Михай Еминеску

превод: Емилия Захариева

ОБИКНАЛ ТАЙНО

Обикнал тайно, любех мълчаливо
и в думи не превръщах страст и нежност,
че в твоите очи една безбрежност
от пламенни желания откривах.

Но повече не мога. Властна сила
облича в слово светлата загадка
и ме зове с жаравата си сладка
една душа, душата ми открила.

Аз тръпна цял от болка непозната,
на устните ми – жажда негасима.
Разплиташ ти, дете, коси от злато,

в дъха ти полъх от ливади има,
с една усмивка пияниш душата.
Спри болката ми ти… Ела, любима.

ХII, 1883