Радован Павловски

Радован Павловски, световноизвестен македонски поет, а също така есеист, пътеписец, колумнист, е роден на 23 ноември 1937 г. в Ниш, Сърбия. Неговото семейство се завръща в Железна Река, откъдето произхожда, между Гостивар, Кичево и Поречие – Западната част на Р. Македония, където е преминало неговото детство. Основно образование е завършил в Железна Река, а средно – в Гостивар. Следвал е право и литература в университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие. От 1964 до 1982 г. живее в Загреб, Хърватия, а от 1982 до 1985 г. – в Белград, Сърбия. На 5 март 1985 г. се завръща в Македония, в Скопие, където сключва брак с художничката Юлияна Поповска-Павловска, и където живеят и творят и до днес. Член е на Дружеството на писателите на Македония, на Македонския ПЕН-център, бил е член и на Съюза на писателите на бившата СФРЮ. От 2006 г. е академик, редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Лауреат е на много авторитетни македонски и чужди награди. Американският биографичен институт го провъзгласява за Личност на годината за 1997 г. Радован Павловски получава Световното признание за жизнено дело за 1998 г. (ABI – САЩ). В интернационалното издание „Кой кой е между интелектуалците” на Международния биографичен център със седалище в Кеймбридж – Англия, през 1999 г. е издадена детайлна биография и библиография на жизнения и творчески опус на Радован Павловски. Той става лауреат на Наградата на Международния биографичен център в Кеймбридж – за върховни постижения през ХХ век. Неговата творческа биография е международно призната и е печатана в 26-тото издание на Речника на международни биографии. Автор е на повече от двадесет книги с поезия, между които: „Суша, сватба и преселения” (1961), „Високо пладне” (1966), „Слънце за което змията не знае” (1972), „Пир” (1973), „Зърна” (1975), „Мълнии” (1978), „Стражи” (1980), „Чума” (1984), „Ключове” (1986), „Бог на утрото” (1991), „Ездач на звука” (1995), „Синът на Слънцето” (1999), „Щит” (2001), „На едно око” (2002), „Стрелочник на светлините” – избрано (2004), „Господар на перото” (2006), „Океан във капка” (2008) и др. Много книги с избор от неговата поезия са издадени на английски, френски, руски, чешки, шведски, румънски, сръбски, хърватски, албански, турски, есперанто и др. Творчеството на Павловски е преведено на повече от 50 езика и е включено в различни антологии на съвременната македонска, балканска, европейска и световна поезия. През 2009 г. с марката на две издателства – македонското „Макавей” (Скопие) и българското „Мултипринт” (София) – в България излиза обемен том (с повече от сто) избрани стихотворения от Радован Павловски – „Храм на мълниите” – в подбор и превод на Роман Кисьов.


Публикации:


Поезия:

ЖЕЛЕЗНА РЕКА/ превод: Роман Кисьов/ брой 18 март 2010

СЕЯЧИ/ превод: Роман Кисьов/ брой 32 септември 2011


Критика за Радован Павловски:

ПРИНЦЪТ НА МЕТАФОРАТА, МИТИЧНАТА ЖЕЛЕЗНА РЕКА И ХРАМЪТ НА МЪЛНИИТЕ/ автор: Роман Кисьов/ брой 18 март 2010


АЛБУМ