БАЛАДА

Анжела Димчева

БАЛАДА

Да си щастлив е отчайващо просто.

Събличаш страховете от душата си,
оставяш се на падащия вятър
да влезе в атомите на сърцето.
Дъждът помита пясъка от
                    натежалото ти име.
Ти не си роден, не можеш да умреш –
с косите си от борови игли,
с пръсти камъчета от възбудено поточе,
с парещата кръв на някакъв неслънчев,
нерисуван залез – това си ти,
завинаги безкраен…

Да си щастлив преди да разбереш,
че облак с тяло на жена,
ще връхлети на твоя покрив
и ще полети земята в друга орбита,
в гората от изплъзващи се мигове,
с които цялото небе набъбва
след допира на търсещи се устни,
като тези две преплетени брези,
които свалят своите корони,
за да коленичат сред невидимата тлен
на вечното желание…

Да си щастлив дори когато разбереш,
че тъгата е най-жилавият цвят на живота,
че от звуците си избрал усмивката през сълзи,
а косът каца на ръката ти,
защото само той не те е забравил…

Да си щастлив е отчайващо просто,
когато само ти знаеш
тази най-голяма тайна.

1989


* * *

Всяка думичка и мисъл, порив, жест и стон
      са сигнали с мощно електричество,
             които малкото дете кодира
                  в знаците на своето
                         безмълвие
                                и
                                в
                           бъдеще
                           чрез тях
                       ще ни дарява.

1991


бутон за сайт