Иван Михайлович Шевцов, руски писател, публицист, изкуствовед, обществен деятел, е роден на 09.09.1920 г. в село Никитиничи, Белорусия, на левия бряг на Днепър в бедно и многодетно селско семейство. Бащата на бъдещия писател – участник в щурма на Зимния дворец – Михаил Климович, умира от тиф, когато синът му е на 4 месеца. До 18-годишна възраст Шевцов живее на село. Учи в селското 7-класно училище, през лятото работи в колхоза. На 15 години става кореспондент на Шкловския районен вестник, после и щатен сътрудник. След завършване на селското училище постъпва в педагогическо училище в Орш, продължава да се занимава с журналистика, печата в градския вестник “Ленински призив”. Постъпва през 1938 г. в Саратовското военно училище на пограничните войски. Участва в руско-финландската война – през 1940 г. в снеговете на Карелия 19-годишният лейтенант Иван Шевцов командва взвод в отряда на генерал Артемиев. След нейния край става началник на гранична застава в Карелския провлак (гр. Терноки), а от юли 1940 г. е началник на гранична застава на река Дунав. На 22 юни 1941 г. лейтенант Шевцов геройски защитава заставата си – десетки пъти отблъсква атаките на немците, всички опити на хитлеристите да форсират река Прут са неуспешни. През есента на 1941 г. участва в тежките кръвопролитни боеве с танковата армада на Гудериан край Мценск и Тула, на подстъпите към столицата. Командва разузнавателен взвод (отряд за специално предназначение в тила на немците) и рота в състава на 34 полк на НКВД, получава първия си боен медал “За храброст”, командва рота в битката за Москва. Публикува свои материали в дивизионния вестник. През 1944 г. става сътрудник на сп. “Граничар” и започва пътят му на професионален журналист. Участва във войната между СССР и Япония (август 1945) като военен журналист. От 1947 г. е специален кореспондент на в. “Червена звезда”. Включва се в борбата с ционистите – през 1944 в “Червена звезда” се появява голяма статия “Срещу антипатриотите в баталната живопис”, подписана от Шевцов и ръководителите на студията на военните художници “Греков” Николай Жуков и Христофор Ушенин. Установява приятелски отношения с известни художници: П. Соколов-Скля, Е. Вучетич, П. Кривоногов, П. Судаков и др. Посвещава статии на творчеството им. След войната завършва Литературния институт “Горки”. През 1950 г. Шевцов пише първия си роман “Тля”, но цензурата не позволява отпечатването му в продължение на 15 години. През 1952 г. е кореспондент на в. “Известия” в България. Печата свои очерци и кореспонденции в сп. “Огоньок”, “Октомври”, “Ново време”. В издателство “Млада гвардия” излиза първата му книга с очерци “Младостта на България”. Шевцов, вече подполковник, се връща в Русия и става специален кореспондент на новия вестник на военните моряци – “Съветски флот” (1954). През 1957 г. преминава в запаса и става заместник-главен редактор на сп. “Москва”. Издава монография за видния скулптор Евгений Вучетич – първата сериозна работа, посветена на известния художник (1960); книгите “Подвигът на богатира” (1960) и “Орелът гледа към слънцето” (1963) за талантливия руски писател академик Сергей Николаевич Сергеев-Ценски, с когото Шевцов се познава лично. Последвалият роман “Светът не е без добри хора” (1962) е наречен от народния художник на СССР Александър Герасимов “епопея за нашия народ и време”. “Тля” се появява през 1964 г., макар че е замислен още в края на 40-те г. Отначало издателство “Млада гвардия” възнамерява да публикува книгата, но по-късно директорът Иван Василиев се разколебава. През 1962 г. Хрушчов се обявява срещу изложбата на авангардистите на “Манежа”. Шевцов дава романа си на директора на изд. “Съветска Русия” Евгений Петров, който го отпечатва. “Тля”, чийто сюжет е от живота на художническите среди, има ефекта на взривила се бомба – за първи път в съветската литература се появява книга за идеологическите подривни действия на космополити и ционисти. Шевцов е подложен на ожесточено гонение от космополитните кръгове (14 разгромни статии). Срещу него говорят радиостанциите “Гласът на Израел” и “Гласът на Америка”, чужди вестници; почти всички космополитни вестници на Москва откриват огън по романа и по писателя; книгата се изкупува и изгаря; 2 хиляди екземпляра са изгорени в двора на московската синагога; в библиотеките е дадена негласна заповед да не се дава книгата; авторът на предговора акад. Ал. Лактионов публично в “Литературная газета” се отрича от предисловието си; около писателя е създадена глуха блокада – за 6 години Шевцов не може да публикува никъде нито ред. Според Шевцов тази кампания е организирана от бъдещия архитект на перестройката А. Н. Яковлев. За прием в Съюза на писателите не може да става и дума, въпреки че Шевцов вече е автор на три романа. Той е приет в писателската организация чак след 15 години и то след скандал, издавайки през това време 8 романа. Младият писател показва в “Тля” идеологическото противостояние в общностите на интелигенцията: патриоти и космополити. Шевцов пророчески предупреждава обществеността за интригите на немногобройната, но влиятелна прослойка на “творческата”, космополитно настроена интелигенция, която чрез средствата за масова информация натрапва на обществото едни или други естетически стандарти. Според Шевцов тя в мъртва хватка сковава живото, истинско начало на националния живот, съсредоточавайки в ръцете си нишките на управление на общественото мнение. Дълго преди т.н. перестройка Шевцов прозорливо разгадава стратегията и тактиката на враждебните действия на “агентите на влияние” в Русия. Впрочем, било ясно, че се е появило произведение, немислимо преди в съветската литература. Светът на идеологическите интриганти и мошеници е обрисуван така ярко, че космополитстващите имена, извадени на бял свят, губят камуфлажа си. И реакцията на народа не закъснява – издателство “Съветска Русия”, публикувало “Тля”, е залято от читателски писма в защита на Шевцов и романа му. Те са хиляди от всички краища на страната. Читателите защитават автора от носителите на космополитната, антинародна идеология, от “шайката” (цитат от писмо), за която става дума в романа. Те наричат “Тля” подвиг на писателя. В партийния апарат има и държавни ръководители, които споделят тревогата на Шевцов. По-конкретно той е поддържан от члена на Политбюро, първия заместник на правителствения шеф Д. С. Полянски, за което Полянски заплаща с кариерата си, заедно с други партийни функционери, изразили симпатиите си към романа на Шевцов. Главен гонител на писателя е идеологът на партията Суслов. Но в тези тежки за Шевцов времена той продължава да работи упорито. За 6 години след излизането на “Тля” създава 2 романа: “В името на отца и сина” и “Любов и ненавист”, в които продължава темата на “Тля”, но с още по-голяма откровеност, дълбочина и острота. И двата романа излизат едновременно през 1970 г. По този повод, прочитайки “Любов и ненавист”, великият руски писател Шолохов отбелязал: “Опитаха се да го изядат, но не успяха. Не се оказа орех за зъбите им”. Този напълно неочакван удар по враговете на Отечеството предизвиква суматоха в техните редици, даден е ход на злонамерени обвинения в клевета на съветската действителност: уж в страната няма нито наркомания, нито проституция. Но в романите съществува не само истината за съвременността, точност на оценките, но и пророчески поглед към бъдещето. Шевцов пише: “Издаването едновременно на двата ми нови романа прозвуча за тях като гръм от ясно небе. И отново от страниците на проционисткия печат върху мен връхлетя критична, стигаща до истерия вълна. Но този път към тях се присъедини и западната ционистка преса: в “Ню Йорк таймс” – Б. Гверцман, в “Интернешънъл хералд трибюн” – Х. Шапиро, в “Унита” – А. Гуеро. И като ответна реакция – поток от читателски писма. Последните два романа и вдигнатият около тях шум не бяха игнорирани от “върховете”. За детонатор послужи публикуваната във в. “Съветска Русия” статия от поета Игор Кобзев и подборка от читателски писма, положително възприемащи “Любов и ненавист” и “В името на отца и сина”. Тогавашният ръководител на агитационната пропаганда на ЦК, един от главните “агенти на влияние” А. Н. Яковлев се опита да не допусне публикуването на статията на Кобзев, а когато тя все пак излезе, насъска срещу мен и ръководството на “Съветска Русия”, главния идеолог на партията, “сивият кардинал” и масон М. Суслов. По този повод беше свикан секретариатът на ЦК, в резултат – главният редактор на “Съветска Русия” В. Московски и неговите заместници К. Морозов и С. Бардин бяха лишени от постовете им. А след известно време от Политбюро бяха извадени и онези, които споделяха моите позиции в романите: Д. Полянски, А. Шелепин, К. Мазуров.” Главна тема на повествованията на Шевцов винаги са въпроси от обществено-политически и исторически характер. Гражданско-публицистичният патос е основен за романите му. Те са рядък за съвременната литература синтез от висок патриотизъм, ярка образност, публицистичност. Писателят – боец, патриот, не можело да бъде наплашен или сломен. Той продължава темите си и в следващите си романи: “Набат” (за този роман Шевцов е освободен от длъжността гл. ред. на изд. “Съвременник”), “Бородинското поле”, “Грабеж”. Остросюжетният роман-епопея “Бородинското поле” е връх в творчеството на писателя. В “Любов и ненавист” (1970) и “Набат” (1979) преминават трите главни теми в творчеството му: подвигът на руския народ, идеологическата битка като борба за душите на хората и опазването на природата. В тях се разобличава подривната дейност на западните спецслужби и ционистките нелегални ядра в Русия, разкрива се паразитизмът и антируският характер на космополитната интелигенция и нейните покровители в ЦК на КПСС. Под прозрачните маски на персонажите личат големите политически марионетки и онези, които ги управляват (Суслов, Еренбург, Аджубей). Това разбират всички, които внимателно четат книгите му, Шевцов е ненавиждан, но се страхуват да го репресират открито. В печата за него почти не се говори, но славата му е огромна. Съдебните му очерци в списание “Човек и закон” се налага да бъдат отпечатани под псевдонима “Иванов”, иначе не ги пуска цензурата. В трагичните за Русия години на горбачовско-елцинската разруха Шевцов създава още 3 романа (“Синият брилянт”, “Крах”, “Какво има зад хоризонта”), посветени на унижена и разпъната Русия, както и десетки очерци и публицистични статии, публикувани в патриотичната преса. Към тях се отнасят и творби за творчеството на художниците П. Корин, А. Герасимов, Е. Вучетич, И. Глазунов, П. Судаков и др. Романите на Шевцов са своеобразен летопис на борбата на руския човек за съхраняване на своята самобитност; в произведенията му е главна темата за патриотизма, темата за Русия, нейните перспективи в условията на ожесточени идеологически боеве. Художествеността на произведенията органично израства от патриотичната му страст, от дълбоката убеденост на писателя в по-доброто бъдеще на Отчеството му.
Съчинения: “Младостта на България” (очерци, 1952); “Стари познати” (разкази, 1958); “Евгений Вучетич” (1960); “На края на света” (повест, 1 част на романа “Любов и ненавист”, 1960, 1969);“Подвигът на богатира” (1960); “Орелът гледа към слънцето” (1963); “Светът не е без добри хора” (роман, 1962); “Семето на бъдещето” (роман, 1964, 1969, 1988); “Сред долината равна” (ІІ част на “Семето на бъдещето”, роман, 1965, 1969, 1988); “Тля” (роман-памфлет, 1964, 2000); “В името на отца и сина” (роман, 1970); “Любов и ненавист” (роман, 1970); “Бородинското поле” (роман, 1970, 1977, 1981); “Северно сияние” (очерк за живота и творчеството на художника Павел Корин, 1975); “Горски далечини” (роман, 1978, 1986); “Набат” (роман, 1979, ІІІ част – 1992); “Избрани произведения в 3 тома” (1988); “Грабеж” (роман, 1990); “Синият брилянт” (роман, 1993, 1998); “Цветче над асфалта” (роман, 1996); “Последен роман” (1998); “Крах” (роман, 1998);“Островът на дявола” (І част – 1984, ІІ част – 1998); “Какво има зад хоризонта?” (роман, 1998); “Соколи” (очерци, 2000); “В борба с дявола” (роман; очерци, 2003). Умира на 17.01.2013 г.

Книги на Иван Шевцов

Публикации:

Интервю:

ИВАН ШЕВЦОВ: “СЛОВОТО ДЕВАЛВИРА”/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010

За Иван Шевцов:

РУСКИ ВОЙНИК/ брой 47 януари 2013