ВАДИМ РАХМАНОВ: “КУЛТУРАТА Е НАЙ-ДОБРАТА ДИПЛОМАЦИЯ”

превод: Георги Ангелов

Издателство «Нов ключ» съществува от 1990 година, публикува духовна литература, сборници с фолклор, поетични книги. Разговаряме с неговия директор Вадим Рахманов.

- Името на издателството има ли символичен смисъл?

- Отначало то се наричаше просто «Ключ». Избрахме го, защото решихме да връщаме на читателя забравени имена, да го осведомяваме с новини, да създаваме книги, адресирани към бъдещите поколения. Под това име работихме осем години. Междувременно се появиха още три “Ключа” в различни градове. И преди началото на новия век решихме да преименуваме издателството на «Нов ключ».

- Какво открихте на читателя?

- Най-напред беше издадена книгата на Н. А. Лоски «Характерът на руския народ» в два тома. До сега сме публикували около 400 книги - исторически, философски, детски, поетични. Главната насока от самото ни начало беше духовната литература. Една от първите ни книги стана «Молитвослов», репринтно издание от 1915 г. По онова време религиозната литература не беше публикувана масово, а бе търсена. Този «Молитвослов» го преиздавахме осем пъти… През 1993 г. излезе албумът «Съвременна православна икона». Това беше първото издание в нашата страна и в света, представящо съвременната иконопис. Никой и не подозираше, че тя е съществувала в съветско време… Това издание бе публикувано с благословението на патриарх Алексий II и ето какво е написал той на титулната страница на книгата: «…Албумът свидетелствува, че Руската земя не е обедняла откъм таланти, че по Божия милост Господ изпраща на Светото Православие талантливи иконописци, които продължават най-добрите традиции на родната иконопис и я преумножават…» Впоследствие издадохме и албума «Руска религиозна живопис», за което получихме писмена благодарност от Светейшия Патриарх.

- Поезията се издава малко, а вие сте се решили…

- През 1993 г. по решение на ЮНЕСКО по цял свят бе отбелязана 250-годишнината от рождението на Гаврила Державин. Времената, както помните, тогава бяха трудни, но ние издадохме книгата, включвайки в нея всичките му четиридесет и седем духовни оди. Така се появи поредицата «Златна библиотечка на руската религиозна поезия», в която влязоха сборниците «Псалтирът в руската поезия», «Старият завет в руската поезия», «Светата земя в руската поезия», «Христос в руската поезия». Сега се подготвя поредният том - «Дева Мария в руската поезия», и независимо от финансовите трудности, се надяваме той да излезе тази година.
За това време издадохме книги и на по-малко известни поети, и неизвестни стихове на поетите Николай Тихонов, Владимир Соколов, Борис Романов, Владимир Палчиков, Станислав Золотцев, Анатолий Преловски, Борис Рябухин и много други, както и колективния сборник на фронтови поети «Аз бях на онази война».

- Лесно ли се разпространяват такива книги?

- Трудно. Някога в Москва, недалече от Тръбния площад, имаше книжарница «Поезия», но тогава имаше и търсене на книги, сега тази книжарница я няма, а големите книжарници не вземат книги с поезия от малките издателства. Нас ни прехвърлят към посредници, които диктуват своята цена. Неведнъж се е случвало такива посредници да изчезнат, без да върнат нито книгите, нито парите.
Много тъжно е, че отвъд Урал в книжарниците почти няма сериозна литература. Фолклорът, например, на якутите или тувинците трябва най-напред да се продава там, където живеят тези народи. Но там ги няма нито нашите книги, нито местните автори на некомерсиална литература.

- А много ли книги, посветени на фолклора, сте издали?

- Около 20 сборника с фолклор на различните народи на Сибир. Техен съставител, събирач и преводач беше Анатолий Преловски от Иркутск, лауреат на Държавна награда на СССР, поет, за съжаление, неотдавна отишъл си от нас. Той цял живот се е занимавал с това. После по книгите му се провеждаха цели научни конференции. Но най-значимото събитие, ако говорим за фолклора, стана преди пет години. Издадохме сборника «Чеченска народна поезия», като всички оригинали са изгорели по време на войната, но по чудо са се запазили копията им у човека, който събирал този фолклор. Трябваше спешно да се съберат и преведат тези материали. Защо спешно? Беше замислена акцията «Влак на Дружбата», в която участваха чеченски артисти, танцьори, музиканти - над 100 човека. По време на пътуването те показаха на руснаците чеченското народно творчество и съвременно изкуство, а чеченците, на свой ред, се запознаха с културата на народите на Русия. Девизът беше: ако политиците не могат да се разберат, културата е най-добрата дипломация. Именно за това събитие и подготвихме книгата. За двумесечното пътуване от Грозни до Балтика и Тихия океан в различни градове на Русия имаше 25 представяния на това уникално издание, за което АСКИ ни награди със специална диплома.

- Имаше ли за времето от съществуването на издателството ви и други забележителни книги и събития?

- От книгите ми е особено скъпа онази, която помогна да се спаси животът на едно момиче. То се казва Вика Ивченко, и е било на пет години, когато се случва чернобилската катастрофа. В Киев, където живеело, се разболява тежко и майка му го докарва в Москва. Мой приятел ми донесе две тетрадки със стиховете на Вика, похвали я, а аз не повярвах: каква ще е тази гениална поезия на девет години?! Но когато започнах да чета, бях много впечатлен. Публикувахме книгата й «А аз раста, както тревичка през асфалт», разпратихме я в различни страни… И се намери в Америка организация, която плати скъпоструващото лечение, момичето напълно оздравя и сега живее в Америка.
Независимо от това, че ние самите сме «бедни като църковни мишки», решихме, че като православни трябва да даваме десятък. Как? Ето, издаването на книгата на Вика беше благотворителна проява. Преди няколко години платихме стипендия на слепия поет Глеб Еремеев. Поехме шефство над училище, където учат болни деца. Помагахме на много храмове и манастири - подготвяхме за тях буклети, подарявахме им издаваните от нас църковни книги.


 

Литературная газета, бр. 12 (6267), 31.03.2010