Петър Ковачев

Петър Христов Ковачев, български прозаик и поет, е роден на 4.07.1941 г. в село Реселец, Плевенско. Завършва висше образование в СУ “Климент Охридски”. Първия си разказ печата като ученик в списание “Родна реч” през 1957 г. По-късно публикува във вестник “Студентска трибуна”, “Софийски университет”, “Литературен фронт”, сп. “Септември”, “Пламък”, “Мизия” и др. Работи като журналист във в. “Септемврийска победа”, Плевен (1966-1967), нещатен кореспондент на в. “Литературен фронт” и като драматург на Кукления театър в града (1972-1981). Автор на разкази, очерци, литературнокритически етюди, рецензии, творчески портрети, стихове, на куклените пиеси “Маминото детенце” и “Законът на джунглата”, както и на драмата “Стая №304”. Превежда пиесата на А. С. Пушкин “Приказка за попа и неговия слуга Глупан”. Умира на 25 декември 1981 г. Посмъртно са публикувани книгите “Отива си денят” и „Съобщавам, че съм жив”. Баща на режисьора Роберт Ковачев. От 2010 г. в Плевен се провежда национален конкурс на негово име.


Публикации:


Поезия:

МИГ/ брой 22 юли 2010

ЕЛЕГИЯ/ брой 91 януари 2017


Проза:

ЗЪМЯ/ брой 24 декември 2010