй като внушава заблудата, че опасността е отминала. На 24 май 1986 год., чрез БТА, Постоянната правителствена комисия излиза с официално съобщение, с което отменя въведените до момента ограничения. Длъжен съм да апелирам към вниманието на читателите да не пропуснат сътворения уникален парадокс, който е възможно да се случи само в български условия. Отменят се ограничения, които никога не са обнародвани официално!

По този начин населението на страната, партийно и държавно инжектирано, продължава спокойно да си хрупка зеленчуци, да пие мляко и да консумира месни произведения, доволно гарнирани с цезиеви подправки. При вип персоните, контролът и грижите са били доведени до степен на абсурдност, несрещана и при известните религиозни догми, препоръчвани по време на Рамазан и Велики пости. В лабораториите на УБО се изследвани дори и стръкчетата копър, добавян като подправка на таратора. На кравите, чието мляко е ползвано за правителствените кухни, само дето противогази не са нахлузвали, както се шегуваше един научен сътрудник от лабораторията на Селскостопанската академия. В процеса на разследване, през месец април 1990 година посетих и лабораторията на катедрата по атомна физика към Софийския университет. Завеждащият катедрата професор Бончев реши да тества практическите ми познания относно разследваната проблематика. Показа плик с изсушена растителна материя, обект на научни изследвания, който аз трябваше да идентифицирам. Предположих, че най-вероятно това са билки, което предизвика откровен смях в залата. Обектът на визуалното изследване се оказа обикновен кравешки екскремент, иззет през месец май 1986 г. от ливадите на село Бистрица, в подножието на Витоша. Поставени пред окуляра на дозиметричния прибор цезиевите радионуклиди на животинския продукт се развилняха и щяха да почупят стрелката на уреда. Научните работници ми поясниха, че цезият ще продължи да се разпада 28 години след чернобилската авария, поради което бяха арестували изпражненията на незнайната бистришка крава в специална метална каса. На мен те любезно предоставиха възможността да уточня какви количества техногенни радионуклиди ще бъдат инкорпорирани в телата на консуматорите на краве мляко в селските райони на страната, където не е осъществяван контрол.

При така очерталата се ситуация отговорен фактор в системата се опита да ми внуши, че следва да характеризирам само като аморално поведението на отговорните длъжностни лица. Защото никъде в Европа, по повод на последиците от чернобилската авария, не били водени наказателни процеси. Това беше така, но този новоизлюпен демократ пропускаше край съвестта си документираните по делото факти, че тогава всички електронни медии в европейските държави, засегнати от радиацията, са започвали емисиите си с конкретни указания към населението. Така например от поредицата събрани факти в тази насока правеше впечатление как финландското радио в първите си новини за деня препоръчва децата да носят марлени маски на устата при запрашеност и да не се допускат игри на деца в локви вода на улицата. След това продължаваше с препоръки как при готвене на коприва да се замени първоначално кипналата вода, а набрани в гората гъби да се изкисват и т.н. Поради което репликирах моя юридически душеприказчик, че сигурно щях да постъпя според обладалите го морални прозрения, ако бях член на църковно настоятелство. Но в конкретния случай приех, че действията на компетентните органи и лица в условията на усложнената радиационна обстановка подлежат на наказателно-правна оценка, която изложих в заключителното постановление по следственото дело.


Из подготвената за печат книга “Записки от следствието. Спомени и размисли”, издателство “Гея-Либрис”.