КЪМ ЗВЕЗДАТА

Михай Еминеску

превод от румънски: Нико Стоянов

КЪМ ЗВЕЗДАТА

В небесната мъглявина
една звездица стине -
лети трептяща светлина
през хиляди години…
Изгаснала кой знай кога
в простора синьо-чоглав,
лъчът й бърз едва сега
докосна моя поглед.
Изгрява звездният светлик
в хладовината няма
и блика нощем всеки миг,
дори и да го няма.
…Така и в нашите очи
една любов угасна,
но светят нейните лъчи
днес звънко и по-ясно!


 

АКО ПАК КЛОНЕСТ СТАР КАВАК

Ако и клонест стар кавак
почука нощем скромно,
то значи, че той иска пак
за теб да ми припомни.
Ако звездите в тъмен яз
раздвижат звезден плисък,
то значи, че ме мамят с глас
и че избистрят мисли.
Ако под облак през нощта
луна изгрее ясна,
то значи - нивга мисълта
за теб не ще угасне!


 

ДРЕМЯТ ПТИЦИТЕ…

Дремят птиците в гнездата,
чер, елакът сън започва,
в звезден въздух спи земята…
Лека нощ вам!
Тихият и топъл вятър
пипна ручеят за кратко,
спят в градинката цветята…
Спете сладко!
В яза лунен и бездънен
дреме лебед белоснежен,
ангелче прелита сънно -
безметежно…
Само месецът самичък
горе блика лъчерого…
Блян, хармония е всичко! -
Сбогом! Сбогом!


 

ЗВЕЗДИЦА НЯМА В СВЕТА

Звездица няма в света страхотно
да не жадува там през нощта
за теб - Прекрасна Звезда Самотна -
за любовта…
Животът - с участ на смърт и пъкъл,
и мисъл - кратка без глас и зов,
нещастен атом… - умират в мъки
и без любов…
Звезда угасва там в тъмнината -
Олтар без Господ… Стоя студен -
загива тъжно в печал душата -
душата в мен…