Донка Йотова

ОПАСНАТА БОЛЕСТ ХЕМОФИЛИЯ НА ЦАРЕВИЧА АЛЕКСЕЙ

Поради ранната смърт на Жорж Жудин габаревци имат бегли спомени за него – слабичък младеж, “жълт като стъкло”. Знаят от доктора, че е болен от туберкулоза. На Лалка и на брат й Марин прави впечатление, че той се храни заедно с г-жа Нора и доктора. Нещо повече, приготвя салатите, готви. Докторът ги успокоява, че Жорж не е бацилоносител. Лалка се съмнява, че Жорж е брат на Нора, изхождайки от нейното непреклонно отношение към него при свършването на някои неотложни домашни работи при положение, че е болен.
Царевичът Алексей заради заболяването си е бил глезеното и толерираното дете в семейството на Романови, докато към дъщерите си царица Александра е била взискателна и от малки ги приучава да не стоят без работа. Момичетата се занимават с музика, рисуване, ръкоделие, учат езици. Тя е по-благосклонна към леността и мързела, които често проявява Алексей. Понякога го домързява даже да си попълни дневника за деня и това често прави някоя от сестрите му. Лалка възразява: “Ако Жорж й беше брат, и да е болен, нямаше ли поне малко да го щади, а не да се отнася към него като към слуга”. Не като слуга, а като към човек, който неведнъж е бягал от задълженията си.
Друг е въпросът как се е проявявала болестта при Алексей. Известно е, че той носи по наследство от прабаба си, английската кралица Виктория, опасната болест хемофилия, която се предава от майките само на мъжете в рода и при която кръвта не може да се съсирва. Всеки оток, подутина, синина, водещи до подкожно скъсване на кръвоносен съд, могат да предизвикат бавно изтичане на кръв в околните тъкани. Вместо кръвта бързо да се съсири, тя продължава да се оцежда и може да доведе до образуването на оток или хематом, понякога с размери на портокал или грейпфрут. По онова време още не е била известна практиката за преливане на кръв или на вкарване в организма на отделни нейни съставки, които предотвратяват кръвотечението. В крайна сметка, кожата и тъканите набъбват, налягането върху повредения кръвоносен съд се увеличава, кръвотечението затихва и се образува съсирек. След това в продължение на няколко седмици става процес на обратна абсорбция, свиване и кожата става жълтозелена. Затова и габаревци казват за Жорж, че е слабичък младеж, “жълт като стъкло”.

И все пак, режейки салатите вкъщи, има опасност Жорж да се пореже и както кръвта не може да се съсири, да се случи нещо драматично. Но се оказва, че обикновена драскотина на палеца не представлява опасност. Малки прорези и рани на повърхността на тялото се лекуват в тези случаи с помощта на стегната превръзка.
Стресът, който преживяват от този факт Николай и Александра, е голям. Има автори обаче, които обръщат внимание на това защо наследствената болест, която носи принцеса Аликс фон Хесен-Дармщат и която не е тайна, не е предотвратила този брак. Никой не се е възпротивил, че от него ще се чака наследник на династията Романови, който един ден ще трябва да се възкачи на престола. А е известно, че подобни индивиди, боледуващи от хемофилия, имат кратък живот. Жорж-Алексей умира на 26 години в Габарево.
Страховете на родителите за престолонаследника ловко са използвани от Распутин. Някои автори посочват, че способността му да лекува царевича е била съзнателно преувеличена от самия него. Арон Симанович, личен секретар на Распутин, в книгата си “Распутин и евреи” пише: “Распутин успя да внуши на царя, че болестта е опасна до 18-годишна възраст, след което момчето ще се избави напълно от заболяването”.
Сбъдва ли се това пророчеството на Распутин?
Това, което най-много е измъчвало детето, са били болките от кръвотечението в ставите, което е довеждало до натиск на нервните окончания, от което те са били нетърпими. Не винаги причината за травмата е била очевидна. Но се е случвало детето да се събуди и да започне да вика: “Мамо, днес не мога да ходя!”. Или да се оплаче, че не може да прегъне лакътя си. Сърцераздирателни са били виковете на детето към майката за помощ. Викат лекар, слагат лед, произнасят се молитви, но нищо не помагало. Последното средство за облекчаване болките на детето виждат в сибирския селянин Григорий Распутин, който сякаш бил надарен с някаква чудодейна сила да изцелява със своята вяра.
Когато Алексей навършва пет години, двама матроси трябвало да охраняват детето денем и нощем и когато болестта се обостряла, са го носили на ръце. И това продължава късно, до десетата година на момчето, и е запечатано на много фотографии. Виждаме го на снимки, където Николай II носи Алексей на видима възраст 7-8 години. Палачите казват, че когато са подкарали царят, семейството му и прислугата, останала вярна докрая на своите господари, Николай II е носел на ръце малко момченце. На снимките 14-годишният Алексей съвсем не изглежда на малко момченце, но за това по-нататък.
Непосредствено преди да вземе решението за абдикация в полза на сина си, царят се консултира с проф. С. А. Фьодоров и го моли да отговори на въпроса му какви са изгледите за здравословното състояние на Алексей в бъдеще. Лекарят заявява: “Страхувам се, че той ще доживее до 16-годишна възраст, не повече”.
Друг автор (Харкейв) приписва на проф. Фьодоров отговора: “Алексей ще живее до 40 години”. Когато Николай II казва, че иска да бъде близо до малолетния цар, “да живее близо до Алексей и да го възпитава”, проф. Фьодоров му възразява, че едва ли новата власт ще разреши на малолетния цар да остане при баща си. Тогава Николай взема решението да се отрече от трона в полза не на Алексей, а на брат си Михаил.
Дали само заради това, че няма да бъде близо до сина си, царят се отказва от трона? Той е в Могильов, в Генералния щаб. Тук са и военният министър, и свещеник Г. А. Шавелски, протопрезвитер на руската армия и флота, когото Николай II обичал да настанява до себе си, когато пребивавал в Генералния щаб (по-късно в спомените си, издадени в Ню Йорк през 1954 г., свещеникът ще разкаже за своето общуване с Николай II). Тук трябва да е и Замяткин от охраната на царя. И както сам казва пред Петър Петров в болницата в Балчик, че лично се е заклел пред царя, пред военния министър и пред духовно лице, че ще изведе двете царски деца, макар това да става по-късно. По-късно – това е времето на принудителното пребиваване на царското семейство в Тоболск след ареста в Царско село (под арест в Александровския дворец са от 22 март 1917 г. до 14 август, когато отпътуват за Тоболск). От дневниците на Николай и Александра става ясно, че докато семейството живее в Тоболск, Алексей се чувства прекрасно. През април обаче той замъкнал шейната си на горната площадка на стълбището и се спуснал с нея по стълбите. Удря се лошо и започва кръвотечение в слабините. През последните четири месеца до убийството на Романови на 17 юли, детето не е можело самостоятелно да се придвижва. Когато в Тоболск идва кавалерийски отряд със заповед да се достави императорското семейство в Москва, Алексей е твърде болен и затова го оставят в Тоболск. Всъщност не за Москва, а за Екатеринбург тръгват царят, царицата и дъщерята Мария, а по-възрастните дъщери, Анастасия и няколко прислужници остават с възпитателя на царевича Жиляр и един лекар при Алексей.
Странно е поведението на Александра, която обикновено бди неотклонно над Алексей, в края на пребиваването в Тоболск. Това прави впечатление и на някои автори. Ето какво пише Амалрик Андрей в “Царят и Распутин” (сп. “Факел”, бр.3/1993): “Има свидетелства, че най-малкото към края на живота си Александра Фьодоровна е придавала по-голямо значение на държавните работи, отколкото на здравето на Алексей. През април 1918 г., когато Николай неочаквано е откаран от Тоболск, тя изоставя болния си син и заминава с мъжа си от страх, че без нея “пак ще го накарат да направи нещо, както вече веднъж го накараха”.
Ако приемем, че двете царски деца са изведени от Тоболск и са заменени с двойници, това оправдава и поведението на царицата. Сигурността на царевича е осигурена, тя вече може да се втурне в оправянето на държавните дела. И тя се втурва с неочаквана решителност да помогне на съпруга си.
След три седмици Алексей пристига с останалите при родителите си в Екатеринбург. През цялото време до разстрела, докато са затворени в Ипатиевия дом, повечето време Алексей прекарва на леглото в спалнята на Николай и Александра. Перипетиите на момчето не свършват с лудорията да се спусне с шейната по стълбите и да се удари лошо. В своя дневник царицата отбелязва: “Бейби се събуждаше на всеки час от болка в коляното, той стъпи накриво и го повреди, когато лягаше в леглото. Сега той не може да ходи. Него го носят. От началото на болестта е загубил четиринадесет фунта (6350 гр. – бел.авт.)”.
В нощта преди разстрела на 17 юли главният палач Юровски повежда царското семейство и прислугата надолу по стълбището през вътрешния двор към сутерена на къщата, където всички са избити. Николай отнася на ръце сина си, тъй като той не е бил в състояние да върви сам. В своята книга “Романови. Последната глава” журналистът Роберт К. Масси пише: “Страдащият от хемофилия Алексей, слабичко мускулесто момче, тежал осемдесет фунта (36 кг. – бел.авт.), но царят, носейки сина си, нито веднъж не се спънал”. Палачите в своите показания обаче не говорят за голямо момче, в случая 14-годишно, а за момченце, за малко дете.
Засега ние можем да сравняваме само снимката на Жорж с тези на Алексей и всеки път да се уверяваме, че става въпрос за едно и също лице в различни възрасти. Приликата е очевидна. Нещо повече, вдясно под долната устна на снимката на Жорж и тези на Алексей ясно се виждат подкожни бучици на едно и също място. За тези характерни образувания при хемофилията вече говорихме. Но какво става с проблемите със ставите, които съпровождат детето от най-ранна детска възраст и се налага да се наемат постоянно хора, които да го носят на ръце?
В разговора, който водих с Марин Илиев, стана дума и за това. На въпроса ми как изглеждаше Жорж, той отговори така: “Вървеше изправен като топола, елегантен. Беше спретнат, много обичаше да се стегне, избръснат и с едно малко кученце, черно…” Попитах го дали не се е движил с бастун. Оказа се, че е носил малко тъничко бастунче като на денди, но както каза Марин Илиев, по-скоро да се брани от селските кучета. В Габарево Алексей идва вече 19-20-годишен. Дали пък не се е сбъднало едно от пророчествата на Распутин? Отново ще цитираме Арон Симанович, неговия личен секретар: “Распутин успя да внуши на царя, че болестта е опасна до 18-годишна възраст, след което момчето ще се избави напълно от заболяването”. По всичко изглежда, че при Жорж-Алексей е настъпило значително подобрение, защото в Габарево той няма вид на инвалид. Но болестта си е болест и смъртта го настига твърде млад, както става при хора, които страдат от хемофилия. В случая индивидът умира на 26 години.
Роберт К. Масси продължава да разсъждава в своята книга напълно логически: “Трудно е човек да си представи страдащо от хемофилия момче да остане живо след разигралата се в Екатеринбург кървава касапница. Дори да се предположи, че Алексей по някакво чудо се е спасил и са го извели на хиляди километра в надеждно място, все едно далечните перспективи за него са оставали неутешителни. Хемофилиците, които се раждат в началото на века, прекарват по-голямата част от живота в леглото и в инвалидни колички. А техните крайници остават осакатени и изкривени от постоянното кръвотечение в ставите. Много от тях не са доживявали до двадесет, а болшинството не са достигали и до тридесет години. Днес хемофилията се лекува, но не се излекува”.