Аркадий Аверченко
Аркадий Тимофеевич Аверченко, руски прозаик, драматург, театрален критик, (“Руският Хашек”, “Руският Марк Твен”), е роден на 15.03. (27 н.с.) 1880 г. в град Севастопол в семейството на дребния търговец Тимофей Петрович Аверченко и Сузана Павловна Софронова (или Романова), дъщеря на бивш войник от Полтавско. Родителите на писателя са православни. В семейството той е единствен син, има шест сестри. В детските години познава недоимъка и лишенията. Получава домашно възпитание, тъй като поради слабото си зрение и влошеното здраве не може да учи в гимназия (завършва по-късно само два класа в гимназията на Севастопол). При нещастен случай като дете в Харков силно поврежда лявото си око. Пристрастява се към четенето. На петнадесет години постъпва на работа като младши писар в частна транспортна кантора. След година напуска Севастопол и става служител в канцелария в Брянския рудник, където работи четири години (1896-1900). През 1900 г. пристига в Харков (ръководството на рудника е изпратено там) и служи в Брянското акционерно общество. На 31. 10. 1903 е публикуван първият му разказ “Как застраховах живот” в харковския вестник “Южен край”, но Аверченко счита за свой дебют разказа “Праведник”, появил се в “Списание за всички” (1904). През 1905 г. става сътрудник на сатиричното списание “Харковски будилник”, а през 1906-1907 редактира сатиричното списание “Штик”, почти изцяло представено с негови материали. След закриването на списанието ръководи следващо – “Меч”, също скоро закрито (1907). На 24. 12. 1907 г. пристига в Петербург и сътрудничи в сатиричното списание “Водно конче”(Стрекоза)”, по-късно преобразувано в “Сатирикон” (1908 - 1913). От 1913 г. става постоянен редактор на това популярно ежеседмично издание (от 1913 г. – “Нов Сатирикон”). Двата сатирични ежеседмичника “Сатирикон” и “Нов Сатирикон” излизат от 1913 до 1918 г. В “Сатирикон” блестящо се проявява уникалната му дарба на редактор – рядкото му умение да обедини редица талантливи хора. На списанието сътрудничат художниците Ре-ми (Н. Ремизов), Яковлев, А. Радаков, А. Юнгер, Н. Алтман, А. Бенуа, Д. Митрохин, Л. Бакст, М. Добужински, И. Билибин; хумористите Аркадий Бухов, Тефи (Н. Бучинская), Осип Димов; поетите Пьотр Потомкин, младият Владимир Маяковски, Саша Чьорни, С. Городецки, Манделщам; прозаиците Л. Андреев, А. Куприн, А. Толстой, А. Грин. Освен списанието излиза и “Библиотека на Сатирикон”: през 1908–1913 са публикувани около сто книги с общ тираж над два милиона, включително първият сборник с разкази на Аверченко “Веселите стриди” (1910), който за седем години е преиздаван 24 пъти. През 1910 г. излизат три книги на Аверченко, направили го известен на цяла четяща Русия: “Веселите стриди”, “Разкази (хумористични)” (книга І), “Зайчета по стената” (книга II). “…на автора им е отредено да стане руският Твен…”, - проницателно отбелязва В. Полонски. Излезлите през 1912 г. книги “Кръгове по водата”, “Разкази за оздравяващи” и “Чудесии” го утвърждават като “крал на смеха”. През 1910-1912 г. Аверченко неведнъж пътува по Европа с приятелите си-сатириконци (художниците А. А. Радаков и Ремизов). Тези пътешествия са описани в книгата му “Експедиция на сатириконци в Западна Европа” (1912). В годините на Първата световна война издава книгите “Синьо и златно”, “Вълчи ями”, “Пет куфара”. Приема Февруарската, но не и Октомврийската революция. През август 1918 г. болшевиките закриват “Нов Сатирикон”. За да се върне в родния Севастопол (в Крим, завзет от белите), Аверченко трябва да прекоси окупираната от немците Украйна. Бягайки от Петроград, писателят минава през Москва, Киев, Харков, Ростов на Дон, Екатеринодар (сега Краснодар), Новоросийск, Мелитопол… В началото на април 1919 г. пристига в Севастопол. От юни 1919 г. работи във вестник “Юг” (впоследствие “Юг России”), сътрудничи на в. “Приазовски край”, агитира в подкрепа на Доброволческата армия, организира публични четения на свои разкази (едновременно е четец, артист и конферансие), завежда литературната част на театъра-кабаре “Дом на Артиста”, пише пиесите “Лекарство от глупостта” и “Игра със смъртта” (комедия в три действия), а през април 1920 г. организира свой театър – “Гнездо на прелетните птици”. По-късно в Константинопол този театър, заедно с кабарето на Александър Вертински “Черната роза”, става много популярен в емигрантската среда. През 1920 г. Аверченко успешно гастролира с театъра си в Крим, изнася концерти в Балаклава, Евпатория и Симферопол. Преди отпътуването си от Севастопол зад граница успява да издаде сборникът с разкази и фейлетони “Нечиста сила”. Един от екземплярите на книгата достига до САЩ, където сборникът е преиздаден през 1921 г. На 15. 11. 1920 г. Севастопол е завзет от червените. Няколко дни преди това - на 10. 11. 1920 г. писателят емигрира с кораб от Севастопол за Константинопол. През 1921 г. в Париж публикува сборника си с памфлети “Дузина ножове в гърба на революцията”, наречен от Ленин “много талантлива книжка … на озлобен до умопомрачение белогвардеец”. Той е последван от сборника “Дузина портрети във формата на будоар”. На 13-15 април 1922 г. Аверченко е в София, после в Белград. В София театралната му трупа “Гнездо на прелетните птици” дава две представления, посрещнати топло от публиката. На 17 юни 1922 г. се установява в Прага: живее в хотел в центъра на града, на Вацлавския площад. Много пише и публикува. За кратко предприема гастроли в Германия, Полша, Румъния, Прибалтика (Литва, Латвия, Естония), участва в руските вестници на балтийските страни. През 1923 г. берлинското издателство “Север” издава сборника му с разкази “Записки на наивника (Емигранти в Константинопол)”. В Чехия Аверченко веднага става популярен; творческите му вечери минават с шумен успех, а много негови разкази са преведени на чешки. Работейки в известния вестник “Prager Presse”, написва множество разкази, в които се чувства носталгията и огромната му болка по стара Русия. Публикува книгите “Кипящ котел” (1922) и “Дванайсет портрета на знаменити хора в Русия”. В последния период от творчеството му се появяват сборниците с разкази: “Деца”, “Смешно в страшното”, “Почивка върху коприва”, “Аз в Европа”, “Разкази на циника”. В емиграция книгите му излизат на руски в Прага, Берлин, Париж, Константинопол, Шанхай, Варшава, Загреб, София, Вашингтон. Снима се в два филма, които, за съжаление, се изгубват още през първата четвърт на 20 век. Последната творба на писателя е хумористичният роман “Шегата на мецената”, написан в Сопота през 1923 г. и издаден през 1925 г. в Прага, вече след смъртта му. През 1924 г. понася тежка операция по отстраняване на окото, след която дълго не може да се съвземе. Лекарите му забраняват да работи. Скоро рязко прогресира заболяване на сърцето. Умира в градската болница на Прага на 12 март (н.с.) 1925 г., не доживява с няколко дни до своята 45-годишнина. Погребан в Прага на Олшанското гробище. В завещанието си поръчва да го погребат така, че прахът му да може да се пренесе в родината. В годините на социализма в Русия са издадени “Хумористични разкази” (1964). На български език са публикувани негови творби в сборника “Сатириконци” (1984, изд. Хр. Г. Данов), книгата “Насладите на живота” (2008, изд. Кронос) и др. В наши дни животът на писателя е проучен задълбочено от к.ф. н. Виктория Дмитриевна Миленко в книгата й “Аркадий Аверченко” (2010, М., Молодая гвардия, серия ЖЗЛ).
Сайтове с творби на Аверченко:
http://www.arkadiyaverchenko.ru/component/option,com_frontpage/Itemid,1/
http://www.russianresources.lt/archive/Aver/Aver_0.html
http://az.lib.ru/a/awerchenko_a_t/
http://ocr.krossw.ru/html/averch/
Публикации:
Проза:
ПЛЪХ ВЪРХУ ПОДНОС/ превод: Татяна Любенова / брой 24 декември 2010
