СТИХОВЕ
превод: Татяна Любенова
***
Повярвайте, не малко преживяхме,
и красотата на живота си узнахме:
Не, няма нищо по-прекрасно от смъртта,
която води към Христа!
——————————
***
Не мало пожили, поверьте,
Познали жизни красоту:
Нет ничего прекрасней смерти,
Когда она ведёт к Христу!
***
Все някога ще трябва да си тръгнем:
че няма вечен път в дела ни земен.
Пред нас са спирките - все по-оскъдни,
и крайната черта пред нас белее.
Когато дверите се хлопнат зад гърба ми,
ще се обърна, от раздялата уплашен.
Благодаря ви, че не бях във пътя сам и
простете, ако спътник бях неважен.
——————————
***
Однажды всем придётся выходить:
В земном краю не быть дороге вечной.
Всё меньше остановок впереди,
Всё ближе очертание конечной.
Когда сомкнутся двери за спиной,
Я обернусь, разлукою тревожим.
Благодарю - вы ехали со мной!
Простите, коль попутчик был негожим.
***
А аз обичам винаги дъжда,
особено, когато буря има.
Жар, задуха и мъка са зад нас,
когато чудото всемирно идва.
Как изнемогваме без свежестта!
Природата пречистване жадува!
Дърветата, тревите и цветята,
на Очищението празника сънуват!
И той яви се, като чуден цар,
със гръм разкъсващ облаци дъждовни.
Вода Небесна! За лицето дар,
благодатта ти жива то ще помни!
Вода Небесна! Слънчева вода,
в потоците ти виждам Милосърдие:
И кой би оживял, ако не са
благословение над земното усърдие?
——————————
***
А я любил, всегда любил дожди,
Особенно порою грозовою.
Пыль, духота, томленье позади,
Когда приходит чудо мировое.
Как изнывало всё без чистоты!
Как жаждала природа очищенья!
И дерева, и травы, и цветы
Вымаливали Праздник Омовенья.
И наконец явился, аки царь,
Дробя громами тучу дождевую…
Вода Небес! Не уклоню лица,
Приемля благодать твою живую!
Вода Небес! Ты солнечно светла,
В потоках ясных Милосердье вижу:
Кто выжил бы, когда б ты не несла
Моей Земле благословенье Свыше?
