ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ: “КУЛТУРАТА БЕШЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ ПРЕНЕБРЕГВАНА – СЕГА ЩЕ СЪРБАМЕ ПОПАРАТА”

интервю на Татяна Любенова

Община Плевен и в. “Култура” реализираха в Плевен един проект за Кинолектория под надслов “Новото българско кино”. Така кинолюбителите имаха възможност да видят най-новите български филми и да се срещнат с техните създатели. Една от проявите в кинолекторията бе представянето на филма “Лейди Зи”, с режисьор Георги Дюлгеров. Българските зрители го познават от незабравимите филми “Мера според мера”, “Авантаж”, “Изпит” и други.

- Господин Дюлгеров, как оценявате новото българско кино? Има ли връзка между него и традицията?

- Според мен връзка има. Осъществиха я 50-годишните. Това са хората, които направиха сега големия бум - Иглика Трифонова с “Разследване”, Иван Черкелов и Васил Живков - с “Обърната елха”, Елена Андонова с “Маймуни през зимата”, Илиян Симеонов с “Пазачът на мъртвите”. Това поколение през 1989 година тъкмо “яхна коня” и конят бе препънат. Тогава се заговори за тях като за нова вълна в българското кино. Те бяха направили дебютите си. Към тях трябва да прибавя и Светослав Овчаров, и Дочо Боджаков, и Людмил Тодоров, Красимир Крумов. Всички те бяха готови, в началото на деветдесетте години, да правят своите големи филми. Настана периодът на “безфилмие”, много тежък период, липса на нравствени ценности, с едно негативно отношение към културата - тогава излязоха някакви други съображения, псевдо, според мен. И тепърва ще сърбаме попарата на факта, че културата беше дълго време пренебрегвана. Най-болезнено беше усещането в киното, защото правенето му е свързано с много пари. Но това поколение успя да устои. Тези хора изчакаха, вече минаха 17 години и те не са чак толкова млади. Елена Андонова едва на 48 години прави своя дебют всъщност. Но радостното е, че те отстояха позициите си, не се поддадоха на лесни призиви за комерсиално изкуство, изкуство, което се ръководи от логиката на пазара. Отстояха си позициите и направиха филми. Отстояха си принципите и разбиранията за кино и по някакъв начин се явяват като един естествен мост, преход между киното на нашето поколение, а и преди нас, и сегашното. Те продължиха традицията без сляпо да я следват. И по този начин се осъществява един по-нормален преход в киното. Сега е ред да видим вече и другите - 40-годишните, 30-годишните. Постепенно идват. Лош или хубав, имаме един Закон за киното, който гарантира субсидия за шест филма годишно и тя отприщи енергията. Така се появиха много филми. На миналогодишния фестивал “Златната роза” имахме десет филма. И всички говореха, че са качествени.

- Как българската публика, и преди всичко младото поколение, приема новото кино? Не е ли то много различно като психология?

- Въпросът за разпространението на филмите е напрегнат. Виждам, че колегите, които пишат, критиците, които са много важни, все още мислят някак организационно - тоест, свързват изявите в киното само със залите. А според мен, а и не само, според много колеги и в Европа, и в Америка, изменя се философията на хората за възприемане на кино. Киното все повече се тегли от интернет. Добрата техника позволява да се гледа вкъщи качествена телевизия, домашно видео. И хората предпочитат да гледат по-евтино кино, което ще си изтеглят от интернет, а не да дадат 6 или 12 лева за филм в салон. Но причината не е само финансова. Просто поколението е друго - това е компютърно поколение, това е интернет-поколение, което израства и се възпитава в интернет. За тях няма нищо неестествено да изтеглят един филм и да го гледат в къщи. Тоест, коренно се смени философията. При това положение, такъв род мероприятия, като кинолекторията в Плевен, са много важни. Защото фестивалите, лекториите и други подобни елитарни (не се страхувам да кажа тази дума - елитарни) срещи, ще отворя скоба: аз поразпитах кои идват на кинолекторията и ми казаха, че това е елитът на Плевен и младите хора от Музикалното училище, та такива елитарни срещи гарантират съществуването на киното, което пледира да бъде изкуство. Все повече ще се задълбочава разграничението между строго ориентираното към комерсията - това е американското кино (европейското не е такова), и киното, което отстоява позицията си на изкуство. Оттук нататък, ако гледаме бройката зрители - тя е страшно малка. В сравнение с годините, когато считахме, че един филм, който има 400 000 или 300 000 зрители, е средно посетен, а 100 000 зрители се считаха за провал, сега най-гледаният филм, най-рекламираният български филм събира едва 20 000 зрители. Аз съм сигурен, че тези филми се гледат, но по друг начин. Те се теглят от интернет. Друг е въпросът, че в интернет няма критерии, няма мярка за сравнение. И пак подчертавам, подобни форуми като Кинолекторията в Плевен установяват критериите.

- Масовият зрител обаче гледа твърде много американско кино и се зарежда всекидневно с агресия…

- Да, така е. Аз преподавам в НАТФИЗ. Според мен, едно от лошите неща, които се случиха в киното през последните 17 години, е отсъствието на избор. А лекторията е право на избор. Да дойдеш, да гледаш такъв филм. Възпитанието изисква усилие, но обществото не прави това усилие. Националната телевизия прави единствено нещо, благодарение на предаванията по сателитния канал - преди “Понеделник, 8 и половина”, по-късно - “Новото българско кино”. Другите не правят нищо, те са в плен на комерсията.

- Не оказва ли американското кино твърде голямо влияние върху европейското. Например, забелязвам как руски филми се правят по американски модел?

- Руснаците и те преживяха нашата болест. Ние, българите, и всички източноевропейци, мислехме, че като подковават коня и ние трябва да вдигнем крак. Не, не, руснаците не правят вече такова кино, просто ние не виждаме тези филми. Европа по никакъв начин не се подчинява на Америка в това отношение. Европа се съпротивлява и то много твърдо. Аз съм член на Европейската филмова академия и това ви го гарантирам.