ИНТЕРВЮ
превод: Георги Ангелов
Посетихме писателя, за да поговорим с него, и първият му въпрос, когато се надигна зад писмената си маса, беше:
- Интервю?
- Как се досетихте?
По виновния ви вид. Вижда се веднага! Унгарските журналисти, например, когато идваха при мен, изглеждаха така, като че ли са дошли да им правят операция на сляпото черво.
- Разрешете да започнем?
- Всяка съпротива е безполезна. Започвайте.
- На колко години сте?
- Не знам.
- Т. е., как не знаете?!!
- Така, не знам. Когато бях съвсем малък, не можех да броя, а като пораснах – се обърках.
- Но родителите Ви?
- О! Те така младееха, че ако не се съпротивлявах – и досега щях да съм на осемнадесет.
- Къде сте роден?
- Омир ме надви с четири града.
- ?!!?
- За място на раждането му спорели 7 града, за моето - само три: Харков, Севастопол и Одеса.
- В действителност – къде сте роден?
- Най-големите ми подозрения са за Севастопол.
- Къде сте учили?
- Никъде. Родителите ми предполагаха, че зрението ми е слабо, и аз от детско простодушие поддържах тази им заблуда.
- Но нещо сте завършили?
- Да. Миналата седмица.
- Толкова късно?!
- Да, беше късно: през втората половина на нощта. Завърших малък роман.
- Къде сте живели в последно време?
- В Чехословакия. Във възторг съм от тази страна! Ласкав, приветлив народ, чудесно отношение към руснаците. За съжаление, по-рано не познавахме чехите, малко ги познаваме и сега. А те много ни обичат.
- Какво правехте в Чехия?
- Организирах 30 вечери на хумора и писах по чешките вестници. Сега чешкото издателство Вилимек пуска пълните ми събрани съчинения.
- На какви езици са излизали Ваши книги?
- На немски, унгарски, италиански, полски, български, сръбски, хърватски, чешки, финландски… не се уморихте?
- Малко. Къде ще заминете след това?
Все едно ми е. По-рано бях руски гражданин и за мен излетът от Петербург до Парголово беше подвиг. А сега съм гражданин на света - и страните се мяркат пред мен като крайпътни стълбове. Земното кълбо ми отесня. За последните 3 години то изсъхна и се сви като стар лимон.
- Къде сте учили актьорско изкуство?
- От болшевиките. Ако ги нямаше и през ум не би ми минало да застана така енергично на сцената.
- Вашето отношение към болшевиките?
- Въпрос на вкус. На някои им харесва и индийската чума. Особено, ако е не при него, а у съседа.
- Четох, че самият Ленин в “Правда” много е хвалил книгата Ви “Десет ножа в гърба на революцията”?
- Много я похвали. След като прочетох статията му, веднага организирах “Общество за защита на писателите от ласкавото отношение”…
- Хареса ли Ви Литва?
- О, тук съм само от 4 дни. Току-що ми се наложи да се запозная с отношението към мен от страна на литовското правителство и администрацията. То много ми хареса и с удоволствие бих поживял тук известно време.
- Отношението Ви към руската литература?
- В литературата ценя повече от всичко сбитостта, краткостта. Все едно дали е роман, повест или интервю – всичко трябва да бъде кратко.
Ние разбрахме намека и се сбогувахме.
АФОРИЗМИ
***
Ева е била сътворена от реброто на Адам. Както е известно, ребрата нямат, подобно на другите кости, мозък.
***
Ерген - суровина, от която, след обработка по време на брака, излиза мъжът.
***
Жената, дори и най-безкористната, цени в мъжа щедростта и широката скроеност.
***
Жената е поетична, а какво може да бъде по-прозаично от стиснатостта?
***
Животът обича понякога да се пошегува и посмее дори над смъртта.
***
Гледач – съкратено: познавач на мутри. Умее по физиономията на обръщащия се към него пациент да определи колко може да го оскубе.
***
Идиот - човек с някои странности. Например, чиновник, невземащ подкуп, или мъж, доверяващ се на жена си.
***
Шопарът е баща на прасенцето. Майка му, колкото и да ни е неприятно да обиждаме децата, се нарича свиня.
***
Корсет се нарича приборът, обхващащ женската талия. Мъж, правещ същото, - нахалник.
