Пьотр Орешин

Пьотр Василиевич Орешин, руски поет и прозаик, представител на новоселските поети в руската литература, е роден на 16.(28).07.1887 г. в град Аткарск, Саратовска област (другаде посочено - Саратов), в семейството на Василий Егорович Орешин - продавач в манифактурен магазин, и Агафя Петровна - шивачка. Завършва начално училище с “първа награда”, учи в градското 4-класно училище, но не успява да го завърши поради липса на средства, прекъсва след 3-та г. Следващите 10 години на бъдещия поет минават в скиталчества по градове и села в Поволжието и Сибир в търсене на работа, после се връща в Саратов. Увлича се от четене на руската класика. Печата от 1911 г. стихове в саратовските вестници. През 1913 г. пристига в Петербург, работи в кантора, публикува в списания “Вестник Европы” и “Заветы”. Стиховете му, посветени на Първата световна война, са насочени срещу “червената касапница”. В дореволюционните му стихове често присъства темата за гладното село и за безизходното положение на трудовото селячество. Ранната му лирика е пронизана от религиозни мотиви: Русия е представена като бедна, смирена и страдаща, но очакваща своето възкресение. През пролетта на 1916 г. е мобилизиран в армията, воюва като обикновен войник в маршова рота на Западния фронт, награден е с два Георгиевски кръста. Песимизмът на захвърления в капиталистическия град (”Вълчи живот” и др.), идеализацията на стихийната могъща сила на руския мужик са характерни за стиховете му. През 1917 г. се запознава с Есенин, а по-късно - с Н. Клюев, С. Кличков, А. Ширяевец. Приема революцията; през 1918 г. издава първата си поетична книга “Зарево”, похвалена от Есенин в рецензия в сп. “Наш път”. Великият поет образно сравнява “Зарево” с езеро, “в което се отразяват и месецът, и църквата, и селските къщи”. Във втората му книга “Червена Рус” (1918) влизат нови произведения, възпяващи и благославящи разрушаването на стария свят. В поезията на Орешин има силно изразени социални мотиви. В периода 1917-1921 г. отразява събитията от Гражданската война от позициите на трудовото селячество. През 1919-1921 г. живее и работи във вестници в Саратов и Москва, пак там издава книги със стихове и проза (”Дулейка” (1919); “Ние” (1921); “Глад” (1921); “Червеният храм” (1922); “Дъга” (1922); “Ръжено слънце” (1923); “Извор” (1927), “Откровена лира” (1928) и др.), сътрудничи на столичните и саратовските издателства. От 1922 г. живее в Москва, избиран е за член на ръководството на съюза на писателите. По негова инициатива при Московския Пролеткулт е създадена секция на селските писатели. През 1923 г. Орешин заедно с Есенин, Кличков и Ганин е подложен на преследване по т. нар. “дело на четиримата поети” по обвинение в “антисемитизъм”. На това обвинение Орешин отговаря със стихотворението “Оклеветен”. През 1924 г. в Москва е издаден сборникът “Творчество на народите на СССР” - Орешин е съставител на много фолклорни сборници на различните народи на страната. В периода 1923-1928 г. освен стихове, пише и проза; разработва лирико-епичния жанр - поеми. В поемите “Селкорът на циганите”, “Милиционерът Люкша”, “Учителят Чиж”, “Васка” и др. създава положителен образ на героя от революционната епоха, както и в поемите “Окървавеният май”, “Вера Засулич”, “Распутин”, “Матросът Иван”, “9 януари”. През 1923-1927 г. излизат 4 тома събрани стихове. Дълбоката любов към селянина, към руската нива, към руската природа определя речника и багрите в стиховете на Орешин. Постепенно поетът се разочарова от новото време и в реалистичните му стихове се промъква тревога. Новата струя, изпълнена с тъга и лоши предчувствия за ставащото в живота на страната, се влива в творчеството на Орешин във връзка с гибелта на Есенин. Орешин създава цикъл стихотворения, посветени на загиналия си приятел (”Сергей Есенин”, “На стража”, “Отговор”, “Славей в оставка”). Пак тогава пише и стихотворенията “Родна земя” и “Елегия”, с които се прощава с илюзиите за “прогрес”, които е имал в началото на 20-те години. Тези стихотворения са посветени на Артьом Весьолий и Иван Касаткин, на които е съдено да загинат в края на 30-те г., практически едновременно с останалите поети от “новоселската плеяда”. Прозата в творчеството му заема по-малко място в сравнение с поезията (”Нищо не е било” (1926); “Животът учи” (1928) и “Зъл живот” (1931)). В прозата му са пресъздадени спомени от детството и младостта на поета. “Зъл живот” рисува епизоди от живота на беден подрастващ в условията на капитализма. Хрониката “Хорица” (1927) е посветена на борбата на селячеството с белогвардейците и строителството на новото съветско село. През 30-те години Орешин нелицеприятно се изказва за много партийни ръководители, сред които Каганович и Сталин. През 1934 г. е задържан на улицата от милицията, която чула от поета: “Такъв негодник като другаря Каганович, както и вас, не мога да търпя”. През 1935 г. е съставена докладна записка в партийния комитет на Съюза на съветските писатели след скандал в Дома на съветския писател, където Орешин заявил: “Съветската власт не дава на порядъчните хора да живеят. Сталин не може да цени порядъчните работници”. На 28.10.1937 г. Орешин е арестуван, подложен на чудовищни изтезания, в продължение на две седмици отказва да даде показания. На 15.03.1938 г. е разстрелян по обвинение в терористична дейност. В същият ден е разстрелян и поетът Василий Наседкин. Погребан на Комунарка. Реабилитиран посмъртно. След смъртта му са издадени “Стихотворения и поеми” (1958); “Повести и разкази” (1960).


Публикации:


Поезия:

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 51 май 2013


Проза:

АВТОБИОГРАФИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011