ГОСПОДАРЯТ

Веселин Тачев

В книгата си „Пътешествие с Чарли” Джон Стайнбек разказва как веднъж, пресичайки прерията, видял в далечината койот.
Той спрял автомобила и насочил оръжието си с оптически мерник. В червеникавите лъчи на залязващото слънце животното изглеждало поразително красиво.
Степният вълк стоял, спокойно загледан в хоризонта, като самотен владетел на безкрайните простори.
Стайнбек си представил как след изстрела койотът ще легне в тревите и скоро ще се превърне в раздърпана от лешоядите воняща купчина, а сетне от него ще остане само грозен скелет.
И свалил пушката.
Доволен, почти горд, че е победил най-трудното – своята природа.
Но след време този победител, големият писател, лауреат на Нобелова награда, ще лети с американски хеликоптер над опожарените виетнамски селца и ще оправдае геноцида.
Защо?
Защото у него е живяло непокътнато господарското – че може да убива и да подарява живот.
Аз не вярвам в легендата за добрия цар – защитник на бедните, влюбен в труда и природата.
Той крие дълбоко в себе си своята властна жестокост, за да я прояви в пълна мяра, когато короната му се окаже в опасност.


бутон за сайт