МУЗИКАТА Е СВОБОДА…
Музиката е свобода, а свободата е като въздуха, без който не можем. Музиката е органичен процес, който ни придружава навсякъде. И все пак с музиката ние не сме напълно свободни, защото тя винаги ни владее – по-силна е от нас, от нашата воля.
Музиката е най-съвършената възможност да опознаем себе си и да общуваме истински, неподправено със себеподобните си. За щастие тя не е ограничена като езика. Пред нея няма никакви бариери. Изразността й е универсална. Тази възможност е нейната гаранция за щастие. И онзи, който не разполага с подобна възможност, е много беден. “Бедни и голи са народите без книги”, каза преди повече от хиляда години велик български книжовник. Бедни и духовно осакатени са и тези, които не познават и не общуват с голямата музика…
Тя, музиката на Бах и Хендел, на Шуберт, Моцарт и Бетовен, на Верди, Росини и Пучини, е трайна, голяма и вечна… И невероятно красива. Тя извисява, облагородява чувства, осмисля живота ни, помага ни да оцелеем… Затова е останала. Затова я наричаме „класическа”…
Без съмнение, всеки от нас има нужда и от друга музика. Тук нямам предвид всичко извън художествената музика и особено чистия фолклор или нормалната забавна музика. Но се знае, че само голямата музика и чистият автентичен фолклор са способни да извисяват, облагородяват, да възпитават чувствата, да радват сетивата, дори да укрепват духа.
Ако ние, хората, бяхме по-добри и по-благородни, може би нямаше да се нуждаем от музика. Великият Канети каза нещо много важно и интересно по този повод: “Онова, което така предразполага към музиката хората, е и тяхната лошотия. Как биха се отнасяли хората помежду си, ако нямаше музика? Ако можеше да послуша подходяща музика, убиецът би успял да се овладее. Под звуците на музиката всички мнения и оценки са по-различни: приповдигнати, възвишени, вдъхновени. Каквото и да помисли човек, то е по-недействително. Да, музиката сближава хората по-лесно и сякаш по-трайно…”
Днес светът е преситен от звуци, от музика – красива или грозна /грозната преобладава особено у нас, на Балканите!/, и това може само да ни претовари и обърка. Некултивираните шумове и звуци от попмузиката и различните й разклонения и стилове ни заливат – тормозят нервите и слуха /научно е доказано, че тази “музика” може сериозно да ни разболее!/.
“Естрадната гигантомания”, завладяла напоследък България, за която писа големият наш музикант Марин Големинов, вече дава горчивите си плодове. Трагедията в “Индиго” е само върхът на айсберга. Бездуховността, която се лее от стотиците радиостанции, ефирни телевизии и квартални кабеларкии /безспорни “лидери” сред тях са невероятно пошлите, кръчмарски: “Планета”, “Веселина”, “Канал 3”, МSАТ, ММ и др., но напоследък не им отстъпват и Канал-1, и особено Нова телевизия и ВТV/, от клубове, заведения и дискотеки, вече дава своите поражения. Появата на явления като Слави, Азис, Глория, Кондьо и Мишо Шамара, за съжаление, съвсем не е случайна. Осакатеното хуманитарно образование, намалените часове по музика и литература, по рисуване, тоталната ликвидация на музикалните школи в цялата страна, съсипването на държавните музикални институти чрез “реформата ОФД” на Костов-Москова /сега правителството иска да ги прехвърли към общините и да ги обрече на бавна и сигурна смърт!/, на прекрасните ни самодейни състави – хоровете, гордостта на музикална България! – всичко това не е ли връщане назад в духовното ни развитие?
И това се вижда от цялото ни общество, но не и от управляващите, обсебени единствено от страстта си към личното забогатяване, за които културата е нещо излишно и досадно. Или както казваше знаменитият Радой: “Сит търбух за наука глух!”… Защо у нас след толкова години демокрация няма нито идея, нито програма или стратегия за културата. У нас се рушат не само заводи, фабрики, болници, но и културни и духовни средища. В това отношение, няма никакво съмнение, сме първите и единствените в Европа…
П.П. И тук искам да направя едно малко допълнение към този мой текст – и нека то да бъде повод за една обществена дискусия под егидата на редакцията. Младите у нас, особено учащите, се отдалечават трайно и фатално от света на художествената музика и това е една драма. Нашите деца растат естетически неграмотни, осакатени духовно и нашето училище е в дълг, в огромен дълг пред тях. Намалените часове по музика, отпадането на организираните посещения на опера и концерти с удобното за безотговорните колеги извинение, че не можело “насила”!, плюс казаното по-горе, и разрешението да се посещават дискотеките до късно – всичко това в скоро време ще ни превърне в една от некултурните нации в Обединена Европа.