Йоло Кръстев

НА ЛУДОГОРИЕТО

Към тебе пътят ми не беше лесен,
от колебания тревожни се люля.
Дотегна ми световъртежът бесен,
но чергаруването можеш ли го спря.
Недей ме пита с вятъра ли тичам,
жарава ли сънувам като нестинар,
дали ме вика изворно момиче
или в копитена пътека корен стар.
Една събудена бразда ми стига,
по кръстопътищата всичко разпилял,
длъжник пред твоя ден да си не ида,
макар и само шепа топлина посял.

РАВНОСМЕТКА

Добре ли,
зле ли
досега живях -
написано е с белези
по мен.
Посоки и завои
парят в тях,
че всеки кръстопът
бе Видовден.
На кривогледите везни
напук
единствената равновестност
знам:
отронва ли за песен
звук
по звук,
инфаркт
сърцето трупа
грам
по грам.
Добре ли,
зле ли
досега живях -
не пишат мойте белези
буквар.
Че дните си
за мъдрост не пресях,
защото се страхувам
да съм стар.

СЪДБА

Прекръствала ме баба,
щом заспя
и дирела
от блага билка лек.
Че моят род,
в полето вкоренял,
чергарин
не признава за човек.
Ала в дланта ми
сърпът не запя…
Отчувал по погрешка
гъдулар,
родът от срам
потъна вдън земя
и някъде
изпъшка катинар.
Сега ме връща
бялата съдба,
макар че ме не чакат
с хляб и сол.
Достатъчно е
в дни за веселба
да няма сред свирците
празен стол.

ПЪТ

Чергарин си останах в тоя свят,
сърцето ми не свикна да домува.
На пътищата звънчевия бяг
до сетния си удар ще жадува.
На нивите в просечената гръд,
по лунната пътека на вълните
и в нецелунатия млечен път
задъханата диря вплита.
Край извори замръквам уморен
и с чудните им приказки заспивам.
Прегръща ме тревата… А над мен
една звезда ме вика мълчаливо.
Че рядко се завръщам у дома -
от шепота на старата лозница
да ме целуне болка на жена
и жаждата на майчина десница.
Това ми стига! Другото е път …
А рухна ли - на изток ме търсете!
Момчетата, проходили край Скът,
не разседлават до живот конете.

СРЕБЪРНО МОМЧЕ

Когато сутрин
влюбено небето
целуваше
крайселския баир,
наивно-смешно
питаше момчето
кога ще се оженят
най-подир!
И хукваше
надеждата му плаха
по стръмното
за шепа синева …
Дърветата
и птиците мълчаха,
а слънцето
навеждаше глава.
Но пак запрашваше
галоп в полето
мечтата детска
с дъх на чернозем.
И няма,
няма
да се спре,
догдето
не вдигне
тежка сватба
някой ден.

КРЪГОВРАТ

Ще се завърна като дъжд - длъжник
в пропуканата земна жажда.
Ще се завърна като детски вик,
когато угарите раждат.
И нека бъда житено зърно
в безкрая на узряла нива.
Последен лъч от слънцето добро
в дланта ми вече да заспива.
На внуците си в жадните очи
с един замах ще го посея.
И няма кръговратът да мълчи,
капчуците когато пеят!

***

Пътувам сам
с билет
за двама
между
магнитните завои:
да бъда гост
не е ли рано,
не закъснях ли -
да съм свой!
Приятели,
дано простите,
че идвам
с извънреден влак.
И моя кръговрат
стрелките
напразно
ще заключат пак.
Пътувам сам
с билет
за двама -
и закъснял
и подранил …
Сърцето
точно време
няма,
но помни
свой
къде съм бил.

СЕЛСКА ОДИСЕЯ

За някои
вече се разсъмна
и скокнаха
от трета класа.
До Слънцето
им беше тъмно,
но дал бог лакти -
ще наваксат.
Заплати
обявяват други,
но без валута
и добавки.
А чичо цъка
и се чуди:
какви трудолюбиви
мравки?!
От въздух
трупат милиони,
пестят закуската
за вили.
На внуците си -
ембриони,
евростандарт осигурили.
А трети
старите активи
по три пъти на ден
бозаят.
Пък нашенецът
им се диви:
пожизнено ли
срам не знаят.
Така докрета
до десети,
но, градобитен,
пак се чуди -
бе, уж гласа си
да усети,
а с вой
го проглушават
други.
В площадните хвалби
и хули
на мода чичо
още не е.
Ала,
с пробитите цървули,
напролет как ли ще
засее?!

***

                   На Петя Дубарова

Петя,
песнопойчице добра,
бяла лястовичке
недовидяна,
сто живота
в шепата събра
детството,
на звуци
разпиляно.
Петя,
песнопойчице добра
подранила обич
за морето,
чак сега ли
тоя свят разбра
песенната вярност
на детето!!
Петя,
песнопойчице добра,
милата ваканция
изтече …
Полюсите
времето допря,
оня фар
и денем
свети вече.

РЕКВИЕМ ЗА ЖИВИТЕ

На Ботев и всички паднали за свободата на България

Един въпрос
връстник е на света,
а въглените му
и днеска парят:
дали е грях страхлив,
или съдба,
мъжете кротко
в одър да догарят.
Не писна злобно
и по мен куршум,
а сабята на дядо ми
ръждяса…
Подминал Вола,
утре моят друм
благоразумно
нейде ще тревяса.
Позорен грях ли е
или съдба -
потомците да съдят
с тежка дума…
но за несрещнатите
в бой чела,
вината
не е само във куршума.

ПУЛС

                      На децата ми

Препускам с вятъра навън,
от път далечен ида нощем,
да ви целуна пак насън,
че само той ме вика още.
Отново с медния кавал
едно овчарче да засвири.
Че само песен съм ви дал
в ония вечери звънливи.
Аз само миг ще съм щастлив,
но той като за век ми стига -
че в пулса ви оставам жив -
когато призори си ида.

ЗАВЕЩАНИЕ

Приятели,
за вас са
мойте песни -
задъхан път
и влюбена камбана…
За бучка пръст
от дланите ви
честни -
последната отплата.
Друго
нямам!