НАЗДРАВИЦА
НАЗДРАВИЦА
Метлата стигна и до мен,
под стола ми взриви се мина.
А Шефът беше откровен,
сух, кратък, после ме подмина.
Сега без доход накъде?
Задават се беди страхотни!
И сметки, хляб, пипер, фиде…
Проблем за всички безработни.
В пристъп, знам, на черен хумор,
приятелка една подметна:
,,Цептер” търси дестрибутор”
Намигна ми, на мен ми светна.
Какво пък толкова?! Нали
все хора с туй се занимават?
Сапуни, куфари, коли,
парфюми, миксери продават.
Тъй, мечка страх, а мене не…
Кандидатурата ми взеха.
Потях се, сякаш съм пране,
мъдруваха и ме приеха.
И обикалях роден край,
предлагах тенджери,тигани.
На ,,Цептер”станах глашатай,
започна,,Цептер” да ме храни.
Стабилна фирма - уон баруон,
дори изпратиха покани -
промоция и щур купон.
И то къде? Във ,,Ню Отани”!
Ох, леле майко! Ами аз
как там ли ще се изтипосам?
Косата ми - същински праз,
със мнение е всеки косъм.
И дейност трескава развих -
прическа, лъснах маникюра.
Костюмче модно си уших
със семпла джувка - гарнитура.
Краката в нов чепик обух.
На гости бях на дъщерята.
Отмъкнах нейния кожух,
едва натъпках се горката.
Така изцяло пременена
пристъпвах бодро и напето.
Във късен час, във нощ студена,
аз хванах влака за Софето.
Пристигнах там. Такси. Хотел,
не кой да е, а ,,Ню Отани”.
В ръка брошура всеки взел,
разглежда лъскави тигани.
Аз щурах се насам-натам,
навсякъде посуда вносна.
Тя хубава е, вярно, знам
и мами ме да я докосна.
Но изненада - в миг, един,
с мустак стърчащ, с прическа гладка,
на вид солиден господин
отправи ми усмивка кратка.
Безлични думи, малко смях,
дежурни теми, нищо лично.
Любезен бе, аз също бях
и май представих се прилично.
Накрая каза ми: ,,Мадам,
щастлив съм! Запознах се с дама!
И на купона…После…Там,
предлагам да се чукнем двама.”
След туй оттегли се с поклон.
,,Бе, този тук какви ги плещи?
Какво си мисли този кон,
че даже определя срещи?”
Да мръдна крачка не можах.
Почувствах се залята с кал.
,,Предлага ми да вляза в грях?
И май ме взема за парцал!
Оказа се такъв нахал!
Та аз жена съм скромна, честна.
И трябва да е превъртял,
за да помисли, че съм лесна.
Момиче, вземай се в ръце!
Какво като сме от прованса?!
На тоз пече му се яйце,
сега ще му стопя,,аванса”.
Оправих си грима прилежно.
Издебнах и момент удобен.
Присламчих се почти небрежно
до донжуана безподобен.
- Готова съм! - прошепнах аз.
- Готова ли? - мустакът щръкна.
- Да идем двамата у Вас!
- И как това в ума Ви щъкна?
- Но имам мъничка молба,
да го направиме на тъмно.
Срамувам се и затова
ще бъда честна с Вас напълно.
Е, виждате, почти съм стара.
Деца родих - на брой са три.
Изглеждам печена на скара.
На стрии кожата цъфти.
Коремът ми, че и бедрата,
са изорани като с плуг.
А задникът ми? Виж торбата
на пазарджия пълна с лук.
И онзи чак очи забели.
Изпусна само звуци жалки.
- Отдавна циците ми бели
висят подобно изтривалки.
Стърчи противно на гърба ми
една брадавица космата.
Но контра удря й мъжът ми,
когато бръсне си брадата.
Мишниците ми, накратко,
отглеждат някаква екзема.
И тъй като се къпя рядко,
тя май отива към корема.
Той възела си поразхлаби:
- А има ли и друго нещо?
- Не са ли нервите Ви слаби,
че другото е по-горещо.
Безшумно той назад отстъпи,
препъна се в една саксия -
тя счупи се, а бе от скъпите,
и в миг изгуби се горкия.
От себе си доволна бях:
,,Получи си го! Казанова!”
С уиски двойно го полях…
Но осени ме мисъл нова.
Аз чак тогава проумях:
Неправилно съм го разбрала,
че свързах чукането с грях
и го нагребах като хала.
Да чукнем чаши, вдигнем тост…
Аз, патката, не предположих…
И взех,че с мозъка си прост
тъй пред човека се изложих.
. . .
Година мина, две - дори.
Потропвах на случайна гара.
Бе хладно още, призори,
прихлупвах шапката си стара.
И в миг познах го, беше той -
мустак стърчащ, косата гладка.
Побучен като часовой
пред охранявана палатка.
Аз приближих се, гузна бях -
поднесох тъжно извинение.
Към него, знаех, имам грях
и трябваше ми изкупление.
Погледна ме…И в ужас див
във миг обърна се и драсна.
Размина се с локомотив,
ала в един дирек се прасна.
Накрая се ориентира,
прескочи няколко траверси
и в олимпийски стил спринтира
покрай излъсканите релси.
