Киркор Папазян
Киркор Ховсеп Папазян, български поет, е роден през август 1936 година. Баща му е потомствен бижутер, а майка му Шахине - домакиня. По майчина линия е внук на известния български офицер и адвокат подполковник Гарабед Вартазармян и племенник на първия български комендант на град Дойран полковник Бохос Бохосян. Завършва арменското училище, което понастоящем носи името “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, и гимназия в родния си град Пловдив, а след това и българска филология в Софийския университет. За кратко е учител, след което се посвещава на редакторска и журналистическа дейност. Работи в издателство “Христо Г. Данов”, във вестник “Хасковска Трибуна”, и след това, до смъртта си, като редактор в Радио “Пловдив”, където прави предавания с участието на значими писатели и интелектуалци на града. Създава множество предавания, като по-известни са “Алманах Марица” и “Шушу-мушу, между нас да си остане”, предавани години наред в българския ефир. Автор на поетичните книги “Отговор” (1968), “Сега” (1985), посмъртно излизат “Там” (1994) и краткостишията “Голи и непогалени” (1997), както и на много очерци, преводи в печата. Умира през март 1993 година след продължително боледуване от левкемия.
Биографична справка: по материали на в. “Парекордзагани цайн” и др.
Публикации:
Поезия:
ИЗ “СЕГА” (1985)/ брой 24 декември 2010
ИЗ „ТАМ” (1994)/ брой 26 февруари 2011
ИЗ „ТАМ” (1994)/ брой 74 юни 2015
ИЗ „НАЧАЛО” (1968)/ брой 105 април 2018
Критика за Киркор Папазян:
