ДЕН НА ЛЪЖАТА
ДЕН НА ЛЪЖАТА
Народът прилича на малко детенце,
народът обича забавни шеги
и в хладните кръчми, при пълно шишенце,
с масали разсейва беди и тъги.
Народът се вслушва в безсолните глуми
за гръмки победи, дела и успех;
народът обича големите думи
на първите хора и вярва във тех.
И първите хора народа обичат,
затуй без умора, без отдих и мир
след него те тичат, кожуха му свличат,
но щедро го лъжат надлъж и нашир.
И ето лъжата е днес добродетел
и ценз за избраник, министър и кмет,
и ето лъжата тържествено шета
из светлите зали на важния свет.
Но все пак изглежда, че тя се предпазва
- инкогнито скита с екипа си мил -
и своята прелест открито показва
веднъж през година - на първи април!
И днес тя по случай патронния празник,
излезна с министъра в нов тоалет,
но тая година лъжата се казва
на присмех “чиновнишки стабилитет”…
БЕЛИ ГЪБИ СА ПОНИКНАЛИ
Още слънчице негрейнало, още пролет недошла,
още агънца не блейнали из полета и села,
вред из родните селения, в надпревара с пролетта
цъфнат дребнички растения - ни тревички, ни цветя.
Анемични, бледи, тънички, без живот и аромат
изобилно гъбки мънички пръкват, щръкват и растат.
Нежни като росни капчици, слабички като деца,
клатят малките си шапчици върху крехки стъбълца…
Сякаш из земята бликнали, по села и градове
дребни гъби са поникнали - тъкмо тридесет и две -
сякаш някои главите си гордо вирнали над тях,
се издигат над сестрите си и оглеждат ги със смях!
Клюмнали от недояждане, но със обнадежден вид,
вглеждат се щастливи граждани и примляскват с апетит;
други от деца израснали без стреха и роден дом,
се надбягват под прекрасните гъби да строят подслон.
Ала щом изневиделица ненадейно ги повей
бързоногата виелица или слънце ги огрей,
гъбите ще клюмнат чашките, ще изчезнат като сън,
а със тях - и сиромасите пак ще си останат вън.
Като бели гъби, бликнали след проливен летен дъжд,
изобилно са поникнали дружества нашир и длъж,
за да отърват от наеми и заселят в дом красив
чрез… безлихвените заеми тоз народец доверчив.
ДНИ
Кой разправя, че България чакат мрачни бъднини? -
Погледнете в календарите, колко много светли дни,
колко дати на величие, на победи в мир и бран,
колко слава и отличие за народа ни избран!
Ден на родните будители! Ден на нашето дете!
Ден на славните учители, що ни учат да четем!
Ден на куците, на слепите, ден на бедния студент,
ден на книги, на земята ни - всеки ден по някой Ден!
А когато в календарите не останат вече дни,
ще изгоним лесно старите и бракувани светци,
после ще попълним датите празни с чиста съвест ний
с имената на познатите днешни наши големци.
И сервилни, кротки, хрисими, със усмихнати лица,
като ангели изписани с чисти, девствени сърца,
ще надигнем пак плакардите и ще тръгнем на парад,
ще изпълним булевардите на измъчения град.
Придружени от кокетните и разглезени жени,
ще прибираме в касетките левчетата грешни ний;
след като се натършуваме в милостивите сърца,
вечерта ще потанцуваме в чест на гладните деца…
Кой твърди, че за България идат мрачни бъднини?
Погледнете в календарите колко много светли дни!
И при толкоз дни трогателни на величие и мощ
пак витае над земята ни черна, непрогледна нощ!
ЧЕРВЕНАТА МЕЛНИЦА
В културна ли страна живеем, или в централна Африка,
това едва ли ще да знае полицията ни дори,
ала от нашите порядки се стряскат даже кафрите
и дивите човекоядци из африканските гори.
Като че ли злокобни сили господствуват с надмощие
над всичко честно и разумно във таз измъчена страна -
кажи-речи го, не минава едничко денонощие
без бой, без труп и без убийство, без кръв по родната земя.
Тъй, както днес вървят нещата, при пълната атрофия
на всеки дълг за отговорност, за лична свобода и чест -
ще видим скоро без почуда в щастливата ни София
разпръснати безброй канторни табелки със страхотен текст:
“Модерна человекобойна - на Гунчо и компания -
извършва всякакви убийства във тези неспокойни дни.
Работи бързо, акуратно, със сръчност и познания,
с акорд, на едро и на дребно и по нормирани цени…”
Народът ще върви край тези ужасни “предприятия”
и всичко ще тече спокойно по стария утъпкан път,
и само данъчни агенти - за данъка занятие -
понякога ще се отбиват при тях да ги безпокоят.
В културна ли страна живеем, или в централна Африка,
не знам дали това смущава водачите на таз страна,
но столицата заприлича на страшна черна фабрика,
на мелница за живи хора и за човешка пастърма…
ГРИЖИ ЗА НАРОДА
Заплатите на депутатите и министрите се увеличават.
Пресата
Дяволски бушува кризата парична,
хиляди се скитат в джеба без петак,
таз беда велика мачка безразлично
бедни и богати, гражданин, селяк.
Големците вземат мерки чудновати
да премахнат някак тоз проклет хомот,
но, кажете, моля, триста депутати
могат ли да хранят цял един народ?
Все пак те полагат мъки непосилни,
колкото се може да го облекчат,
и затуй навярно няколко разсилни
те и таз година пак ще съкратят.
Вижда сам народът, искрено затрогнат,
тези нежни грижи, тоз голям мерак -
ала щом не могат те да му помогнат,
той ще им помогне в тази криза пак.
И спокойно гледа - гледа и не шава:
от любов и грижи към народа клет
големците честни как увеличават
своите заплати с всеки нов бюджет.
Няколко министри, триста депутати,
мъчно ще нахранят цял един народ,
но народът може - с тлъстички заплати
славно тях да храни, даже цял живот…
