Тимур Зулфикаров

Тимур Касимович Зулфикаров, руски поет, прозаик, драматург, е роден на 17. 08. 1936 г. в град Душанбе (Таджикистан). Баща му Касим Зулфикаров е бил високопоставен партиен работник, репресиран през 1937 г. Майка му Л. В. Успенская е известен таджикски филолог, професор. Завършва Литературния институт “М. Горки” през 1961 г. Автор на 30 книги с проза и поезия, тиражът на които е над 1 милион екземпляра. Сред тях са: «Поеми за странствания» (1980); «Две легенди за любовта» (1980); «Мъдреци, царе, поети» (1983); «Емири. Мъдреци. Поети» (1983); «Таттабубу» (1984); «Ловът на цар Бахрам-Хур Сасанид» (1986); «Завръщането на Настрадин Ходжа» (1987); «Първата любов на Настрадин Ходжа » (1989); «Земните и небесни странствания на поета» (1990); «Любов, мъдрост, смърт на дервиша» (1990); «Лазурният странник на златния път» (1991); «Избрано» (1992); «Книга за смъртта на Амир Тимур» (1998); «Аленият циганин» (1999) «Суфийски Декамерон» (2000); «Лазурният странник» (2002); «Камъкът на апокалипсиса» (2003); «Златните притчи на дервиша» (2004); «Златните притчи на Насредин Ходжа» (2004); «Кораловата змия» (2005); «Книга за Детството на Иисус Христос» (2006) и др. Широка известност придобиват романите му за легендарния Настрадин Ходжа, Омар Хаям, Иван Грозни, Амир Тимур и монументалното повествование за живота и задгробните пътувания на съвременния поет — «Земните и небесни странствания на поета». Това съчинение е наградено с премията «Колц» (Англия) за «най-добър роман на Европа—1993». Основните му произведения са преведени на 12 езика. През 2004 г. получава наградата «Ясна поляна» за книгата «Златните притчи на Насредин Ходжа», през 2005 г. — Националната награда «Най-добра книга за 2005» (романът–мит «Кораловата змия»). Работи в областта на драматургията за театъра и киното. Автор на сценариите на повече от двадесет художествени и документални филма, много от които наградени на международни фестивали. Лауреат на наградата «Хартли–Мерил» (Холивуд) за «най-добър сценарий» (1991). Световна известност получават филмите: «Човекът тръгва след птиците» (реж. А. Хамраев, 1974) — МК в Делхи, приз «Сребърен паун»; «Черната Кокошка или Подземните жители» (реж. В. Грес, 1980) — Главен приз на Московския МК; «Миражите на любовта» (реж. Т. Океев, 1986) — приз «Златна сабя» — МК в Дамаск. В различни години за творчеството му пишат критици като Лев Аненски, Вл. Бондаренко, А. Кеворкян, В. Коркин, В. Плетнер и други. Публикувани са над сто рецензии и есета за творчеството му в големите вестници и списания. Живее и работи в Москва.


Публикации:


Проза:

ПЕСНИТЕ НА ДЕРВИША/ брой 30 юни 2011

В НЕОБЯТНИЯ ПЯСЪК НА ЖИВОТА/ брой 33 октомври 2011 


Интервю:

ТИМУР ЗУЛФИКАРОВ: «РАЙСКИТЕ ПЕСНИ СЕ ПЕЯТ В АДА…»/ Разговорът води Нина Шевцова/ брой 27 март 2011


За Тимур Зулфикаров:

СЛЪНЦЕТО НА МЪРТВИТЕ/ автор: Елдар Ахадов/ брой 24 декември 2010


Събития:

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОЕТИЧНИЯ КОНКУРС „ОЗАРЕНИЕ”/ брой 30 юни 2011