Мирза Асадулла-хан Галиб е роден на 27.12.1797 година в градчето Агре, близко до Делхи. Нарича се в стиховете си “простодушен тюрк”, говори за себе си като за туранец. Дядо му и баща му са военачалници. След като бащата на Галиб загива във военна схватка, той е възпитаван от чичо си по майчина линия, а след смъртта на чичото - в семейството на дядо си - изтъкнат военачалник. Когато навършва тринайсет години, го женят за момиче от високопоставено семейство в княжество Лохару. Новото родство въвежда юношата в аристократичните кръгове на моголския двор. Но ранният брак не е щастлив. Нямат и деца - те умирали преждевременно. Препитава се с пенсията, която му отпускат след смъртта на чичо му, след спирането й потъва в дългове. През 1828 година предприема половингодишно пътуване до Калкута и Бенарес. По обвинение в хазарт, забранен в Делхи, е затворен. Месеците в затвора поетът описва в стиховете си. Височайш покровител го освобождава. Започва да пише на 15 години и веднага привлича вниманието на познавачите, признанието идва много по-късно. Пътят му е осеян с интриги, сплетни, завист от страна на придворните поети-съперници. Но и с подкрепата на царски меценати. Към петдесетата си година е повикан в двора на Моголите, в качеството си на хронист, а през 1845 г. става съветник на императора. Бахадур Шах ІІ, последният Могол, награждава поета с почетна титла и му отпуска парична награда. Настъпва период на относително благополучие. Но въстанието от 1857-1859 година, когато престава да съществува династията на Моголите, се отразява върху съдбата на поета - длъжността му е премахната, прекратена е пенсията му, имуществото му е разграбено, а домът - разорен. През последните си години живее в Делхи, много чете, води преписка с приятели и почитатели. С предчувствие за смъртта си, пише няколко хронограми и в една от тях пророкува годината на своята смърт: 1869. Умира в Делхи на 15.02.1869 г. Творческото му наследството му е огромно. През 1841 г. излиза “Дивани-и урду” - около 8 хиляди стиха, многократно преиздавана по-късно. В “Избрано на урду” Галиб по-късно отделя 1800 стиха от диваните. Персийските му стихове са издадени за първи път през 1845 г. Освен тези сборници, известни са цял ред други издания на стиховете му, като сборникът с персийски стихове “Сабадчин”, публикуван в годината на смъртта му. Епистоларното наследство на Галиб на персийски език и на урду е издавано нееднократно и обхваща няколко сборника, част от които са публикувани приживе на поета.

Публикации:

Поезия:

КИТА/ превод: Татяна Любенова/ брой 20 май 2010

ГАЗЕЛИ/ превод от руски: Татяна Любенова/ брой 35 декември 2011

За Мирза Галиб:

ЗА МИРЗА ГАЛИБ И НЕГОВАТА ПОЕЗИЯ/ автор: Н. Пригарина/ брой 19 април 2010