Венцеслав Начев

Венцеслав Антонов Начев, български писател, е роден на 12.03.1939 г. в гр. Габрово. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във вестник “Пулс” (1969-1980), в списанията “Обзор” (1980-1985) и “Отечество” (1989). Редактор е и в Държавното военно издателство (1985-1987). Главен редактор на алманах “Зорница” (1989-1991). След 1991 г. е политически наблюдател на вестник “Зора”, главен редактор на в. “Български писател” (от 1994), работи и във в. “Словото днес”. Член на Съюза на българските писатели. Съставител заедно с Никола Ферманджиев на сборника “Писахме да се знае (приписки и летописи)” (изд. ОФ, 1984). Автор на книгите “Зотик” (1974), “Велчова завера” (1976), “Зли друм” (1978), “Поп Харитон” (1981), “Митарства” (1983), “Стъпала към подиума” (1985), “Горски вървища. Книга за българското хайдутство” (1986), “Годеници на смъртта” (1988), “Трънен венец” (1989), “Чепати мъже” (новели, 1990); на романите: “Еничари” (1991), “Палячо” (1993), “Гневът на боговете” (1994); на историческите изследвания “Български надписи” (1994), “Български царски грамоти” (1996, ИК “Христо Ботев”); “Нощта срещу Видовден” (разкази, 2004, изд. “Лице”), “Отвъд кръгозора” (есеистични фрагменти, 2007, изд. “Български писател”), “Сянката на змея” (разкази, 2009, ИК “Земя”). Превежда от старобългарски. Носител на наградата на СБП за есеистика (2008) за сборника “Отвъд кръгозора”. Живял в София. Умира на 10.11. 2010 г.


Публикации:


Проза:

ЧЕРНО ПИЛЕ ПРОКОБНО/ брой 17 февруари 2010


Публицистика:

КРЪВНИЯТ ДАНЪК - СЪДБА НА ПЕТНАДЕСЕТ ПОКОЛЕНИЯ/ брой 80 януари 2016

АПРИЛ 1876 - БЪЛГАРСКОТО РОЖДЕСТВО/ брой 118 юни 2019