ДЪГА
превод: Никола Инджов
ДЪГА
Момичето
изгребва дъга от фонтана,
мечтае за обеци искристи…
Момчето
търси дъгата в небето,
за да си направи лък…
Мъжът
разплисква радостта си в стакана,
хвърля бакшиши…
Жената
по ласки на горещи ръце
въздиша…
Животът
жилите на старицата изсуши…
Отмиля на старика
Божия свят…
Но не помръква дъгата
трепетна и седмоцветна -
кобилица, на която
виси светът.
ВРАТИ
Поне през тридесет врати минавам
на ден. Врати, обвити в мека кожа,
железни, дървени и стъклени врати,
автоматични и увиснали на панти.
Вратите на родилен дом, на детска
градина и училищни врати, врати
служебни, на приятелски квартири,
на крематориума - имам там врата.
През някои тълпата ме изтласква,
през други преминавам сам свободно,
а има и неведоми врати,
които са заключени за мене.
Аз искам да съм вездесъщ, да съм
където може и където - не. Но ето,
през прагове на мънички открития
пристъпвам. И навсякъде - за малко.
Когато и последната врата
зад мене хлопне, стиховете мои,
ще ти помогнат да прозреш ония
врати, които не успях да си отворя.
РАЗГОВОР С ЛУНАТА
Над Сиктивкар сияйната луна…
- Кой ли поет не ти се е любувал?
Влез в бялата хотелска тишина,
смълчано до която съм доплувал.
Но тя по небосвода озарен
минава - отминава надалече.
- Защо ми е хотелския ти плен -
нашепва ми - двойнико мой сърдечен?
Звезди обсипват пътя ми на сън,
загръща ме спокоен необята.
Не съм сама и ничия не съм,
а пък поети много по земята…
- О, ти си права, да, все още ти
едничка си на тоя свят, любима,
но идат бели нощи без звезди
и тебе просто няма да те има.
ДРУГАТА
На Т. Р.
Но ето, ти пак си и гневна, и груба:
- До тука! Отивай си! Край по-добре!
…Не знам дали искам аз някоя друга,
но тя пък едва ли ще ме разбере.
Гнева ти нечакан - вихрушка от юга!
И все пак у мене гордост пламти.
Не знам ще намеря ли някоя друга,
но тя пък едва ли ще ми прости.
Дори на врага си най-зъл за съпруга
не бих те отдал с тия думи-оси.
Не знам да потърся ли някоя друга,
но тя пък едва ли ще ме спаси.
Домът ни смрачи се като стара коруба,
но тук и в гнева ти аз влюбен съм май.
Не знам ще обикна ли някоя друга,
но тя пък едва ли ще е с мене докрай.
