O.Хенри

О.Хенри (О. Henry), истинско име - Уилям Сидни Портър (William Sidney Porter) (11.9.1862, плантация, недалеч от гр. Грийнзбъро, щата Северна Каролина, - 5.6.1910, Ню Йорк) американски писател-реалист, се ражда в разгара на Гражданската вйна. Когато е на 3 години, майка му умира от туберкулоза. Баща му Олджърнън Сидни Портър, потомствен провинциален лекар, обеднява – пациентите му са също като него бедни войници от армията на злополучната Конфедерация. Малкият Били е взет под опеката на леля си по бащина линия – Лина, тя остава в продължение на 17 г. негов настойник. През 1876 г. завършва частното й начално училище, където чете Омир, Чосър, Тенисън, Шекспир, Хенри Джеймс, Библията, “1001 нощ”. Записва гимназия, но през 1879 г. започва работа като счетоводител в чичовата си дрогерия в Грийнзбъро, по-късно (1881) се дипломира като фармацевт. През 1882 г. заминава за степите на Дивия Запад - работи 2 г. в ранчо в Тексас – там тихият, добре възпитан младеж е кравар, готвач, пощальон, като същевременно се и самообразова (английски поети, романисти, историци, прочутия речник на Уебстър), спечелвайки уважението на грубоватите необразовани работници. После се установява в градчето Остин и работи в аптека, тютюнев магазин, като служител в земеделското управление, касиер - счетоводител в Първа национална банка в града (от 1891 до 1894). През юли 1887 г. се жени за болната Етъл Естес, която на следващата година му ражда син, починал от туберкулоза почти веднага след раждането си. Година по-късно (1889) се ражда дъщеря му Маргарет (поч. 1927). Първите му литературни опити са от началото на 80-те г. на века. През 1894 г. в Остин става редактор на седмичния хумористичен вестник “The Rolling Stone” (“Търкалящи се камъни”), в който са публикувани първите му разкази, очерци и стихове. Всъщност цялото съдържание на вестника е негово дело. През 1895 г. изданието банкрутира, начетен и уволнен е и от банката, съден за липса на сериозната за времето сума от 850 долара, но оправдан от съдебните заседатели. Биографите на писателя и досега спорят, бил ли е виновен или не. От една страна, се нуждаел от пари за лечението на болната си жена (и за издаването на “Rolling Stone”), от друга - касиерът Портър е уволнен от банката през декември 1894 г., а липсата е установена едва през 1895, при това собствениците на банката явно са били замесени в нечисти сделки. След предварителното следствие Портър се мести със семейството си в Хюстън, където продължава журналистическата си кариера във в. “Дейли пост”, за който пише социално сатирични миниатюри, по-дълги хумористични разкази и политически карикатури. Получавайки призовка от съда за възобновеното си дело, в паниката си писателят допуска грешка - заминава за Ню Орлеан (февруари 1896), а после за Хондурас, Мексико и, както гласят непроверените и досега легенди, обикаля цяла Латинска Америка. След половин година – през 1897 г., се връща в САЩ поради смъртоносното заболяване на жена си, която скоро умира от туберкулоза на 25.07.1897 г. През 1998 г. е осъден на 5 г. затвор по обвинение във финансови злоупотреби. Периода април 1898 - юли 1901 г. прекарва като затворник № 30664 в затвора Кълъмбъс в щата Охайо, където работи като аптекар в затворническата болница, пише разкази по време на нощните си дежурства, за да издържа дъщеря си, и които по нелегален път изпраща в списания. Именно в затвора взема псевдонима О.Хенри (1899). Три разказа са отпечатани в ню йорската преса в големи тиражи. Освободен е предсрочно (“за добро поведение”) през лятото на 1901 г. Излизайки, Портър казва: “Затворите биха могли да оказват известна полза на обществото, ако то избираше кого да затварят тук.” През пролетта на 1902 г. (след 8-месечен престой при роднини в Питсбърг) се мести в Ню Йорк заедно с 12-годишната си дъщеря Маргарет. Тук създава връзки в най-големите вестници и списания, излизат първите му книги, става един от най-популярните и “модни” американски автори. Първата му книга - романът «Зелки и крале» (1904) - е съставен от сюжетно свързани авантюрно-хумористични новели, чието действие се развива в Латинска Америка. Писателят остро сатирично рисува живота на малка измислена държава в Латинска Америка, в която се разпорежда американски овощен монопол. Най-продуктивна за творчеството му е 1904 (66 разказа) и 1905 (64 разказа) г., когато пише по разказ на седмица за ню йоркския «Сънди уърлд» («Sanday World»), с който сключва договор в края на 1903 г. Разказите му обогатяват вестникарите и издателите, но не и самия О.Хенри – непрактичен бохем, който обаче избягва обществата на литературните си събратя, стреми се към уединение, страни от светските приеми, не дава интервюта. Разказите си, публикувани в периодичния печат, писателят по-късно групира в сборници по тематичен принцип. Разказите му за Ню Йорк съставят книгите: «Четири милиона» (1906) (толкова е тогавашното население на Ню Йорк), «Горящата лампа» (1907), «Гласът на големия град» (1908), «Делови хора» (1910); разказите за Тексас влизат в сборника «Сърцето на Запада» (1907); разказите за приключенията на двама приятели-авантюристи - в книгата «Благородният мошеник» (1908). Приживе писателят публикува и сборниците «Пътищата на съдбата» (1909), «По избор» (1909), както и «Избрано» (1909). Останалите му книги се появяват вече след смъртта му: «Кръговрати» (1910), «Шестици-седмици» (1911), “Оттук-оттам” (1911), «Търкалящи се камъни» (1912), “Отломъци” (1913) и др. Жени се през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман, но тъй като се пропива, жена му го напуска през 1909 г. Последните седмици от живота си прекарва в самота в беден хотел. Боледува, много пие, вече не може да работи. Алкохолът и убийствените темпове на работа го пращат в гроба – умира, неизплатил дълговете си, неоставил никаква вещ, на 48 г. в ню йоркска болница на 5.06.1910 г. от цироза на черния дроб и диабет. Погребението му се превръща в истински охенриевски сюжет. По време на панихидата в църквата нахлула весела сватбена компания, която не разбрала веднага, че трябва да почака пред входа. Приживе издава 10 сборника и стотици къси разказа, скечове, хуморески, фейлетони. Произведенията му обхващат 18 тома - те се отличават с разнообразие от сюжети, изобретателна фабула, привидна простота, лаконичен и достъпен стил, пъстра галерия от герои, неочакван край, завладяващ хумор. В тях истинският герой е «малкият американец» с неговото право на щастие. Въпреки, че е далече от сатиричните разобличения, в някои разкази О.Хенри критикува пороците на капиталистическа Америка. При цялата си оригиналност новелите на О’Хенри са чисто американско явление, те са свързани с националните литературни традиции (от Едгар По до Б. Харт и Марк Твен). В сборника «Постскриптуми» (Postscripts), издаден след смъртта му, са включени фейлетони, скици и хумористични бележки, писани за в. «Поща» (Хюстън, щата Тексас, 1895—1896). Писмата и незавършените му ръкописи свидетелстват, че в последните години от живота си О.Хенри е жадувал за “проста честна проза”, опитвал се е да се освободи от някои стереотипи и “розови финали”, които чакала от него комерсиалната преса. Съдбата на творческото наследство на О. Хенри е не по-малко трудна от личната съдба на У. С. Портър. След десетилетието на слава в началото на 20 век, вече след Първата световна война настъпва време на рязка, дори безпощадна критическа преоценка на творчеството му от литературоведи като Фейджин и Пати. Но от края на 50-те г. на 20 век в САЩ отново се възражда литературоведският интерес към творчеството му. Читателската любов към него си остава неизменна: О.Хенри е най-четеният автор на 20 век. В Холивуд по разкази на писателя е създаден филмът “Фул хаус” (1952). През 1918 г. Академията за изящни изкуства учредява наградата “О.Хенри”, която се дава ежегодно на автор за най-добър разказ, публикуван в американско списание. Нейни лауреати са били Труман Капоти, Фланъри О’Конър, Джойс Каръл Оутс. В България О.Хенри е издаван многократно от 1970 г. насам, превеждан е от Тодор Вълчев.


Публикации:


За О. Хенри:

ГОРЧИВАТА СЪДБА НА ВЕСЕЛИЯ О.ХЕНРИ/ автор:Сергей Дьомкин/ превод: Георги Ангелов/ брой 25 януари 2011

ПСЕВДОНИМ: О.ХЕНРИ/ автор: Роман Федичев/ брой 26 февруари 2011

СРЕД ШУМА НА ГОЛЕМИЯ ГРАД/ автор: Дмитрий Урнов/ брой 29 май 2011