Киркор Папазян

Киркор Ховсеп Папазян, български поет, е роден през август 1936 година. Баща му е потомствен бижутер, а майка му Ша­хине - домакиня. По майчина линия е внук на известния български офицер и адвокат подполковник Гарабед Вар­тазармян и племенник на първия български комендант на град Дойран полковник Бохос Бохосян. Завършва арменс­кото училище, което понастоящем носи името “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, и гимназия в родния си град Плов­див, а след това и българска филология в Софийския уни­верситет. За кратко е учител, след което се посвещава на редакторска и журналистическа дейност. Работи в изда­телство “Христо Г. Данов”, във вестник “Хасковска Три­буна”, и след това, до смъртта си, като редактор в Радио “Пловдив”, където прави предавания с участието на значими писатели и интелектуалци на града. Създава множество предавания, като по-из­вестни са “Алманах Марица” и “Шушу-мушу, между нас да си остане”, предавани години наред в българския ефир. Автор на поетичните книги “Отговор” (1968), “Сега” (1985), посмъртно излизат “Там” (1994) и краткостишията “Голи и непогалени” (1997), както и на много очерци, преводи в печата. Умира през март 1993 година след продължител­но боледуване от левкемия.

Биографична справка: по материали на в. “Парекордзагани цайн” и др.


Публикации:


Поезия:

ИЗ “СЕГА” (1985)/ брой 24 декември 2010

ИЗ „ТАМ” (1994)/ брой 26 февруари 2011

ИЗ „ТАМ” (1994)/ брой 74 юни 2015

СПОМЕН/ брой 96 юни 2017

ИЗ „НАЧАЛО” (1968)/ брой 105 април 2018

ИЗ „ОТГОВОР” (1968)/ брой 159 юни 2023


Критика за Киркор Папазян:

КИРКОР ПАПАЗЯН/автор: Владимир Янев/ брой 9 май 2009