Ганчо Керечев

ПЕСЕН ЗА ПЕТРА И ХРИСТО

1.

Аз помня слънцето върху каскета на баща ми.

Той всяка сутрин тръгваше от къщи
със слънцето върху каскета.
Вървеше дълго.
Много дълго крачеше…
Отнасяше го някъде далече в хоризонта.
И дълго, много дълго там се бавеше.
И се завръщаше.

Как в тъмното без него е намерил пътя татко?

И не споделяше със никой нищо.
Той лягаше до мама нежно тих.
Добър като земя.
Като небе огромен.
И заспиваше.

Какво в ония къси нощи е сънувал – аз не зная.

Но тръгваше баща ми всяка сутрин
със слънцето върху каскета.
Вглъбено устремен във хоризонта.
Невероятно слънчев и безкраен.

2.

От вековечните дълбочини
на бликащата кръв се ражда всичко.
О, майко,
твоят весел нрав
като посечен слънчоглед увисна
в безмълвно отчуждения пейзаж
на планината.

Навикналите ти очи на волност,
на бягащо небе над казалжите,
над бавното поле с трифилен цвят
сега като орлици в клетка скачат
от връх на връх
и в невъзможност гаснат.

Не, няма вече Тракия!
И няма утрото,
в което ти като Деметра стъпваше
с мотика на изящното си рамо…

О, майко,
вика някъде отвъд
в небитието, неизвестно никому,
един самотен мъж с каскет и слънце.

3.

И днес
накацалите гълъби
по стрехите
се вглеждат мълчаливи
и самотни
в прозорците
          на къщата червена
и в спрялото небе
пред тях
          на двора
с една дълбока болка,
отразена
на кладенеца в мокрото око.

И няма гласове.
И няма звуци.
И няма вятър силен.
И няма вятър тих.
Ръце и пръсти.
Нишка и вретено.

4.

Защото нямаше да се забравям никъде,
защото бях решил да съм си тука –
да бъда цвят и полъх във градината,
да бъда слънцето в стареещия поглед
на някогашното момиче Петра
и на момчето някогашно Христо,
не бързах да се връщам.
Не бързах да се връщам. Но във всъщност
с очи зелени и зелени длани,
с глас странно нежен на небесно тяло
Земята викаше под мен: „Върни се…”
О, как е пълно със измами. Пълно.
Светът поглъщаше от мене всичко.
Аз също всичко от света поглъщах.
И все се бавех. Все се бавех… Бавех се.

5.

И някаква трева
далеч в очите ми
светлее тайнствено за мен
с любов край пътя ми.
И дъжд забавен, тих и напоителен
вали над мен, във мен.
Вменнадмен.
          И пак се бавя. Пак се бавя. Господи!

бутон за сайт