Кирил Борисов

ЗА ТРЕТИ ПЪТ

Ти три пъти в различно време беше казал:
“Аз няма дълго да живея!” Да, тогава!
Сега като рисунка по антична ваза
аз смисъла на думите ти разгадавам.

Макар през детски плач, макар и екзалтиран,
макар за трети път и по различно време,
повтарям думите ти и сега разбирам –
ти знаел си, дете, небето ще те вземе.

ВЕЧЕР

Изгрява кървава луната,
изгрява кървава и пълна.
О, свети тя сега на брат ми
над гроба му оттатък хълма.

И той живее все тъй с мене,
с труда си, с паметта му свидна.
И моят свят съединен е –
там с неговия свят невидим.

ЧАСОВНИКОВА КУЛА

На всеки час тя бие. Но не виждам циферблата.
Повтаря двойно и отмерва всеки минал час.
Не ме смущават ударите. Те са толкоз кратки.
Смущава ме безименният и съдбовен глас.

И там във времето сега на някого дъхът замира.
Кръв нова се задвижва в своя първи кръг.
Какво е скръб и радост? Кулата все бие и не спира.
Издига се на слънцето безсмъртният жълтък.

ПРОРОК

В нощта ме спря пророк, пророк от древността:
не си за лунна светлина, помни, не си,
за огъня не си – възкръсваш в пепелта,
не си за пламък – пламъка ще угасиш,

не си дошъл за слънчевата светлина,
за земните лъчи, за звездните – не си,
ти сам гориш, но не по собствена вина –
любов и пламък – в космоса ги отнеси.

ИЗКАЧВАНЕ

Когато се изкачваш ти по планината,
не се готви веднага да се срещнеш с мъдростта.
Тя идва рядко, тя – невидима и свята,
тя вижда, чува и на всеки знае участта.

Върви в гората и се врязвай в тишината,
върви по-тихо, както в храм се влиза в утринта.
Навлез в духа и ще усетиш ти с душата
как всичко се издига постепенно над смъртта.

НАКЪДЕ

Зад неизбежното какво стои се питам –
там нова неизбежност ли стои?
Към ясновидците поглеждам, о, в очите –
печално взиране ми предстои.

Единствено и само слънцето очаквам,
изгрее ли – земята се върти.
А звездното небе е винаги еднакво –
духът ми накъде ще отлети?

РАДОСТИ

Аз ще потърся радостите неизпитани,
защото искам да позная този свят.
И вярвам, съществуват те в очите ни
и в звездните лъчи над нас блестят.

Аз знам – под слънцето и под звездите
ни чака радост, неусетена от никой.
Земя, благослови тогава дните,
в които тези радости ще ме повикат.

ПЛОД

За отминалата нощ така ти казах: спах,
а за деня отминал: бе добър, сред път.
Не бе така нощта – безсънна бе, със страх.
Не бе така денят – не провървя денят.

Така се казва, скъпа. В този кръговрат
на тъмния живот, на страшния живот
не знам дали ще издържим. Но този свят
ни обеща далечен и невидим плод.

ЧАШИ

Бутилката на масата в градината
остана неотворена.
И тихо сред просторите
съдбите ни различни се разминаха.

Сред вечерта се носеше ухание,
две празни чаши светеха.
Така и не усетихме
звъна в нощта под звездното сияние.

КРЕПОСТ

Не съм виждал никъде толкова много светулки
и такъв аромат на закъснели липи.
О, тук съм далеч от света, от слова богохулни,
тук самотен от мойта чаша ментална отпих.

Крепостта не познавам, никого тук не очаквам,
в нея отдавна живял съм – почти в старостта.
В тялото трусове идват – все по-силни от мрака
и светулките весело в душата блестят.

МЪЛЧАНИЕ

Оскверни се всяко тайнство, всяка тайна,
пусти са, без дух са вече сетивата.
Не признават ни свещено, нито святост.
Чистотата днес не съблазнява, майко.

Идват – няма вече близко и далечно.
Истината – пръстите каквото пипнат.
Разрушават, майко, всичко ще съсипят.
И мълчат в небето моите братя млечни.