ЗА ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНАТА БУКВА НА АРМЕНСКАТА АЗБУКА

Надя Попова

Няма как да избягам от клишето - Пейо Яворов с гениалното си стихотворение завинаги ни сроди с арменците, вдълба белег в българското сърце, който не се изличава. А и многовековното съжителство с този етнос по българските земи свидетелства за едно: макар да не губи своето национално самосъзнание, особеностите на бита и душевността си, арменецът не се стреми да се капсулира в „другостта” си; тъкмо по тази причина българските арменци са неотделима част от нацията и, разбира се, от духовната ни култура.
Когато казах на слънчевия Хайгашот Агасян, че ми предстои да пътувам до Ереван, той грейна още повече и възкликна: „Вземи ме и мен!” Вместо това занесох в Армения няколко броя от издадения му миналата година албум „Да живеем като арменци” с композирани от него песни, част от които изпълнява той самият. И този подарък имаше неизменен успех.
Това беше първата ми среща с Армения. Информационният повод: участието ми в IV Форум на преводачите и издателите от страните на ОНД и Прибалтика под наслов „Механизми за финансирането и представянето на преводна литература”, състоял се от 25 до 28 октомври 2010 г. в Ереван под патронажа на Арменското Културно министерство, бюрото на ЮНЕСКО в Москва и Държавния фонд за хуманитарно сътрудничество на държавите от ОНД .
Целта на този културен проект, доказал вече своята жизнеспособност, е да се преодолее културната изолация и националните литератури да намерят отново достойно място на книжния пазар. Да се съживи превода и културния обмен на най-стойностната литературна продукция - тя да се рекламира в литературната периодика, но преди всичко да се открият партньорите издатели, да се мине от чисто творчески обсъждания към конкретна финансова политика. За което е необходимо, разбира се, и да се реабилитира отново фигурата на преводача, да се извиси неговият статус. (Наскоро в Москва се проведе първият Международен конгрес на преводачите, едно събитие, организирано на много високо равнище, с участници от 25 страни, на което открито бе признато, че преводачите са се озовали извън вниманието на държавата, че на думи литературният преводач, притежаващ висока степен на професионализъм, бива превъзнасян, а в действителност мизерства.)
Но да се върнем в Ереван, който посрещна своите 120 гости от 21 държави със щедро слънце и необикновено високи за сезона температури. Тази година във форума взеха участие делегати от 9-те страни, влизащи в ОНД: Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан, Украйна, а също и от Латвия, Литва, Естония и Грузия. Участваха и преводачи от 8 европейски страни: България, Босна, Испания, Италия, Полша, Румъния, Сърбия и Франция. Успоредно с трите кръгли маси се проведе и традиционната изложба-панаир на книгата с участието на близо 40 издателства, сред които бяха авторитетните „Арт Хаус медия” и „Литературная Россия” от Русия, ИК „Всесвит” от Украйна, „Антарес” и „Амарас” от Армения и много други. Благодарение на усилията на една от основните фигури във форума Карине Халатова, поетеса и журналист, която оглавява международния сайт на преводачите, всички получиха два много ценни справочника - съставените от нея анотирани Каталог на арменските издатели и Каталог на писателите и преводачите. Изобщо, бе акцентирано върху Панаира на книгата като информационно пространство за представяне на преводна литература. А по време на кръглите маси бе споделен ценен опит. Тяхната тематика говори сама за себе си:
1.Създаване на структури за финансиране на междунационални преводачески проекти.
2.Сайтът на преводачите като виртуален литературен агент и въпросите на авторското право в Интернет.
3.Форми за развитие на рекламата на преводна литература в медиите.
Може би четящият тези редове си задава въпроса, който бе зададен и на едно от заседанията на форума от участник в него: защо именно Ереван? Та нали смисълът и целта на занятието не е да се рекламира и „продаде” навън главно арменска литература? Тогава - що за алтруизъм? Отговорът не е еднозначен, нито лаконичен. Но ще го започна с една новина - през 2012 г. Ереван ще бъде световна столица на книгата. И това не е случайно. Защото Армения, намираща се на кръстопътя между Европа и Азия, е страна с изключително древна култура и пътуването из нея може да бъде наречено пътуване към изворите на цивилизацията. Още през 9-6 в. пр. н. е. на територията й е съществувала мощната държава Урарту. Според библейската легенда именно в арменската планина Арарат намира подслон Ноевият ковчег, когато вълните на Световния потоп се укротяват. Вероятно не всички знаят, че този основополагащ и свещен за всеки арменец национален символ се намира на територията на Турция. Какво да се прави - геополитика. Нима един от символите на Първото българско царство - Самуиловата крепост - не е също в друга, съседна нам държава? Иначе в Армения повечето знакови неща носят името Арарат - улици и хотели, националният футболен отбор, знаменитият коняк … Изобщо, тази планина е фикс идея за арменците - почти всеки ден, когато се качвахме в автобусите за да тръгнем да разглеждаме някоя от забележителностите или слизахме да се разтъпчем - някой казваше : днес Арарат се вижда добре. (Върхът обикновено е забулен в облаци и мъгли и в началото аз си мислех, че арменските ни приятели халюцинират, но после се научих да го различавам.) Едва ли е широко известен и фактът, че Армения е първата в света държава, приела християнството като официална религия през 301 г.
Наричат Армения - и с основание - „музей под открито небе”. Част от уникалните й исторически и културни забележителности имах щастието да видя. Величествени руини. Автентични.
Катедралният събор Ечмиадзин - един от най-старите християнски паметници, построен през 303 г. Разрушаван и възстановяван през вековете. Всъщност, цял комплекс от храмове и сгради. Исторически център на Арменската апостолическа църква, наричана още грегорианска по името на своя създател и пръв патриарх Григорий Просветител. Тук се намират Духовната семинария и резиденцията на Патриарха-католикос.
Храмът Звартноц (храм на Бдящите сили), построен през 4-ти в. И разрушен от земетресение през 10-ти, с невероятна орнаменталистика, един от шедьоврите на световната архитектура и култура. Бил е на три нива и с кръгла форма, но онова, което се е запазило ми допада повече като на човек, предпочитащ асиметрията.
Гехард - манастирски комплекс, от едната страна вграден в скала, отново 4 в. „Гехард” означава „копие” и според преданието, в манастира се е пазело копието, с което разпнатият Христос бил пронизан от един от съпровождащите го римски стражници.
Храмът Гарни - езически, от дохристиянската, елинистична епоха, посветен на Бога на слънцето Митра. Направи ми по-силно впечатление от Храма на Артемида в атинския Акропол!
Не по-малко изумление изпитваш и пред Матенадаран - центъра за древни ръкописи, една от най богатите и старинни световни библиотеки. Сградата е от ново време, но е построена в характерния за Армения монументален стил, по фасата й са изваяни огромни фигури на книжовници и просветители, а в подножието й - отново огромна по размерите си гранитна скулптурна фигура на Месроп Мащоц - създателя на арменската азбука (405 г.), пред когото е коленичило момче - негов ученик. Тук се съхраняват паметници на гръцката, сирийската и редица други писмености, запазени единствено в арменски превод. Иначе книгите са над 1000 - на персийски, гръцки, арабски, латински, етиопски, староеврейски, индийски и др. езици. Евангелия, научни трудове… Ръкописни и старопечатни. Вниманието ми привлякоха няколко витрини със староарменски ръкописи не толкова с религиозен, колкото със светски характер, тези мили, почти алхимични увлечения на предците ни: указания за лекуване от треска, наставление за топене на злато…
Още няколко думи за просветителя и книжовника Мащоц, въздигнат в ранг на светец също като нашите славянски първоучители. След смъртта си през 440 г. ( а е живял доста дълго за онова време, 78 години) той е погребан в Ошакан, недалеч от Ереван. Над гроба му бил построен параклис, а в средата на 19 в. на мястото му е изградена базилика. Слизайки към каменния саркофаг с мощите му, погледът ти среща каменна стела, върху която са изсечени буквите на създадената от него азбука. А отпред, отвън, сред зеленината има нещо още по-уникално - музей под открито небе на същите тези 36 букви. Всяка поотделно, изработена точно, но с много въображение: със сложен филигран и с християнския кръст, вграден като символика. Както разбрах, уникалността на арменските писмена е и в това, че за всяка фонема в езика съществува буква. Тези букви стоят - красиви и мъдри, като хора, край вечния дом на своя създател архимандрит Месроп Мащоц.
И за финал: нещо, което ми каза студентът по лингвистика Сумбат Погосян, едно от момчетата, които бяха в организационния комитет на форума и ни придружаваха през цялото време: арменската азбука, обясни ми той, започва и завършва с едно и също: първата буква е „А” (Аствац), което означава Бог, и последната „Q”, с която започва името на Спасителя - „Qristos”. „A” - „Q”: началото и краят на всичко…
Убедих се през четирите дни, прекарани на гостоприемната арменска земя, че представата на нейните жители за богатство не се измерва само и предимно с материалното благосъстояние, а и с другото, вечното и непреходното - съкровищата на Духа.
С форума на преводачите и издателите съвпадна и друго значимо събитие от културния живот в Ереван - Първият фестивал за нова драматургия. В негова чест арменските домакини са издали внушителен том съвременни пиеси (по една от 14 автори от различна националност), придружени с биографична бележка и обзорна статия за драматургията в съответната страна. Заглавието му е „Реабилитация на настоящето”. Каква по-добра метафора за усилията да се опази и тласне напред духовния потенциал на съвременния човек, често забравящ, че над него е небето, а зад него - интелектуалните натрупвания на поколения мислещи хора?

София - Ереван - София