ТОЙ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ДЕЦАТА, НА СЕМЕЙСТВОТО И НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ

Дъщерята на поета Йордан Стубел разказва

Интервю на Иванка Хлебарова

- Вие носите хубавото българско име Янка. На кого сте кръстена?

- Нося името на баба си Яна, майката на моя баща, но никога не съм я виждала, тя е починала преди да се родя. Тя е от Елена и е втората жена на дядо ми Йордан Бакалов, известен човек в града. Родила е пет деца: Цана, Минчо, Иван, баща ми Йордан и Асен. Най-голямата дъщеря Цана беше женена в Истанбул. А родът на майка ми е от Велико Търново – били са четири сестри и един брат.

- Какво знаете за срещата на баща Ви с майка Ви?

- Майка ми е била учителка по ръкоделие и гимнастика в Трявна. Баща ми заедно с негов приятел д-р Пухлев, след това известен професор, били на почивка в Трявна и вижда отдалеч как на една поляна майка ми занимава децата по гимнастика. След това й изпраща бележка по едно дете в стихотворна форма. Това е неговото първо послание. Така започва тяхната история. Както добре е известно, преди това баща ми е имал продължителна връзка с Дора Габе, която е била с 10 години по-възрастна от него. Много му е помагала, насърчавала го е да пише.

- Какви са първите спомени от баща Ви?

- Баща ми беше човек бохем – весел, обичаше празниците. А майка ми беше по-затворена, но прекрасно се разбираха. Тя повече си стоеше с мен вкъщи, когато той излизаше. Двамата дружаха много със семейството на Ангел Каралийчев и жена му Вела, които им бяха кумове. Чувала съм тяхната история, че Вела е била артистка и не се решавала да се омъжи за Ангел Каралийчев и той я заплашил, че ще се самоубие като се стрелял с фалшив пистолет. Когато се ражда тяхното дете Ани, майка ми е била единствената, допусната до него. Много го пазели. В нашия дом идваха доста писатели. Родителите ми дружаха с критика Владимир Василев и жена му Цвета. Критикът много харесваше неговия цикъл „Сиротински песни”. Те са писани в един по-ранен период, когато е сътрудничел на сп. „Златорог”.

- Какво помните от времето, когато той е работил в Българското радио?

- Бях предучилищна възраст. Евакуираха ни през войната във Вакарел и Нови хан. Той за кратко е бил начело на радиото, но е един от неговите създатели заедно със Сирак Скитник, с когото бяха близки. По това време си е сътрудничил с Орлин Василев. След 9 септември 1944 г. той беше задържан шест месеца, но след това го пуснаха и оправдаха. От този период, през който живяхме на бул. „Скобелев”, срещу училището „Тодор Минков”, си спомням близки връзки на нашето семейство с Георги Караславов, с дъщеря му Яна. Имам с автограф книжки на Георги Караславов, една от тях е „Орлов камък”.

- Йордан Стубел се е познавал със Смирненски. Какво знаете за тази негова дружба?

- Баща ми лично ми е разказвал, че в младостта си е бил беден и двамата с Христо Смирненски са вървели по софийските улици и тогава поетът му рецитира следния стих: „Навън вали и времето се муси, / ала приятно е, другарю Дако, / човек сабале да си позакуси / парче бюрек и чаша топло мляко.” Смирненски, а и други, са го наричали Дако. Той харесваше стиховете на пролетарския поет, харесваше също поезията на Пенчо Славейков. Но веднъж, в един наш разговор сподели, че най-много му харесват стиховете на Вапцаров. С него обаче не се е познавал лично.

- С кои други български творци дружаха Вашите родители?

- Многи близки бяха с Дора Габе. За разлика от Владимир Василев, тя смяташе, че той е преди всичко детски поет. По това време се преместихме да живеем на бул. „Евлоги Георгиев”. Тя идваше у нас. Помня я винаги нагласена, много внимателна и мила към нас. Вела Каралийчева също идваше често у нас. Посещаваше ни и артистът Никола Балабанов. По това време нашето семейство дружеше с Георги Константинов и двете му дъщери – Божанка и Елка. Поддържаше връзки с Никола Фурнаджиев и съпругата му, с Георги Райчев. Знам, че на баща ми много му помагаше Христо Радевски. Срещаха се с Елисавета Багряна и тя подаряваше с посвещения на баща ми много от своите книги.

- Кога разбрахте, че баща Ви пише стихове за деца и как се почувствахте?

- Бях вече втори клас ученичка в училището „Тодор Минков” и децата ме закачаха и казваха, че баща ми е писател. Много се гордеех. Живеех с тези стихове, майка ми ми ги четеше още преди това и аз ги знаех наизуст. Много от тези стихове са посветени на мен. Още помня едно от тях: „Рано с ясната зорница, / стана Янка хубавица…”

- Кои бяха основните теми в тази негова детска поезия?

- В една голяма част от неговите детски стихове преобладават мотиви от народното творчество. В тях са вплетени идеите за трудолюбието, за добротата в отношенията между хората. Той самият се интересуваше много от народното творчество, през цялото време четеше такива книги. Има една книжка, в която всички стихотворения са издържани в стила на народната песен. Той смяташе очевидно, че с тази поезия децата трябва да се възпитават на такива отношения в семейството и извън него. Сега, когато и аз вече имам внуци и са минали толкова години от написването на тези стихове, съм убедена, че се четат и преиздават все още, защото съдържат вечни теми. Една от темите в неговата детска поезия беше за животните. Сякаш най-близките му приятели са Кума Лиса, гарджетата, косовете и мечетата, сърничките и много други. За всички той е написал стихове. Много интересна е и поемата му „Господин Свинчок”. Когато бях малка, обичах тази книжка и ми беше много интересна. Много от тези стихове бяха преиздавани през всичките години и след неговата смърт. Моят баща живя и писа главно в периода между двете войни. Един преход, както днешния. И много от неговите внушения, идеи са присъщи и за днешното време. В този смисъл нещата, които е публикувал в сп. „Българан” звучат особено актуално. Затова си мисля, че стиховете му не са забравени и днес.

- Когато Ви се обадих, ми казахте, че наскоро сте купила детска книжка със събрани разкази и стихове за Коледа от български класици за внучката си, в която има публикувани четири стихотворения на баща Ви, свързани с православните празници. Пишеше ли Йордан Стубел такива стихове?

- Да, една част от неговото творчество е посветено на нашите православни празници – Великден, Коледа, Гергьовден. И особено съм щастлива, че те сега отново се четат от нашите внуци. В тях се чувства такова голямо настроение. Ето, книжката „Празнично звънче”, издадена през 1947 г., е посветена на тези празници. Сега използват и преиздават някои стихотворения от нея. Искам да прочета едно от тях, което е много характерно: „Ти елхице сребролиста / дребен маргар и мъниста / кой те украси богато / и дари звезди и злато? / Снощи щом заспа гората / чух молитва в тишината. / Ангели господни спряха / и с овчарите запяха.” Това не е религиозна поезия, това са стихове, които внушават доброта, светли чувства, честност, уважение към нашите християнски традиции. Едно от най-известните му стихотворения за Баба Марта е песен.

- Корицата и илюстрациите към няколко от неговите книжки са от Илия Бешков. Бяха ли близки двамата?

- Да. Ето, корицата на „Весели роднини” и илюстрациите в нея са от Илия Бешков. През 1975 година тази корица и илюстрациите са запазени в книжката „Листило клонче” и тя излиза така. Баща ми беше близък с художника Илия Бешков и почти всички негови книжки, които са излизали преди 9 септември 1944 г., са илюстрирани от него. При преиздаването на тези книжки бяха запазени тези илюстрации.

- Ако трябва да го опишете с няколко думи, какъв бе Вашият баща Йордан Стубел?

- Той е писател, отдаден изцяло на децата, на семейството и на българските традиции. Така съм го запомнила.


бутон за сайт