Максим Миронов
Максим Иванович Миронов, един от интересните съвременни руски писатели, е роден на 29.07.1971 г. в гр. Краснодар, в семейството на учителка. Останал на 13 г. без майка, е принуден да се заеме с възпитанието на тримата си по-малки братя. През 1988 г., след завършването на средното си образование, постъпва в юридическия факултет на Кубанския държавен университет, завършва го през 1993 г. В студентските си години се увлича от демократическите идеи, след августовските събития през 1991 г. в Москва, в които сам участва, развива активна обществена дейност в родния Кубан - през септември 1993 г. слага началото на правозащитното движение в региона. Става един от ръководителите на Краснодарското отделение на социалдемократическата партия. През 1993 г. се отказва от обществено-политическа дейност и постъпва на действителна военна служба в армията като юрист. Работи като следовател-криминалист в Ставрополския, Майкопския, Краснодарския гарнизон и в зоната на бойните действия в Чечня, пленен от чеченците за три дни, после освободен. След като лично се сблъсква с произвола и корупцията в армията, е отстранен от дела, необосновано обвинен в злоупотреба със служебното положение и уволнен през 1996 г. със званието старши лейтенант. Пристига в Москва, в продължение на години работи в спецслужбите на руския бизнес. От 2002 г. професионално се занимава с журналистика. Бил е кореспондент на отдела за политика на вестник “Труд”, после - ръководител на отдела по връзки с обществеността и главен редактор на корпоративно списание на комерсиална компания. Пише стихове и проза от ранни години. В юношеските си години се увлича от творчеството на бардовете, бил е автор и изпълнител на собствени песни. През 1991 г. издава сборник с песните си “Реалии”. Сътрудничи на различни медии - негови разкази, статии и репортажи излизат във вестниците “Вечерний клуб”, “Вечерняя Москва”, “Литературная газета”, “Русский репортер”, сп. “Наш Современник” и др. През 1997-1998 г. написва автобиографичен цикъл разкази за Първата чеченска кампания - “Чиста лъжа”, издаден като отделна книга през 2000 г. През 1998-2002 г. създава цикъла с фантастично-исторически разкази и повести “Богът на днешния век” (издаден през 2003 г.). През 2002-2003 г. създава нашумелия роман “Агент по маркетинг” (издаден през 2004 г.), в който за първи път в Русия е показана на читателя кухнята на промишления шпионаж в нова Русия, а през 2004 г. - романа “До Потопа” (издаден през 2006 г.). През 2006 г., в условията на крайна материална нужда завършва философската си книга с повести и разкази “Тъмнина езическа” (издадена през същата година), която се оказва духовното му завещание. Остава недовършен поредният му цикъл с разкази и повести (включващ ярки произведения като “Завой”, “Бледният манастир” и др.). Умира на 20.02.2007 г. в Краснодар, на 35 г., оставя три деца. Творчеството му се премълчава от водещите медии, както приживе на Миронов, така и след смъртта му, отбелязва с горчивина писателят Валентин Прусаков. Книга на Миронов не е издавана на български език.
Публикации:
Проза:
ИЗ “ТЪМНИНА ЕЗИЧЕСКА”/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010
Интервю:
