ЗЕМНО ЖИЛИЩЕ
превод: Георги Ангелов
ЗЕМНО ЖИЛИЩЕ
Живея в картонена къща,
дом от пясък, въздушен замък,
и изпращам минутите, очаквайки
падането на стените, удар от мълния,
небесна поща с последно предупреждение,
присъда, дошла в крилата на осите,
заповед като кървав бич,
развял по вятъра пепел от ангели.
Тогава ще загубя земното си жилище
и отново ще се пробудя разголен.
Рибите и предутринните звезди
ще продължат своя ход по отвратените небеса.
Всичко, предишните цветове, птици или имена,
отново ще станат единствено шепа нощ.
И върху остатъците от цифри и пера,
върху тялото на любовта, изтъкано от музика и плод
ще пада накрая, като сън или сянка,
прах без памет.
ПУСТИНЯТА ВЪТРЕ
Шапката от облаци
не подхожда на акацията.
Разгневена мушица влита
в двореца си в тинята,
роса танцува
над руините
на света.
Акацията се затваря в себе си,
вслушва се в диханието си.
Търси под земята
сърцето си от мъх, сърце от охлюви.
Нейните стари, лошо скрити ръце даряват
овални монети на хиляди,
за да си купят небе.
Птица възвестява
истински плод.
Със стъклена сричка
тя не пита нищо.
Аз дъвча горчивия лист
от коката на живота.
Какво чакам? Някога
живя чучулига
в моята гръд,
днес – голям гроб от пясък.
Всички безплодни години
лежат погребани
под скалата.
Неразшифрованите петроглифи
на твоите отпаднали очи:
о, поразителен знак за безкрайност!
Вие вятър:
блуждаещият бог на праха
се превръща в кактус,
в роза от пясък.
Птица упорито
модулира един и същи въпрос,
на който никой не отговаря.
