НЕДЕЛНА КАМБАНА
НЕДЕЛНА КАМБАНА
Тя бие и зове ни по тревога
да бъдем към душите си грижливи;
нас, живите, да не умрем във Бога,
тях, мъртвите, да бъдат вечно живи.
Настойчиво приканва ни: елате,
молитвено вкусете по лъжичка
от Чашата със даровете святи,
приготвена за всички и за всичко.
Нима ще я подминем несмутени
и глухи към звънът й непрестанен?
Невежи бяхме, днес сме известени,
безгрижни бяхме, днес сме призовани.
Поканени сме в радостта безкрайна.
Там чака вече нашата поява
възторжен хор от същества сияйни –
да ни приветства в Божията слава.
Отворени пред нас са всички двери
да влезем, призовани от камбана.
Дали всред нас един ще се намери
нехаен към великата покана?
Камбанен звън отеква; зов сърдечен
напомня ни, че всички сме светии.
Да бързаме, часът настъпи вече
камбаната за мен и тебе бие.
* * *
Не съм се и замислял даже,
че с цялата си пъстрота
животът ми, преди тъй важен,
днес сив и кух ще се окаже
една захвърлена мечта.
Сега дори не съм нещастен
и дните ни добри, ни зли
се нижат като в кадър прашен.
Преди боляло би ме страшно,
днес страшно е, че не боли.
Приятелите, най-добрите,
сега и врагове не са.
С око набито, във очите
съзирам помислите скрити
тъй спрях да виждам чудеса.
И ето, наближава края,
а той е все един и същ.
Какво ще е отвъд, не зная.
Бих искал да попадна в рая,
във ада бил съм неведнъж.
Какво след мене ще остане,
освен купчина грехове?
Ни род, ни слава, ни имане,
а само шепа изтерзани
и разпиляни стихове.
* * *
Нощта с покров от кадифе притихналия свят загръща,
вечерни птици уморено прибират сънени крила.
Угасва лъч, замира звук в здрачени улици и къщи.
И ангелите на небето запалват всички кандила.
Денят с житейските дела стопил се е в небитието;
стопили са се всички грижи, дребнави суета и вой.
Дошъл е за молитва час, с молитва да смирим сърцето.
Камбанен звън отеква в мрака, сам Бог отмерва свят покой.
НЕОТМЕННОСТ
Животът ни си тръгва без да спира
като нечиста съвест, с нос наведен.
Мълчи, не казва нищо, не намира
ни думичка за нас в часа последен.
Овации, възторзи, чест, похвали
заглъхнаха всред празните му зали.
Животът тихо, тайно си отива
като крадец, отмъкващ плячка скрита
и птиците на самотата свиват
в душите ни гнезда и не отлитат.
Ум, стил, изящна реч, галантни сценки
са вече само спомени и сенки.
О, Господи, зовем Те в тишината;
в безмълвие и мрак ликът Ти скрит е,
но щом от нас си тръгне суетата,
щом призрачни угаснат светлините,
щом стихне порив, шум, и гняв, и драма,
Ти идваш и си с нас, и друго няма.
Ти с нас си, няма вече самота.
Светът ликува в слава. След Голгота
животът идва само след смъртта
и никога смъртта подир живота.
СЛЕД ТОВА
Отново покорни на властния зов
и в плен на инстинкта велик,
взривяваме своята плът със любов
и стигаме звездния миг.
След туй сме смълчани, утихва страстта,
светът става празен и ням.
Спасително светва цигара в нощта
слаб зрак от пожара голям.
Докосва ме плахо смутена ръка,
но аз съм безмълвен и лош…
Дали и Адам се е чувствал така
след рая на първата нощ?
НОЩНО БДЕНИЕ НАД МЪРТВИ
До вчера още между нас,
сега така отдалечени:
преминали под друга власт,
на други грижи поверени,
безмълвни мъртвите лежат
смирени, горди, някак странни,
прехвърлени в неземен свят,
проникнали в незнайни тайни.
Безгласни тази нощ ще бдим,
тъй както с мъртвите се прави;
с любимия да се простим,
а със врага да го забравим.
Застанали така без страх
пред прага на самата Вечност,
днес ние ще изпратим тях,
а утре те ще ни посрещнат.
