подбор и превод: Георги Ангелов

Протокол на разпит от 20 юли 1931 г.

“Аз отказвах и се отклонявах от работа като таен работник на ОГПУ, защото според мен ОГПУ преувеличава политическото значение на отделни постъпки или изказвания на едни или други лица, ако тези постъпки или изказвания са политически нелоялни. Ако бях работил, щях да се чувствам отговорен, че някое съобщено в ОГПУ заявление или постъпка от такъв характер за някого от моите приятели или познати би станало причина за арест или дори за присъда над тези лица. Не мога да поема върху себе си тази отговорност за каквито и да са блага и никакви съображения за държавно-политическата целесъобразност от неофициалната работа в ОГПУ не могат да ме убедят и заставят да работя в ОГПУ.
Записано с мои думи и проверено и прочетено от мен.
Иван Приблудни.”

Из рапорт за Приблудни

“…След идването си в град Астрахан Приблудни започна да работи в редакцията на местния вестник. Приблудни беше изпратен от редакцията в двуседмична командировка по отразяването на риболовния сезон, но тъй като не е способен на организиран труд, избяга на втория ден от риболова…”

Писмо на Иван Приблудни в Москва

“Другарю Фелдман! Никъде не съм подавал жалби, не съм се обръщал нито в прокуратурата (Вашата), нито в Червения Кръст. Щом като присъдата ми е въпрос на престиж и авторитет за ОГПУ, аз се обръщам непосредствено към ОГПУ и конкретно към Вас, д. Фелдман, като към един от неговите вождове. Отървете ме от Астрахан. Аз, честна дума, вече съм достатъчно наказан. Жена ми с едногодишния ни син зверски се нуждаят от мен в Москва. А и просто не мога да работя от безпокойство за нея и сина ми! Върнете ме в Москва. Заедно с това писмо изпращам писма на Акулов и Агранов. Може би вие тримата ще се срещнете в Лубянските катакомби и ще си поговорите за мен. От своя страна, давам дума да докажа, че съм верен син на страната си, с всички възможни за мен средства ще докажа, че ще престана да пия, да се подигравам и да общувам с когото не трябва. Кълна се в това и умолявам да ме върнете по-бързо в Москва. Вие ме познавате донякъде и не сте толкова зъл, за да продължавате моето наказание. Отговорете ми.
Астрахан, радиоцентърът. До мен.
Стискам ръката Ви и се надявам.
Иван Приблудни.”

Фрагмент от разпит, 1937 г.

“- Обвинен сте в контрареволюционна дейност. Признавате ли се за виновен?
- Не, не се признавам.
…
- Ще ви посочим конкретен факт: в кръга на вашите съмишленици сте пили за Троцки. Признавате ли това?
- Наистина, през 1935 г. в квартирата ми имаше подобен случай. Само че не аз предложих тоста, а ставаше дума за Сергей Есенин, неговият син Георги заяви, че от всички, писали някога за Есенин, най-добре се е отзовал Троцки.
- Вие поддържахте ли този разговор?
- Не, не поддържах Есенин.
- Давате неверни показания. Самият твърде положително сте се изказали за Троцки.
- Не, говорех за Троцки само като за запознат с руската литература, но съвсем не съм възхвалявал борбата му с партията.
- Не е вярно. Вие сте говорили за Троцки, възхвалявайки го именно като контрареволюционер. Признавате ли го?
- Това отричам категорично.
- Неведнъж в разговори рязко враждебно сте говорили за съветската власт. Признавате ли го?
- Отричам това. Нищо подобно.”