ПРИЧАСТИЕ
ПРИЧАСТИЕ
На дъщеря ми Лора
Аз знам, ще се стопя от горест,
отляво точно ще ми причернее,
когато рамото ти вече стигне моето
и подир теб прошепне някой: „Фея е!”.
Аз ще му викна:”Фея не! Княгиня е!”
От люлката й шия звездно знаме.
Под него всеки фукльо щом премине
задълго после да си ближе раните.
Сега се въдят всякакви велможи,
убивай ги със поглед – щом ти кимнат.
Настръхва ми, Свети Исусе, кожата,
ако такъв през сянката ти мине!
Убий ги, дъще! С княжеска походка –
тях, всички днешни, утрешни барони.
По тях да страдат уличните котки
и да си мислят, че растеш по клоните.
Тогава може в сянката ти тънка
да се препъне някое момче чудато –
с небе в очите и с протрити дънки,
и всеки облак бял да му е брата…
И ще ти стигнат – твоите надежди,
и този стих, и честното му име.
Тогава скрий доспехите си звездни,
защото в този миг света ще имаш.
***
Накълцан сякаш с кухненския нож
сънят ми миг по миг се разпилява.
Капризен плач на бебе. Посред нощ.
За кой ли път досаден рев и врява.
Защо се сърди, нещо го боли ли?
О, този плач главата ми пронизва.
Зад клоните луната ми се хили
размятала разпраната си риза.
Е, хайде сине, хайде да заспиш.
Зад дръпнатите сънени пердета
луната е чудесен бял сладкиш –
за тебе клоните я режат на парчета.
ПРОЛЕТНО
Пролет е. Сияния зелени
напират от нивя и храсталаци.
Ухае на живот, а е студено
и птиците ми правят тъжни знаци.
И вест тревожна угаси звездите,
и някак си разсъмна много рано.
„Война започна!” – съскат новините.
Светът осъмна с нова страшна рана…
А пък е пролет.Паркът разсъблича
опърпани от сняг и студ дървета.
Момче целува влюбено момиче,
мирише на живот, любов и нежност…
Така би казала и дъщеря ми –
сега вързопче в бебешка количка.
И няма смисъл да превръщам в драма
на кака й най-късата поличка.
И телефонът писна като ручей –
отсреща е момченцето на мама.
Синът ми е щастлив, че е получил
поканата за родната казарма…
Да, пролет е. И нека е честита!
И нека се помолим във неделя
децата ни да могат да обичат
преди да са научени да стрелят!
