ФУРИЯТА НА ЧЕРВЕНИЯ ТЕРОР
Сергей Ченник
превод: Георги Ангелов
Съветската власт, установила се в Крим след заминаването на войските на Врангел, ознаменувала своето управление с една от най-страшните трагедии на съвременността: за сравнително кратко време по изключително жесток начин били избити огромен брой бивши военнослужещи от Бялата армия, повярвали на новата власт и не напуснали родината. Тази жестокост имала и женско лице…
Веднъж запитали Землячка: как тя, момичето от буржоазно семейство, е станала революционерка? Кое довело нея, младата гимназистка с къдрави черни коси и сиви любопитни очи, до ненавист към представителите на съсловието, от което била и тя самата?
Родила се през 1876 година. Предприемчивият Самуил Маркович Залкинд имал в Киев отлични доходи от къща, а галантерийният му магазин се считал за един от най-добрите и големи в града. Той искал децата му да станат хора и те се изучили за инженери и адвокати. Но, уви, мислели съвсем не така, както се искало на баща им. Те виждали доброто за страната в революцията, даже в най-крайните й и уродливи форми. Всички деца на Самуил Залкинд лежали в царските затвори. А търговецът от първа гилдия Залкинд бил принуден да внася залози, поръчителствайки ту за единия си, ту за другия си син…
Но повече от всички в семейството обичали Роза. Тя била най-способната, най-нетърпеливата, най-проницателната и (дори братята й признавали това) най-умната. Сериозното момиче четяло всичко, което му попаднело под ръка. Но романите не я увличали толкова, колкото другите книги. Толстой, Тургенев?.. Анна Каренина предизвиквала у нея снизходително съжаление, а Лиза Калитина тя дори осъждала: “Да беше отишла не в манастир, а в революцията, там, с твоята принципност, ти е мястото…”. Четяла с интерес исторически трудове, работи по социология, предпочитала научния анализ на житейските явления пред поетическите емоции. И ето, че Роза вече започнала да разяснява на работниците “Капитала” на Карл Маркс.
През 1894 г. тя завършила гимназия и постъпила в Лионския университет в курса за медицински науки. Търсела къде да вложи силата си. Познат студент й дал да прочете брошурата на Владимир Улянов “Какво е това “приятели на народа…”. И скоро Роза Залкинд влязла в киевската социалдемократическа организация, станала професионална революционерка. А след година Землячка (такъв бил сега революционният й псевдоним) била арестувана. В донесенията на агентите на киевската охранка се казвало, че дъщерята на търговеца от първа гилдия Розалия Залкинд чете на работниците лекции за революционното движение, че в дома на акушерката Сишинская тя собственоръчно е ушила червено знаме за първомайската демонстрация.
Затворът бил заменен със заточение в Сибир. Там Землячка се омъжила и получила още една фамилия – Берлин. От заточението избягала сама, мъжът й останал в Сибир и скоро умрял. По-късно и тя самата не могла да си обясни причината за своето омъжване: дали поради симпатия към съратника в борбата, дали защото искала да подкрепи по-слабия другар. За трите години, които й се наложило да прекара в затвора и заточението, революционното движение в Русия се променило: негов вдъхновител, организатор и ръководител станал Ленин. Землячка пристигнала в Екатеринослав – опитала да установи контакт с Киев и отново привлякла вниманието на полицията. Тогава се преместила в Полтава, където се намирала малка група наблюдавани от полицията социалдемократи, а оттук, по указание на редакцията на “Искра”, се установила в Одеса. От Одеса Землячка била извикана, за да докладва за развитието на борбата. В спомените си тя пише, че за първи път се срещнала с Ленин в Цюрих или в Берн. В действителност се запознала с него в Мюнхен.
Запазила се е нейна снимка от онези години. Продълговато лице, леко къдрави, но гладко сресани коси, добре очертани вежди, малки умни очи, правилен нос и това, което я отделяло от многото други госпожици: високо мъжко чело и любопитен поглед. Времето, прекарано в затвора, я направило жестока, понякога до патология. Новият й партиен прякор – Демон – й подхождал изключително добре.
Землячка се върнала от Мюнхен в Одеса, където й възложили да иде в Екатеринослав. Там било тревожно и несигурно. Опасявайки се от нов арест, заминала за Женева.
След връщането си в Русия през 1905 г. я въвели в ръководството на московския комитет на РСДРП. Като един от партийните лидери, работила във военната организация на РСДРП. Активно участвала в организирането на смутовете през 1905 г., в декемврийските боеве в Москва. Придобила първия си опит в стрелбата по царските войски, който й се оказал необходим по-късно, в Крим, по време на разстрелите на врангеловите офицери…
След победата на революцията ръководството на партията й възложило още по-отговорна работа. В края на 1918 година, когато се усложнило положението на Южния фронт, я изпратили в Червената армия, назначили я отначало за комисар на бригада, а после за началник на политотделите на 8 и 13 армия на Южния фронт. Това било деморализирано и небоеспособно войсково съединение. Наложило се армията да се организира отново, да се подбират командири и политически работници – винтчета на страшната машина, която благодарение на такива “пламенни революционери” като Розалия, минала по Русия, оставяйки след себе си кървава диря.
Работният ден на Землячка продължавал по двадесет часа, тя не щадяла себе си и изисквала същото и от другите, при това без особено да се замисля за начините за принуда и без да се спира и пред най-крайните мерки. За заслуги в политическото възпитание и повишаването на боеспособността на частите на Червената армия Розалия Землячка през 1921 г. била наградена с орден Червено Знаме. Била първата жена, удостоена с тази награда.
През 1920 г. армията на Врангел се изтеглила от Крим, но десетки хиляди войници и офицери не поискали да напуснат родната земя, още повече, че Фрунзе в листовки обещал на тези, които останат, живота и свободата. Останали мнозина.
По нареждане на Ленин в Крим “за въвеждане на ред” били изпратени с практически неограничени пълномощия двама “железни болшевики”: Розалия Землячка, която станала секретар на Кримския обком на болшевишката партия, и Бела Кун, назначен със специални пълномощия в Крим. 35-годишният Кун, бивш военнопленник – офицер от австро-унгарската армия, успял по онова време вече да провъзгласи Унгарската съветска република, която потънала в кръв, след което пристигнал да “прави революция” в Русия.
Крим бил предаден в ръцете на Бела Кун и Розалия Самуиловна. Тържествуващите победители поканили за председател на Революционния военен съвет на Съветска Република Крим Лев Троцки, но той отговорил: “Ще дойда в Крим, когато в него не остане нито един белогвардеец”. Ръководителите на Крим го приели като заповед и ръководство за действие. Бела Кун и Землячка измислили гениален ход, за да унищожат не само пленниците, но и останалите на свобода. Била издадена заповед: всички бивши военнослужещи в царската и Бялата армия да се регистрират – фамилия, звание, адрес. За отклонение от регистрацията – разстрел. Не били само уведомени, че ще бъдат разстреляни и дошлите да се регистрират…
С помощта на тази наистина дяволска уловка били разкрити допълнително още няколко десетки хиляди. Вземали ги по домашните им адреси поединично през нощта и ги разстрелвали без всякакъв съд – по регистрационните списъци. Започнало кърваво унищожение на всички, които сложили оръжие и останали на родна земя. Сега се споменават различни цифри: седем, тридесет, а и седемдесет хиляди. Но дори и да са седем, да се разстрелят толкова хиляди си е работа. Точно тук се проявила патологичната жестокост, трупана с години в Розалия Залкинд. Демонът се изскубнал на свобода. Именно Землячка заявила: “Жалко е за тях да се хабят патрони, давете ги в морето”.
Най-добрата характеристика на Залкинд дал по-късно Александър Солженицин, който я нарекъл “фурията на червения терор”. Унищожението взело кошмарни форми, осъдените били товарени на шлепове и давени в морето. За всеки случай привързвали камък към крака и дълго след това през чистата морска вода се виждали редиците от изправени мъртъвци. Казват, че след като се уморявала от канцеларщината, Розалия обичала да постои зад картечницата…
Очевидците си спомнят: “Покрайнините на град Симферопол бяха пълни със зловония от разлагащите се трупове на разстреляни, които даже не заравяха в земята. Ямите зад Воронцовата градина и оранжериите в имението на Кримтаев бяха пълни с трупове на разстреляни, леко засипани с пръст, а курсантите от кавалерийското училище (бъдещите червени командири) яздеха по половин верста от своите казарми, за да избиват с камъни златните зъби на убитите, и този лов давал винаги голяма печалба”.
…През първата зима били разстреляни 96 000 души от 800 000-то население на Крим. Касапницата продължила с месеци. На 28 ноември в “Известия на временния севастополски ревком” публикували първия списък на разстреляните – 1634 души, на 30 ноември втори списък – 1202 души. За седмица само в Севастопол Бела Кун разстрелял повече от 8000 души, а такива разстрели се извършвали по целия Крим, картечниците работели ден и нощ. Розалия Землячка се разпореждала в Крим така, че Черно море почервеняло от кръв.
Заради справедливостта трябва да отбележим, че тя не била единствената фурия на червения терор. Освен Землячка в Крим, такива били Конкордия Громова – в Екатеринослав, “Другарят Роза” – в Киев, Евгения Бош – в Пенза, Яковлева и Елена Стасова – в Петербург, бившата фелдшерка Ребека Мейзел-Пластинина – в Архангелск, Надежда Островская – в Севастопол. Тази суха учителка, която писала за себе си, че “душата й се свива като мимоза от всяко рязко докосване”, била главният персонаж на ЧК в Севастопол, когато разстрелвали и давели в Черно море офицери със завързани тежести за телата им…
Страшното клане на офицерите под ръководството на Землячка накарало да потреперят мнозина. Също така без съд и следствие разстрелвали жени, деца, старци. Масовите убийства получили толкова широк резонанс, че ВЦИК създал специална комисия, за да ги разследва. И тогава всички “особено отличили се” коменданти на градове представили, за да се оправдаят, телеграмите на Бела Кун и Розалия Землячка, нареждащи им масови разправи, и отчетността си по броя на невинно убитите. В края на краищата тази съвсем не “сладка двойка” я махнали от Крим…
През 1921-1924 г. Розалия Самуиловна била секретар на Замоскворецкия райком на партията в Москва, после член на Югоизточното бюро на ЦК на РКП(б). През 1925 г. я изпратили на работа в Пермска губерния, след което през 1933 я назначили за член на колегията на Наркомата на работническо-селската инспекция на СССР и на колегията на Наркомата на съобщенията на СССР. В задълженията й влизало да контролира и работата на държавните органи, включително прокуратурата, армията и флота.
По време на репресиите от 1937 г. Землячка била заместник-председател на Комисията за съветски контрол, а после и неин председател. “Голямата чистка” в партията довела до това, че през май 1939 г. тя била назначена за заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР. Но по-нататък Розалия постепенно се оказала на втори план. През 1943 г. я преместили от тази длъжност и я насочили към дейността, която най-добре й се отдавала – Розалия Землячка станала заместник-председател на Комисията по партиен контрол при ЦК на ВКП(б). Интересно е, че когато през 1939 била разгромена Комисията за съветски контрол при Совнаркома на СССР, председателят на комисията Розалия Землячка не била пипната от Лаврентий Берия.
През целия си живот тя обожествявала Ленин и даже написала крайно тенденциозните “Спомени за В. И. Ленин”. Винаги и с всички била суха и затворена и, може да се каже, напълно лишена от личен живот. Мнозина я считали за равнодушна, а повечето се страхували от нея и я ненавиждали. Един от ветераните на партията, “последният от мохиканите” на дореволюционната РСДРП, разказвайки за Розалия Землячка, дълги години ръководила органите за партиен и съветски контрол, така я охарактеризирал: “Когото обикне – за него е землячка, когото намрази – е болячка (болячка – рус. – рана, струпей, кел)”.
Умряла през 1947 година. Прахът й, както и на много други палачи, е погребан в Кремълската стена…
(със съкращения)
versii.com, 07.11.2009
