Андрей Андреев

Август е. И тихо си говоря
с други времена и светове,
хората там още бяха хора,
зверовете бяха зверове.

И блестяха в полунощ пред мене
сякаш от неземен небосвод,
кладенците пролетно зелени
на единствения ми живот.

С него някой ден ще се сбогувам,
но и по небесния ми път
кладенци зелени ще сънувам
и пространства, придобили плът.

И навсякъде ще бъде лято
с пътища, с дървета, с небеса,
сякаш съм все още на земята
и пред мен са всички чудеса.

И вървя, и тихо си говоря
с други времена и светове.
Хората там бяха още хора.
Зверовете бяха зверове.