БЛАГА ВЕСТ
БЛАГА ВЕСТ
Щъркел трака на комина:
Хайде, зимата отмина!
Нека чуят дядо, баба –
квака от реката жаба,
блее агънце на двора,
птички пеят из леса…
Люлка стягайте, че скоро
внуче ще ви донеса!
НАДСВИРВАНЕ
Из клонака косе пее
долу край брега.
Ей я – вече зеленее
старата върба!
Нека да си чурулика
днеска-утре сам,
ала щом мъзга заблика –
няма да се дам!
Свирка като си направя
върбова завчас,
косе-босе, теб тогава
ще надсвиря аз!
НА РАЗХОДКА С БАБА
Стига вкъщи! Болна, слаба –
стига! Тръгваме полечка
на разходка двете с баба
по познатата пътечка.
Хей я там гората близка!
Чуден цвят ветрецът рони.
Да изприпкам ми се иска,
а пък баба да ме гони.
Ще прехвръкне пеперудка,
в клони птиче ще запее…
Бабо, хич недей се тутка –
бягай с мен да оздравееш!
МЕЧТАТА НА НИКОДИМ
Има Никодим мечта:
вечер сладко щом заспинка –
и полита над света,
сложил шапка невидимка.
Хвърка над села, градчета,
над поля и планини…
Цяла нощ неспирно шета
из небесни висини.
В своя сън неуморим е.
И така до сутринта…
Не забравяй, Никодиме,
свойта хубава мечта!