ЖЕЛЕЗНА РЕКА

Радован Павловски

Превод от македонски: Роман Кисьов

ЖЕЛЕЗНА РЕКА

Да седна и да дъхна на този жежък рид
Злато древно да изровя и със одежда
Царска на стари времена да се явя и викна
Да смъкна луната на земята
И целувки и рожби нейни да намеря
Всичко само на път към Река* където
На връщане от Вселената мене пак ме има
Във топлината на първите думи и зрели къпини
Между девойките и струите на Река
Камъкът хвърлен от Бога тук на прага
Да прекрача
Да се прекръстя

И в съня си да намеря – Слънцето

Това постоянно нещо
Което гледам
И което ме гледа.


*Железна Река – селище в Р. Македония,
където е преминало детството на поета. (Б. пр.)


ЗВЕЗДАТА САМО ВЪВ ЗВЕЗДА
ЩЕ Я НАМЕРИШ

Излязла от бисера на мидата
Морска звезда осветява плаване
Станах тяло на своята мисъл
Път между звезди за първи път
Изправен във времето ще остана
И ако ме потърсят полегналите
Във съня лек да намерят
Тогава някое забравено време
Ще проговори
И един забравен народ
По забравени пътища
Ще се вдигне
И ще потърси своите следи
А ако не ги намери
Във птица ще се превърне
И ще ги опее
А ако слънцето снеме
Във дълбока земя ще слязат
И ще изровят слънцето
Звездата само във звезда
Ще я намерят.


ПЪРВОРОДНИ ЗЪРНА

Морето блъска бреговете
а зърната не се пилеят

Едни са във война, други на трапеза.
Има във Зърната: отпечатък и образ
от моята душа.
Всичко което съм докоснал, помилвал и посял
и всичко което ще видя и ще чуя
там на край света
където се сънува и трудно се пристига
там се влива всичко това.

Морето блъска бреговете.
За завръщане към Неизвестното
зърната първородни пеят
и не се пилеят.


СВЯТО ЗЪРНО

Човек и птица във Времето
завръщат се във Времето. Там
го надлетяват, надзирават
а нито го сеят нито го жънат
нито го докосват
Това е Свято Зърно
и винаги свети
във безвремие във мрак
и на Човека по пътищата
се представя
преобразено във лика на Бога
това Свято Зърно и в земята
и във въздуха и във водата
това Свято Зърно
което във всичко се движи
това Зърно е неподвижно
Планини навързало в гердан
това Свято Зърно
край клепки се изтърколило
и е страж
на моя сън.


ЗЪРНО НА СЪНЯ

Плисва те езеро, а и светец
слиза от икона и копае в стара земя
кара те, ту с молитва ту със
сълза, да покълнеш, да се появиш
ти зърно на съня

което падна от клюна на птицата,
под земята за небето ли жалиш
или изгуби пътищата, та не знаеш
как да се завърнеш във своята земя?


ЗЪРНО НА ПРОМЕНИ

Във подножието на ония които умират
има едно зърно
което се дели на ден и нощ
и пее
малко за живите
малко за мъртвите

И не умира това Зърно. Още от века
във звездния пашкул
на това най-тежко кралство на зърната
час на небе час на земя
постоянно ражда промени
а без промяна живее.


ПРА-МЪЛНИЯ

Не искай от мене да бъда
нито твой слуга нито твой господар:
аз съм Мълния и в мене
няма място за тъга Остави ме
да се появявам и изчезвам
и отново да се появявам
между хората и планетите
да се лутам Не искай от мене
нито чаша вода, а огън аз самата
ще ти дам и когато те родя
не ме моли за прошка –
заедно със тебе всичко ще пребродя.

Пътувай в сън, плавай в океан. Във думи
копай и намери покой
за своята душа, ала мен
ме остави да съм свободна,
това което съм: Мълния на света.


ПОЧИВКА НА МЪЛНИЯТА

Завръща се оттам където отиваме ние
Във всеки живот мълнията е оставила белег
И тежко е нейното семе
За мълнията денят е нощ в която тя спи
Разхожда се по планини и села,
знае как да удари под земята и над земята
Тя която е на слънцето щерка, на земята – майка
тази мълния със цвят червен в нощта
във полусън със гръмотевици се появява
и проговаря и дете прохожда
Тази мълния която има огнена стрела и постеля
със въглен изписва своята песен
и в същото време се разхожда
из стаите на всички времена
Тази мълния която върти на вретено
всички времена
заплете ли се в следобеда
сама от себе си ще изгори
оставяйки след себе си
потоп от светлини.


МЪЛНИИ ОТ ЖЕЛЕЗНА РЕКА

И има една светла билка
която не увяхва.
От кремък е
и във всичко което е мрачно
хвърля искри.

И има едно свято място
откъдето се роят
мълниите на болката.
И има
едно вретено на ветрове
което се върти върху камъните.

Тук във Железна Река
върху покриви от каменни плочи
и върху покриви от слама
птиците от света
пристигат на поклонение
а не да живеят.

Тук годишните времена
се сменят
за да траят
а не да гният.
Оттук мълниите
изпращат
ведрина на света.

Тук
от огненото поле на мълниите
извира Железна Река.


ИСТОРИЯ

Минали са войски и луни
Луни и войски
Оставили са празнина
От една до друга църква
От един до друг кръст
Преплетено е
Небето със слънце
Земята със свещи
Не ходи по моята сянка
Нито пред мене нито зад мене
Пътищата търсят път във мене.


ИМЕТО Е ВРЕМЕ

Времето няма
Нито дати ни години
Нито памет има
Още по-малко
Забрава има
Има страшни нощи и дни
Във нас със слънцето закопани
Времето само време има
Детството само детство има
На кръга на времето стоя
И се въртя
Името е време.


ДУХ

Духът
има око
и капка
от Океана
в окото
на Духа.

Цветът гледа
копае
и слуша

Вик на бик
          Песен на славей.


ГОЛЯМ ЧОВЕК – МАЛКА ЗЕМЯ

Малка земя
в кърпичка да я вържеш
родила е човек
със лице между облаците
Къща не го побира
Тесен гроб са му скроили
Нито тяло има което да остави на земята
Нито има време да умре
Само като пчела със словото бръмчи
Не се знае кое е по-вечно
Цветът или земята.


СВЯТО МЯСТО

Стъпка до стъпка
Стъпка върху стъпка
Да няма място за друго
Само небе и душа
Във земя и в мощи
Да не се разсече със меч плода
Плодът да се разпука от зрялост
Във Вселена да полети.

Охрид, Св. Климент,
30 септември 1995


СВЯТА СЛУЖБА

Постоянно звъня:
ту със слово
ту с камбана.

За камъка,
билката
и детето
звъня.

Когато звъня
тогава и църквичката наша на хълма
расте
и изпълва небето.

И отива отвъд небето с ангела
за да каже
че аз звъня:

събуденото да се досъбуди,
навсякъде да се развидели

макар че се намирам
на ръба на бездната

сам
на свята служба съм
когато звъня.


ЗАПАЛЕНО ДЪРВО

Във моите стъпки играе слънце
Едно запалено дърво във гората гори
а аз преобличам своята сянка
във светлина
за да мога да видя
колко по-далече от мене е
смъртта през която съм преминал.


САМОТАТА НЕ ИСКА ДА БЪДЕ САМОТА
СПОМЕНИТЕ НЕ ИСКАТ ДА БЪДАТ СПОМЕНИ

Едни във други самотни
И неразделни
Спомените не искат да бъдат спомени
Във самотата не сме самотни
На върха на езика кръвта е пълна с топлина
Също както във утробата
През чия ли пещерна врата
Във всеобхватната прегръдка на просторите
Сме излезли със отворена зеница във света
Самотата не иска да бъде самота
Спомените не искат да бъдат спомени.


ПОСЛАНИЕ

Ако умра
Носете ме
На носилка от метафори

Никъде не ме спускайте
От брега на едно море
На брега на друго море
Ме отморете
Разстоянието нека плаче

Ако умра
Не ми затваряйте очите
Продължете любовта
Със нищожности слепи

Ако умра
Не ме носете мъртъв във Река*
Във зеницата на света
Ме заровете.


*Железна Река – селище в Р. Македония,
където е преминало детството на поета. (Б. пр.)


бутон за сайт