Сергей Антонович Кличков (истинска фамилия или селско прозвище Лешенков), руски поет, прозаик, преводач, е роден на 30.06[12.07].1889 г. в село Дубровки, Тверска губерния в старообрядческо семейство. Като дати на раждането му се посочват и 24 юни (6 юли) и 1(13) юли 1889 г. Според преданието селото е основано от старообрядци от Сибир, за първи път се споменава през 1677 г. Тук поетът създава повечето си произведения. В автобиографията си споменава, че е роден в малинака в Чертухинската гора, майка му Фьокла Алексеевна го отнесла вкъщи в кошница, тайно от баща му и съседите. Така съдбата му определя да бъде певец и философ на руската природа, селския свят, митотворец и чародей на руската литература. Баща му Антон Никитич е обущар. Кличков завършва земско училище в град Талдома, където прописва стихове, после, през 1900 г. постъпва в Московското реално училище на Фидлер (до 1906). През революцията от 1905 г. участва в сражения на барикадите в Арбат през декемврийското въстание заедно с известния скулптор Сергей Коненков. Първите му публикации са в списание на Московския университет (1906). През 1907 г. в алманаха “Белият камък” за първи път публикува проза. През 1908 г. пребивава в Италия. През есента на същата година постъпва в естествения факултет на Императорския Московски университет, където учи в един курс с Пастернак, сприятелява се със С. Соловьов, П. Журов (1885-1987), (впоследствие известен литературовед, занимавал се с творчеството на Блок, Кличков и др.), запознава се с Клюев, Есенин, Садовской, Городецки, Цветаева, Горки, Луначарски и др. Прехвърля се в историко-филологическия, после в юридическия факултет на университета, но през 1913 г. е принуден да прекъсне образованието си поради липса на средства. Известните писатели Бунин, Вересаев, меценатът и либретист М. И. Чайковски (брат на композитора) му помагат да направи първите си крачки в литературата. Първата му открояваща се публикация е подборка стихове в алманаха “Антология” (1911). През същата година (или в края на 1910) в московското изд. “Алцион” излиза първият му сборник “Песни”, който има голям успех сред читателите и ценителите. За поезията му пишат Гумильов, Брюсов, Волошин. След 2 години - през 1913 г., пак в “Алцион” се появява книгата му със стихове “Скритата градина” (ІІ изд. - 1918), посрещната, както и първата му книга, с възторг. В стиховете му от началото на 10-те г. на 20 век преобладава лиричното, песенното начало, чувството за хармония между природата и човека, обичта към древна езическа Русия. През 1911-1914 г. живее в родното си село и се занимава със селски труд. През пролетта на 1913 г. извършва поклонничество в манастир около град Дмитров, а през есента на същата година - на езерото Светлояр. През 1914 г., мобилизиран в армията, повече от две години служи като писар и прапорчик в 427 Зубцовски полк в Хелсингфорс. Стиховете му продължават да се появяват в редица списания. През 1916 г. е изпратен на Западния фронт, а през 1917 г. в състава на 4 обсаден полк - в Крим. Впечатленията си от войната отразява в романа “Захарният немец”, написан през 1925 г. Върнал се от фронта в Петроград, Кличков публикува заедно с другите новоселски поети (Есенин, Клюев) в “Дело на народа”. Приема с радост Октомври 1917 г. Пристига през 1918 г. в Москва, заедно с Есенин, Андрей Бели, Орешин създава книгоиздателство “Московска трудова кооперация на художниците на словото”, където издава поетичните си книги “Бова” (1918), “Дъбравна” (1918, ІІ изд. - 1919), “Пръстенът на Лада” (1919). През 1919-1920 г. отново е в Крим, където два пъти е осъден на смърт от белогвардейците като “анархист” и се спасява по чудо. В 1921 г. се връща в Москва, става секретар на отдела за проза в сп. “Червена целина”, работи и в изд. “Кръг”, издава книгите с лирика “Чудесен гост” (1923) и “Домашни песни” (1923). В №5 на “Червена целина” (1923) публикува ключовата си статия “Голата планина”, в която сравнява съвременните му варварски експерименти с руския литературен език със сборище на вещици. “Едва ли това разнообразие и пъстрота е… от изобилие на творчески сили, от увереност в тях… Търсенията само във формата ни доведоха до безизходица… Скъпо ни струваше тази всеобща мобилизация на безсмислиците и кръстоносния поход срещу вкуса и здравия смисъл”. През есента на 1923 г. Кличков заедно с Есенин, Ганин и Орешин е привлечен към другарски съд по обвинение в “антисемитизъм” (известното “дело” на 4-та поети). Това е първата проява на бъдещата погромна вълна срещу руските писатели. Другарският съд произнася присъда, според която поетите могат да продължат работата си. Но още през 1925 г. Кличков е наречен реакционер, консерватор, кулак, а критикът Осип Бескин нарича творчеството му “националистично-шовинистично”. През 1925 г. като отделно издание се появява романът му “Захарният немец” - първа част от замислената деветология “Живот и смърт”. Романът излиза по-късно и под заглавие “Последният Лел” (1932). Горки съобщава на секретаря си Крючков, че Кличков е “от другата страна на барикадата” и пише писмо на Бухарин, в което се казва: неонародническият сантиментализъм на “Захарният немец” е чуждо явление за съветската литература, то изисква отпор. А след като публикува романа си “Чертухинската делва” (1926) (на следващата година излиза стихотворният му сборник “Талисман”) критици и фейлетонисти се нахвърлят върху Кличков с потоци от хули и издевателства. За да предпази писателя, Скворцов-Степанов убеждава М. Калинин да прочете скандалния роман. Но самият Кличков вече губи надежда, че ще бъде разбран, губи вяра в честното отношение към писателя. На университетския си приятел П. А. Журов той пише, че светът се управлява от дявола, че тържествува свидригайловщината - и тя е непобедима. С такава нагласа той пише третия си, най-трагичен роман “Князът на света” (1928). Остава незавършен романът му “Сивият господин” (1927) - запозналият се с една глава от книгата Луначарски отхвърля неговото публикуване, ръкописът на целия роман не е открит, вероятно е иззет при обиска. В стихотворенията си, романите, публицистичните си статии до края на живота си писателят отстоява вечните ценности, завещани от древноруската и руската класическа литература. Романите му изпреварват апокалиптичната късна поезия на Клюев и прозата на Булгаков. След излизането през 1930 г. на последната му приживе поетична книга “На гости на жеравите”, злобно посрещната от критиката, Кличков е подложен на масирано гонение като “кулашки поет”. “В началото на 30-те г. неговото име фигурира само в статии, наименованията на които говорят сами по себе си: “Бард на кулашкото село”, “Кулашкото саморазобличаване от гнева на миналото”, “Новобуржоазна литература”, “Срещу пошлата реакционна литература” и т.н.” (Сергей Куняев, “Руският орел”). Със статия в защита на селските писатели (”За заека, запалил кибрит”) той си навлича негодуванието на борците с “кулашката литература”. Критиците от РАПП, ВОКП, Комунистическата Академия, обвиняват писателя в реакционност, кулачество, национализъм, мистицизъм и други политически грехове, организират неговото преследване, лишават го от възможността да публикува прозата си. От замислената деветология излизат само три романа. Принуден да се заеме с преводи през 30-те години, Кличков издава сборника с избрани преводи “Сараспан” (1935), в който влизат марийски народни песни, произведения на много грузински и башкирски поети - Г. Леонидзе, В. Пшавела, А. Церетели и др. Превежда знаменитата грузинска поема на Шота Руставели “Витязът в тигрова кожа”. Превежда и обработва епоси на народите от СССР - вогулското сказание “Победителят Мадур Ваза” (1933; 1936, по поемата “Янгал Маа”), киргизкия епос “Манас” (1936) и др. На 31.07.1937 г. поетът е арестуван като “организатор на антисъветска групировка на лица… от средата на писателите”, приписано му е членство в митичната “Трудова селска партия”, ръководена уж от учените Н. Д. Кондратиев и А. В. Чаянов. Обвинен е и в “руски фашизъм”. Разстрелян на 8.10.1937. Реабилитиран през 1956 г. В спомените си Надежда Манделщам предава разпространяващите се тогава слухове, че писателят е застрелян при разпитите. Кличков - новоселски, новохристиянски поет, е продължител на пушкиновите традиции в руската литература. Поезията му е сравнявана с тази на Тютчев и Фет, прозата му - с Лесков. Белетристиката му справедливо е причислявана към новоселската, новонародническата литература от 20-те г. на 20 век. Естетиката и философията на фолклора, славянофилските идеи, руският символизъм, гоголевските традиции присъстват в самобитната проза на писателя. В творчеството му оживяват картини от руската природа, приказни образи. В обществото тържествувала градската култура, пролетарската идеология. Кличков противопоставя на гражданина - хегемон на революцията, високонравствения свят на селянина. В обществото на победилия войнстващ атеизъм и материализъм той предлага на читателите си художествения свят на русалките, тайнствените същества, архангелите… На националния нихилизъм писателят противопоставя националната самобитност като ос на живота, културата, съдбата на всеки народ, говори за дисхармонията между човека и природата, предвижда бъдещите екологични катастрофи. Книгите му не са издавани половин век. Понастоящем в село Дубровки, Талдомски район на Московска област, съществува мемориален музей на Кличков от 1992 г. От средата на 90-те г. се провеждат традиционни литературни вечери и вечери в негова памет, а също и Кличкови литературни празници в село Дубровки, единственият в света фестивал на жеравите, фестивал на поетите и бардовете “Сребърен жерав”. Върху творчеството му са защитени около петнадесет дисертации не само в Русия, но и във Франция, Италия, Украйна, излиза монография в САЩ. Произведенията му се изучават в училище и във ВУЗ-овете, много от тях са станали народни песни, изпълнявани по цяла Русия. Отзиви за творчеството на Кличков и за неговата нестандартна личност оставят Валери Брюсов, Сергей Городецки, Максимилиан Волошин, Георгий Иванов, Любов Столица, Вячеслав Полонски, Блок, Гумильов, Есенин, който го нарича “прекрасен народен поет”, Ахматова, В. Воронски, М. Пришвин и др. Много поети му посвещават свои стихове: Н. Клюев, П. Василиев и др. В наши дни са издадени “Стихотворения” (1985); “Събрани съчинения в два тома” (2000); “Победителят Мадур Ваза” (2000).

Публикации:

Поезия:

ПРЕДЧУВСТВИЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

РИБАРКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 57 декември 2013

СЪЛЗИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 90 декември 2016

Проза:

СКИЦА ЗА АВТОБИОГРАФИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010