Иван Дроздов

Иван Владимирович Дроздов, изтъкнат руски писател, публицист, общественик, е роден на 25.05.1922 г. в село Ананино, Бековски район, Пензенска област. През 1932 г. с брат си и сестра си пристига в Сталинград и на 14 години започва работа в Тракторния завод. През 1940 г. постъпва в авиационна школа, която завършва през 1941 г. Поради недостиг на самолети-бомбардировачи, мнозина авиатори стават артилеристи – Дроздов командва взвод от фронтова защитна батарея в зенитната артилерия. На фронта е от 1941 до 1945 г. Завършва войната при Будапеща. Кавалер на 5 бойни ордена и много медали. Бронзовият му бюст е поставен в Литераторската зала в Главния музей на Великата Отечествена война на Поклонната планина. След войната е военен журналист. Работи във вестниците “На боен пост”, “Сталински сокол”, “Съветска армия”. През 1956 г. се демобилизира като капитан. Завършва Литературния институт (1959) и 10 години работи във в. “Известия” – кореспондент за Урал, Донбас, после специален кореспондент и наблюдател. Печата от 1936. Отначало пише стихове, по-късно – проза. Печата разкази, повести, през 1968 г. в издателство “Донбас” излизат повестта му “Дъгата ни кани у дома” и романът за миньорите “Покореният атаман”. През 1972 г. се появява романът “Подземният меридиан”, а през 1973 – романът “Гореща верста”. Двата му последни романа са подложени на ожесточена критика от ционистите. В романите на Дроздов е показана отчасти картината на тайната дейност на “гражданите на света” в науката, театъра, държавните учреждения, в печата. През 60-те, след запознанството си с академик Фьодор Углов, Дроздов започва борба с алкохолизма. В съавторство с великия хирург-академик той пише книгата “Живеем ли своето време”. Само за една година издателство “Млада гвардия” я преиздава три пъти, тиражът й стига половин милион екземпляра, скоро е отпечатана на други езици, печатана е и в републиките на Съветския Съюз. 200 учители подписват писмо до министъра на просветата с молба книгата да стане учебно пособие. Дроздов е автор на още две книги, написани в съавторство с Углов, както и на книгата “Отнесени от водката”. В нея с болка разказва за руски писатели, увлекли се по алкохола и починали в разцвета на творческите си сили. Един след друг излизат два романа, посветени на проблема с алкохола: “Съдбата на шампиона” и “Майко Русия, прости на мене, грешния”. Още през 60-те и 70-те г. Александър Яковлев забранява някои от романите му. През 90-те г. и по-късно Дроздов публикува редица романи, насочени срещу масонството и ционизма: “Баронеса Настя”, “Лесни милиони”, “Леденият купел” (2001), “Филимон и Антихристът”, “Голгота”, “Похищение на столицата” (2002), “Морският дявол”, “Дубинушка”, документалните автобиографични романи “Последният Иван” (2000) и “Окупация” (2001). Дълго е зам. редактор на издателство “Съвременник”. Член на Съюза на писателите на Русия. Академик (от юли 1997 г.) и вицепрезидент на Международната Славянска академия. Активно участва в трезвеническото движение, ръководител на обществената организация “За трезвост на нашия народ”, автор на книги, посветени на трезвеността, сред които “Генадий Шечко и неговият метод”. През 2009 г. петербургското интернет-агентство “Русский Набат” създава филм за писателя. Женен, има дъщеря и трима внука. Заедно с жена си Люция Павловна живее в Санкт Петербург. Не е превеждан на български език.


Публикации:


Публицистика:

СЕГА ГУБИМ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА!/ превод: Георги Ангелов/ брой 26 февруари 2011