Дмитрий Урнов

Дмитрий Михайлович Урнов, руски литературовед, критик, шекспировед, виден специалист по класическа английска литература е роден на 1.01.1936 г. в Москва. Завършва Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”(1958), от същата година работи в Института за световна литература “А. М. Горки” (ИМЛИ). През 1988 -1992 г. е главен редактор на сп. «Въпроси на литературата», през 1990-1991 г. е и завеждащ катедрата по световна култура към Московския институт за международни отношения (МГИМО). Доктор на филологическите науки (1983), професор (1983), член на Съюза на писателите (1972). Първите му отпечатани трудове са през 1958 г. Урнов се обръща към проблемите на шекспирознанието още в началото на 60-те г., задълбочено изследвайки ги в кандидатската си дисертация “Пушкин и Шекспир”, защитена в ИМЛИ през 1966 г. Най-големите му изследвания са публикувани в съавторство с баща му - известният изследовател на английската литература Михаил В. Урнов (1909-1993). Научните му интереси са свързани с английската и американската литератури. Книги: “Шекспир. Неговите герои и време” (1964), “Шекспир. Движение във времето” (1968), “Писателят в съвременното буржоазно общество” (1974); “Литература и движение на времето (Из опита на английската и американската литература през ХХ век) (1978) (и четирите съвместно с М. Урнов), “Джеймс Джойс и съвременният модернизъм” (1964), “Как е възникнала “Страната на Чудесата. За Луис Карол” (1969), “Робинзон и Гъливер. Съдбата на двама литературни герои” (1973), “Джоузеф Конрад” (1977), “Дефо” (1978, 1990), “Литературното произведение в оценката на англо-американската нова критика” (1982), “Неистовият Том, или Изгубеният прах” (1989) - за американския философ и публицист Томас Пейн, “Пристрастия и принципи” (1991). Като критик високо оценява поета Анатолий Передреев. Автор на книги за конете и конния спорт. Член на КПСС (от 1979). От 1991 г. преподава в САЩ. Член на редакционния съвет на сп. “Роман-газета”. Живее в Москва.


Публикации:


Публицистика:

СРЕД ШУМА НА ГОЛЕМИЯ ГРАД/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011